"Феминизмът е радикалната идея, че жените са човешки същества."

Черис Крамарае - учен в областта на женските изследвания и съавтор на “Феминисткия речник” 

Март е месецът на женските права, а 8 март е Международният ден на жената. Макар повечето хора в България в наши дни да го познават като “Деня на мама”, този ден има дълга история на борби за равноправие. 

През изминалите години сме ти говорили доста за специфичните трудности, пред които се изправят жените в обществото. Можеш да гледаш това видео, да направиш този куиз и да прочетеш този текст, ако искаш да си припомниш или пък ако не си имал достъп до тези материали досега.

Въпреки всички тези (и още много) съществуващи източници на информация, въпреки гласа на всички жени, които постоянно споделят какви са  предизвикателствата пред тях, повечето хора реагират на словосъчетанието “борба за женски права” с: “Е, каква борба? Жените и мъжете отдавна са равни.” Всъщност обаче това не е напълно вярно - нито в икономически, нито в политически, нито в обществен план. Затова избрахме да ти разкажем малко повече за неравенствата, пред които са изправени конкретно жените в България и щете помолим този път да се включиш в историята. Представи си, че си една от героините и изживей, доколкото можеш нещата, през които една жена у нас минава в различните етапи от живота си. 

Обществени нагласи:

Първо - къде живее тя? Обществото ни изглежда, говори, работи модерно и въобще се прави се на много в крак със света, но истината е, че когато никой не гледа, още се намята с вехтото палто на патриархата. Наследството от времето, когато всички малки и големи решения (в семейството, в квартала, в града, в държавата) са се вземали от “големите” мъже все още е тук и е в основата на проблемите, с които жените в България се сблъскват всеки ден. 

Остатъците от този ред определят например особеностите във възпитанието на малките момичета. До днес все още някои от тях  са възпитавани да бъдат… ами, кротки, тихи и покорни, защото “дамите не седят разкрачени”, “не се смеят силно”, “не изразяват своя гняв”, “винаги изглеждат добре”, “не влизат в спорове и не показват шумно позицията си” и др. Шумните игри, обелените от приключения колене, изследователствата - това все още са по-скоро територии за момчетата. Коренът на подобно отношение е в архаичното схващане, че единственото бъдеще за жената е да стане нечия съпруга и майка. Това е и причината момичетата много по-рано да биват въвлечени в домакинската работа, много по-рано поемат отговорности и рядко могат да възразят спрямо това. Вероятно и защото никога не са виждали майките и бабите им да го правят. 

Разбира се, днес възможностите за реализация на момичетата в много държави по света далеч надхвърлят работата в кухнята и това е чудесно, но дай за малко да погледнем с какво е възможно да се сблъскаш в училище като момиче, без да разбереш, че всъщност е свързано с правата ти.

Чувал ли си например, че момичетата са “по природа по-кротки” и “по-ученолюбиви”? Ето тук е важно да направим разликата между нещо, което е природен факт, и нещо, което е възпитано у някого. Няма научни факти, които да подкрепят твърдението, че момичетата са родени по-срамежливи или пък с по-голям интерес към образованието. Момичетата и момчетата са социализирани по начините, които изброихме по-горе, а по-ниските очаквания създават и някои неравенства - като например различния бал, с който момчетата и момичетата се приемат в гимназията. 

Проблемите за момичетата са дори по-сериозни за представителките на някои етнически малцинства. В ромските общности идеята за половата роля на жената като единствено майка и съпруга е по-разпространена, отколкото в другите части на българското общество. Заедно с финансовата невъзможност на много ромски семейства да изпратят децата си на училище, както и расизма, на който децата са подложени в смесените училища, за много ромски момичета образованието бива изместено на заден план в листа с приоритетите им. Частта от тях, която спира да ходи на училище е за радост все по-малка в последните години, но все пак е прекалено голяма -  към 2019 г. само 22.7% от всички роми в страната имат завършено средно образование, а 43% - основно. По-голямата част от незавършилите са момичета. Без образование пред тях по-често остава една единствена перспектива - да бъдат майки и съпруги и да зависят почти изцяло от мъжа си. 

Икономически предизвикателства:

В контекста на всичко това, момичетата избират своя житейски път и според статистики, всяка пета от тях се спира на професия в сферата на образованието, здравеопазването или услугите – ключови сектори за поддържането на живота, в които работят процентово много повече жени, отколкото мъже. И ето тук идва още една подробност - най-нископлатените работни места в тези сфери са заети в огромната си част от жени. Почти всички учители в детски градини и училища, медицински сестри, болногледачи, социални работници, държавни администратори, камериери, касиери, шивачи, сервитьори са именно жени. Често тези професии наричаме “женски”, но те всъщност са феминизирани от обществото. 

Това не е следствие от неспособността на жените в тези области да се “издигнат” или пък знак за техния капацитет. Много от жените избират професии, в които се грижат за някого, защото са свикнали с идеята, че това е отреденото им място. Дори обаче  да изберат “мъжка” професия, жените често се сблъскват с разлика в заплащането между половете. За една и съща работа, с един и същи опит и образование, измерена в проценти, тази разлика е 6,6%. Тя се покачва на 16,2% в по-късен етап от трудовата кариера, заради годините майчинство, които много жени използват, когато родят, и “изпуснатия” трудов стаж и опит през това време. 

Ето тази разлика и в цифри: Средно младите жени получават по 2644 лева по-малко на година от младите мъже. С напредването на възрастта, тази разлика се увеличава още повече и достига 4774 лева годишно, или почти 400 лв. на месец. 

И докато получават по-малко за официалната си работно време, повечето жени в България работят втора и трета смяна вкъщи. Грижата за домакинството и за децата в много случаи пада с по-голяма тежест върху техните плещи и след като се приберат от работа, те нямат време за почивка, защото трябва да готвят, да чистят, да отделят внимание на децата и др. Статистиките сочат, че жените в България прекарват двойно повече време в тези задължения, сравнено с мъжете. Наред с всичко това, жените са подложени на по-голям обществен натиск да поддържат определен стандарт за външния си вид и да използват по-голяма част от по-малките си заплати за “разкрасителни” процедури, дрехи и козметика. Атаките и изискванията към външния вид на момичетата често започват още в прогимназиалния или гимназиалния курс в училище. Много тийнейджърки биват принизявани за начина, по който изглеждат, в случай, че имат очевидни “недостатъци” (според някого), докато тези, които покриват (нечии) “стандарти” за женска красота са отъждествявани само и единствено с външния им вид. И в двата случая отправеното послание е, че външният вид на едно момиче е едва ли не най-важното нещо в живота му. Налага ли се да уточняваме, че не, не е.

Но да речем, че полагането на домакински и грижовен труд, както и харченето на пари за грим е въпрос на избор - има и друг проблем, отвъд умаловажаването на жените като цяло, който произлиза от разликата в заплащането. Икономическата криза и покачващите се цени поставят жените във все по-уязвима позиция за насилие. 

Данните сочат, че всяка трета жена в страната е била обект на насилие - физическо, психологическо или сексуално. В повечето случаи, насилникът е техен партньор, роднина или близък. Много често, жените които са жертва на домашно насилие не могат да си тръгнат, защото зависят финансово от своя насилник. Според неофициални данни през 2022 г. в България най-малко 26 жени са убити от свой близък. Досега, за първите 2 месеца от 2023 г. броят на жертвите е 9. По една жена на седмица.

Освен финансовите причини, голяма част от жените остават в подобни ситуации, заради срам и страх. Почти половината от жените в България, преживели сексуално или физическо насилие, не са казали на никого. Често чуваме как “жените са си го заслужили”, когато стане въпрос за сексистки тормоз и това кара жертвите да мълчат. Много дори не разпознават, че преминават през насилие, защото им е казвано цял живот, че неговите прояви са знак на любов. “Ако те дърпа за косата или те пощипва, значи те харесва” или “ако се държи зле, значи си пада по теб” – сигурно си чувал подобни приравнявания на агресията със симпатия и любов, но сме сигурни, че и след всичко казано дотук, разбираш защо не е ок да се съгласяваме с тях. 

Жените от ромски произход, които са статистически по-често обект на насилие и жените с различен цвят на кожата в България се сблъскват с повече институционални бариери и дискриминация при търсене на подкрепа след насилие, заради расистките предразсъдъци на разследващи, съдии и медии. 

Политически измерения:

На фона на всичко това, в България има изключително ниско женско представителство на изборни длъжности, както на местно, така и на национално ниво. Въпреки че представляват по-голям процент от избирателите в страната, жените бяха едва една четвърт от общия състав на 48-ото Народно събрание поради ниския брой жени в кандидатските листи. Без достатъчно и качествено представителство, проблемите на жените не са поставени на дневен ред в политиката. А последиците са видими - преди едва няколко седмици Парламентът отхвърли две предложения за законови промени, които целяха по-добра защита на жертвите на домашно насилие. 

Проблеми има и в здравеопазването. Въпреки че България е сред първите места по заболявания като рак на шийката на матката и рак на гърдата, въпреки липсата на достъпна контрацепция и адекватен достъп до здравеопазване на неосигурените бременни жени, в страната все още няма приета национална програма по сексуално и репродуктивно здраве. Липсата на този вид образование води до нежелани бременности, висок процент на заболели от сексуално предавани болести и неяснота спрямо концепцията за съгласие в романтичните връзки. Всичко това води до безкрайни разговори, които поставят под въпрос част от човешките права на жените - тяхната телесна автономност и правото им на избор.

И дори в края на живота си жените сякаш нямат право на достойнство - като резултат от разликата в заплатите, пенсиите на жените са средно с 1581 лв. по-ниски от тези на мъжете годишно.

Ако си стигнал до тук в текста, ти благодарим за времето и вниманието. Както виждаш, животът на жените у нас е далеч от розов. Ако си бил в някоя от описаните ситуации или пък си успял да усетиш какво е в обувките на средностатистическите жени тук, горе главата. Да, има още много какво път да се извърви до равенството, но поне никой не трябва да го върви сам. Равнопоставеността зависи от всички ни!

С какво можеш да помогнеш ти?

Затова този март можеш да благодариш на жените и момичетата около теб не просто като им купиш цвете, а и като поемеш (само) справедлива част от домакинската работа, като спреш да се смееш насила на сексистките закачки, като се застъпиш за тях (или за себе си) в разговор, като им покажеш истинска подкрепа - към тях или към себе си, ако самата ти си момиче или жена. Когато март приключи - продължи да правиш тези неща, защото уважението не трябва да е запазено само за 1 ден или месец в годината. 

А за щастие, в България има все повече организации, които разпознават изброените по-горе проблеми и се борят за по-добри условия на живот за всички жени.

Ето някои от тях:

Български фонд за жените е единствената българска организация, която подкрепя други, по-малки организации в страната, които работят по проблеми, свързани с правата на жените.  Всички те се застъпват за равнопоставеността на жените и момичетата във всички сфери на обществения живот и за премахване на всяка форма на дискриминация. Всяка година фонда организира и летен феминистки лагер за момичета. Следи сайта им, за да се включиш.

Фондация “Асоциация Анимус” е основана от жени, професионалисти в помагащите професии – психолози, психотерапевти, социални работници. Мисията им е да насърчава здравословната комуникация между хората и равенството между половете в българското общество. Те поддържат гореща телефонна линия за пострадали от насилие, обслужвана изцяло от доброволци - +359 2 981 76 86

Фондация П.У.Л.С. работи за свят, свободен от насилие чрез предоставяне на помощ и подкрепа на хора, преживели насилие и повишаване чувствителността на обществото към проблема с цел елиминиране формите на насилие в човешките отношения.

Фондация за Общностно Развитие и Сътрудничество (ФОРС) цели реалното политическо овластяване и участие на ромската общност и създаването на мостове за сътрудничество между властта и общността. Фондацията се бори и конкретно за правата на жените от ромски произход с проекти като “Властта в ръцете на ромската жена” - серия обучения по въпроси свързани с феминизма и активизма. 

Феминистки мобилизации е неформален феминистки колектив, който се бори за социалното, икономическото и политическото равенство на половете посредством организирането на протестни акции и информационни кампании, свързани с правата на жените и полово базираното насилие. Колективът се състои изцяло от доброволци с различен или никакъв опит в активизма, на различни възрасти, с различни професии и интереси. Можеш да се включиш и ти!

КРЪЖОК е дискусионен клуб за теми, свързани с равенството, разглеждани през кино и литература. Събират се два пъти в месеца, за да коментират колективно избран филм или текст, свързан с борбите за полово равенство в България и по света, както и как те са свързани с нашите реалности и преживявания днес.

Български хелзинкски комитет е най-старата гражданска организация, която защитава правата на човека в България. В своята близо 30-годишна история юристите на БХК защитават уязвими групи в обществото, сред които жени и момичета, които са настанени в институции, принадлежат към етнически и религиозни малцинства, мигрантки са или бежанки. През 2015 г. БХК реализира и първото си изследване, фокусирано върху специфичните проблеми, засягащи жените, лишени от свобода в България.

Emprove е проект за овластяване на жени, попаднали в клопката на насилието. Те предоставят подкрепа, помощ и ресурси на онези, които имат нужда от тях и им помагат да се реинтегрират в обществото и да разкажат историята си.

Жените на Казанлък е сдружение, учредено да защитава правата на жените и децата. Работи против насилието над жени и деца и подпомага и оказва съдействие на пострадали от насилие. Съдейства за постигане на цялостна реализация на жените в икономическия и обществен живот. 

Идеи за мисии:

• Постави във входа на блока листовка с ресурси за хора, пострадали от домашно насилие
• Преведи материали за онлайн курс за правата на човека
• Бъди доброволец на националната гореща телефонна линия за хора, пострадали от насилие
• Преподавай английски или компютърни умения на жени бежанки
• Бъди доброволец в Кризисен център за жени и деца, пострадали от насилие

• Организирайте урок по здравно и сексуално образование в училището или университета си
• Организирайте кампания за даряване на менструални продукти
• Създайте неформална женска група във вашето училище или университет
• Организирайте феминистка разходка във вашето населено място
• Създайте механизъм в училище за подкрепа на момичета, пострадали от насилие

Важни термини: 

• Сексизмът е дискриминация, основана на идеята, че жените са по-малоценни хора в обществото. От сексизма произлизат изкривени схващания за това какви перспективи, образование и кариера се “полагат” на представителките на този пол. Техните опит и постижения, дори да са обективно еднакви или да превъзхождат тези на някои мъже, биват възприемани като по-недостойни, само защото са жени. 
• Мизогинията (или женомразството) е крайна форма на сексизъм, състояща се в омраза и ненавист към жените, както и към всичко, което обществото разпознава като женско - било то вид работа, интереси, теми на разговор, дрехи, начин на поведение. 
• Феминизмът е социо-политическо движение, което цели да премахне потисничеството и неравенствата, произлизащи от патриархалните схващания за “ролята на жената” и “ролята на мъжа” в обществото. 
• Хората, които вярват в и се борят за половото равенство по света и у нас се наричат феминисти. 
• Телесната автономност е правото на всеки човек той и само той да разполага изцяло с тялото си, да слага граници пред другите относно желани или нежелани допир/ласка/физическа близост от тяхна страна, да взима информирани решения и самостоятелни избори за тялото си. 
• Половите роли са обществено зададените начини, по които жените и мъжете се очаква да изглеждат, да се държат, да говорят, да се справят с чувствата си и като цяло да се движат през света. 
• Феминизирани професии са онези професии на трудовия пазар, които са доминирани от жени. Обикновено те са свързани с някакъв тип грижа и макар да изискват висококвалифициран труд, те често са нископлатени.