„Всеки път, когато една жена защити себе си и правата си, без непременно да знае, без да го заявява, тя защитава правата на всички жени.”  – Мая Анджелоу (1928–2014), афро-американска поетеса и активистка за граждански права.

Малко статистика 

За света:

• 2/3 от 774 милиона неграмотни възрастни в света са жени (UNESCO);
• Само 25% от народните представители са жени (UN WOMEN);
• Само 30% от учените в света са жени (UNESCO);
• За всеки долар, изработен от мъж, една жена получава 81 цента (PayScale);
• Всяка трета жена е преживявала физическо и/или сексуално насилие от страна на интимен партньор или друг извършител (СЗО)
• Над 700 милиона момичета и жени, живи днес, са били омъжени преди 18-ия си рожден ден (UNICEF).

За България:

• Средната възраст на първия полов контакт в България е 14 г. (СЗО, УНИЦЕФ, и др.).
• Всяка трета жена над 65-годишна възраст попада в риск от бедност (НСИ);
  
• Всяка трета жена е пострадала от домашно насилие;
  
• България е на второ място сред държавите-членки на ЕС по дял на жените на ръководни длъжности – 49% (Евростат).

Правата на жените са човешки права! 

Според чл.1 от Всеобщата декларация за правата на човека (1948) на ООН “всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. Този важен документ защитава всички нас и утвърждава основните ни човешки права, като правото на достоен живот без насилие и дискриминация; право на образование, на собственост, право да гласуваме и да получаваме равно възнаграждение за своя труд.

Въпреки това на много места по света жените и момичетата все още са дискриминирани заради своя пол и предварително формираните обществените очаквания към тях, т.нар стереотипи. Момичетата и момчетата имат обективни биологични разлики, но има и такива, които са наложени от обществото. Например, това че повечето момичета, отколкото момчета, имат дълги коси до това, че има професии, които се смятат за традиционно “мъжки” или “женски”. Неравенството между половете лежи в основата на много проблеми, които засягат в по-голяма степен жените и момичетата, като домашното и сексуално насилие, по-ниското заплащане, липсата на достъп до образование и здравеопазване, участие в политиката и др.. Равнопоставеност на половете (равенство на възможностите между мъжете и жените) означава да не те третират по различен начин само защото си момиче или момче, жена или мъж.

Може би днес ни звучи странно, но не винаги жените са имали право на образование, вот или собственост. Дълги години движенията за права на жените се борят усилено за справяне с това неравенство, като провеждат кампании за промяна на законите и организират протести, за да изискват правата им да бъдат спазени. През XIX и началото на XX век хората започват да се застъпват за правото на жените да гласуват. През 1893 г. Нова Зеландия става първата държава, която дава на жените правото да гласуват на национално ниво. Това движение се разраства по целия свят и благодарение на усилията на всички, участващи в тази борба, днешното избирателно право на жените е право съгласно Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979). 

Въпреки това, все още има много места по света, където за жените е много трудно да упражнят това свое право. В Пакистан например, въпреки че гласуването е конституционно право, в някои области на жените това е забранено от по-силните мъжки фигури в техните общности, които се водят от патриархалните обичаи и разбирания, че жената не бива да се занимава с политика.

Източник: БХК, худ. Miss me today?

“Гласът на българката не може да бъде без значение и не трябва да се отминава без внимание.” – Димитрана Иванова (1881–1960), учителка и журналистка, активистка за правата на жените в България в началото на XX век.

В България жените получават правото да гласуват и да бъдат избирани наравно с мъжете през 1944 г. Оттогава насам са направени много стъпки в правилната посока, но жените у нас все още са изправени пред много дискриминативни практики и проблеми от икономически и социален характер. Както по света, така и в нашата държава фокусът на борбите за права на жените днес пада върху въпроси като правото на безопасен и легален аборт, достъп до здравно образование и средства за предпазване от нежелана бременност, превенция на домашното насилие, еднаквото заплащане на мъжете и жените, сексуалния и онлайн тормоз и други. 

Според статистики над 90% от 400-те хиляди самотни родители в България, са жени, а страната ни, заедно с Румъния, е на първо място по нежелана бременност в Европа при момичета между 14 и 19 години (СЗО, UNPD). Въпреки че голяма част от българските жени имат висше образование, те все още получават по-ниски заплати от мъжете (доклад на КЗД, 2018), като разликата е около 15%. Например, ако заплатата на една жена е 700 лева, мъж на същата позиция би получавал почти 810 лева.

Преодоляването на всички тези трудности и обществени стереотипи е дълъг процес, който изисква политически решения, но и действия от всички нас, момичета и момчета, в културния и социален живот. Важно е да знаем, че равнопоставеността на половете е нещо, от което ще спечелят не само жените, но и мъжете. 

Как доброволчеството може да помогне за отстояването на правата на жените?

Доброволците имат много важна роля в защитата на правата на жените. 

Доброволчеството е от съществено значение за постигане на равенството между половете. Именно колективната сила на индивидуалните ни усилия може да доведе до трайна промяна в обществените разбирание и до преодоляване на остарелите разбирания за това какви трябва да бъдат ролите на жените и мъжете в обществото, например че жените трябва да бъдат добри майки и домакини, а мъжете - да изкарват пари и да се грижат за семейството. Много от протестните движения за равни права на жените по света през XX век, на практика започват от доброволните усилия на смели мъже и жени, които се обединяват в името на общата каузи и организират петиции, настояват за промяна на закони, пишат статии, организират шествия.

Световноизвестната американска феминистка и активистка за права на човека Глория Стайнъм казва, че „историята на борбата на жените за равенство не принадлежи на нито една феминистка, нито на която и да е организация, а на колективните усилия на всички, които се грижат за правата на човека“.

„Жените на света се обединяват!“, 

5-о авеню, Ню Йорк, 26 август 1970 г. (Снимка: Fred W. McDarrah/Getty Images)

В България също има много активни граждански организации, които подкрепят правата на жените и се борят за тяхната равнопоставеност и по-добър живот в обществото. Знаеш ли например, че от 1994 г. насам психолозите, психотерапевтите и социални работници от Фондация „Асоциация Анимус“ оказват подкрепа на жени, мъже и деца, преживели домашно насилие? Организацията поддържа и денонощна безплатна телефонна линия, която функционира с помощта на доброволци консултанти. Това е първата и понякога единствена възможност на хората, пострадали от насилие, да потърсят помощ. Ролята на доброволците в случая е изключително важна, защото оказват емоционална подкрепа и подкрепят пострадалия по пътя му към живот без насилие. Благодарение на отдадеността на доброволците до момента са приети над 38 000 обаждания. 

Съветът на жените бежанки в България пък помага на бежанци, търсещи закрила в България. В началото организацията е създадена от доброволци – девет смели жени от Ирак, Иран и Афганистан. Председателката Линда Ауанис споделя, че водеща за нея е била както промяната в представите на българското общество за жената-бежанка, така и промяната в мъжете-бежанци за ролята и мястото на жената в обществото. Виж как и ти можеш да доброволстваш при тях тук.

Организации, които работят в подкрепа правата на жените

Български фонд за жените е единствената българска организация, която подкрепя други, по-малки организации в страната, които работят по проблеми, свързани с правата на жените.  Всички те се застъпват за равнопоставеността на жените и момичетата във всички сфери на обществения живот и за премахване на всяка форма на дискриминация. Всяка година фонда организира летен феминистки лагер за момичета. Следи сайта им, за да се включиш.

Български хелзинкски комитет е най-старата гражданска организация, която защитава правата на човека в България. В своята близо 30-годишна история юристите на БХК защитават уязвими групи в обществото, сред които жени и момичета, които са настанени в институции, принадлежат към етнически и религиозни малцинства, мигрантки са или бежанки. През 2015 г. БХК реализира и първото си изследване, фокусирано върху специфичните проблеми, засягащи жените, лишени от свобода в България.

Фондация Learn, по-познати като LoveGuide, работят за по-добро и достъпно здравно и сексуално образование за тийнейджъри и младежи. Те се срещат с ученици, родители и учители от цялата страна и обясняват какви например са начините да правиш безопасен секс, защо е важно да спазваш добра хигиена или как да поддържаш добри емоционални взаимоотношения с твоите партньори или близки хора. А най-хубавата част е, че уроците им са представени в кратък и забавен видео формат, достъпен и онлайн. 

Примери от мрежата на TimeHeroes (тук и ние можем да помагаме)

• Постави във входа на блока листовка с ресурси за хора, пострадали от домашно насилие
• Преведи материали за онлайн курс за правата на човека
• Бъди доброволец на националната гореща телефонна линия за хора, пострадали от насилие
• Преподавай английски или компютърни умения на жени бежанки
• Бъди доброволец в Кризисен център за жени и деца, пострадали от насилие

Идеи за мисии:

• Организирайте урок по здравно и сексуално образование в училището или университета си
• Организирайте кампания за даряване на менструални продукти
• Създайте неформална женска група във вашето училище или университет
• Организирайте феминистка разходка във вашето населено място
• Създайте механизъм в училище за подкрепа на момичета, пострадали от насилие