Когато Мария Петкова е била ученичка, думата “доброволец” не е значела много, за разлика от добре познатите тогава чавдарче, пионерче и комсомолец. 

Ето защо тя едва ли е очаквала, че един ден, когато вече има сериозен стаж като учител по история, тази дума за нея ще придобие нов смисъл. Причината е, че Мария е координатор на дейния доброволчески клуб “Усмивка” във вълчидолското СУ “Васил Левски” и всеки ден мотивира 20 младежи да правят добро и да помагат на други хора. 

Мисия сложна, благородна, понякога трудна, но в края на деня, независимо от всичко – успешна. Защото, както Мария казва, всички трудности по пътя се забравят на секундата, щом видиш усмивката на друг човек. 

Previous Next

Как се пали искрата на доброволчеството?

Всичко започва през 2016 г., когато училището се оказва бенефициент по проект за доброволчество. Когато Мария се връща на работа на 15 септември, разбира изненадващо, че тъкмо тя трябва да хване руля, да събере младежи и да ги вдъхнови да се впуснат в това неясно приключение. 

“Щях да падна. Казах им: “Чакайте малко, това не е шега работа, аз нямам идея как се прави доброволчески клуб!” Отговориха ми: “Ще се справиш!”. Така започна всичко”, спомня си тя през смях, макар че в онзи момент далеч не ѝ е толкова забавно. “Уж не беше много сериозно, уж трябваше само да помагаме тук-там на разни инициативи, а в един момент ми пуснаха линк към сайта на TimeHeroes и ми казаха да се запишем към тази мрежа”.

И така, на 24 ноември 2016 г. се състои първата сбирка на клуба в училищната библиотека. Идват няколко ученици, днес вече студенти, а една от тях, Жулиета Величкова, избира за негово име онова, което се надява да носи на хората в бъдеще: “Усмивка”. 

Дотук добре, но възниква въпросът каква да бъде първата им инициатива. В решението помага календарът, който сочи, че 3 декември е Международният ден на хората с увреждания. Така доброволците се организират и правят ръчно изработени картички с пожелания за местния клуб на хората със специални нужди, а най-малките дори участват в празненството с танци, за да повдигнат духа им. 

Както по-късно историята сама ще покаже, при доброволците от “Усмивка” рядко има само едно “веднъж”. Ето защо те всяка година се връщат в този клуб за празника, а по време на пандемията само променят начина, по който носят радост на неговите посетители – като записват изпълненията си под формата на видеопоздрав.

Previous Next

Щастие през сълзи

Това далеч не са единствените хора, на които клубът подава ръка. 

Още в началото на историята си “Усмивка” решава да зарадва възрастни хора от града, които живеят сами, като доброволците им занесат лично хранителни продукти и поседят с тях за компания. Оттогава насам те ги посещават на всички големи празници.

“Първите ни срещи с тях бяха много трогателни. Много пъти хората плачеха, защото споделяха, че са самотни, че децата им са далеч и по цял ден са сами. И все пак ги накарахме да се усмихнат, а оттам нататък те винаги ни очакваха с нетърпение и питаха кога отново ще ги посетим”, разказва Мария.

Докато си говорим от двете страни на платформата Zoom, до нея отсреща са насядали три от най-дейните доброволци в клуба – осмокласничките Гергана Атанасова и Цветелина Николова и седмокласникът Дамян Стайков. 

Когато го питаме как се чувства при срещата си с възрастни хора в нужда, той казва: “От една страна е тъжно, че тези хора са самотни, но от друга страна се радвам, че имат на кого да го споделят.”

Що се отнася до двете момичета в тази дейна дружина, те са категорични, че едно нещо ги кара да продължават: фактът, че успяват да зарадват някого. Както Цвети казва, “мотивира ме това, че съм част от причината някой да се усмихне”.

Гергана пък е доброволец още от 6. клас и за нея клубът е естествено продължение на годините в началния курс. “Исках просто да помагам на различни хора. Първият път, когато се включих, беше много хубаво. Знаех, че правя нещо добро и че съм накарала някого да се чувства по-добре, а така повдигам и своето настроение”, разказва тя и  нарича клуба своето “второ семейство”.

Най-емоционалната мисия за нея досега е била състезанието “Бягство към победата”, която клубът организира на 1 юни 2019 г. Идеята зад него е учениците, разделени по отбори, да се запознаят с различни институции в града - от Общината през Клуба на хората с увреждания и дори местния спортен комплекс. На всяко място те получават задача, която трябва да изпълнят, преди да продължат нататък. Най-хубавото от всичко е, че междувременно се запознават с различни проблеми и стават все по-чувствителни към света около себе си.

Previous Next

Едно добро състезание

За “Усмивка” участието в Купата на героите е допълнителна мотивация да се задействат, а месечните предизвикателства се оказват неизчерпаем извор на идеи за мисии. 

“Как решаваме какво да правим? TimeHeroes ни помага с календарите и идеите за инициативи по месечните теми. Взимаме ги, разглеждаме ги и решаваме: можем ли, или не можем да направим нещо”, разкрива ни Мария малко повече за вътрешната динамика на клуба. 

А тя е доста сериозна: през октомври младите доброволци възстановяват Алпинеума в двора на училището си, през ноември пък отново посещават възрастни хора и ги подканват да им дадат житейски съвети, за да ги разсеят от самотното им ежедневие. Месец по-късно те се връщат, за да ги зарадват и с хранителни продукти за коледните празници. 

През януари пък “Усмивка” организира информационна кампания против домашното насилие, а доброволците разпространяват в града флаери с повече информация за проблема и първите стъпки към търсенето на помощ. Февруари в училището е посветен на друга мисия: изработването на учебни материали за деца със специални потребности, които доброволците подготвят и изпращат. 

По темата “Права на жените” през март дружината се включва с две супер мисии: подготовка на информационна брошура по темата и серия от онлайн срещи с успели жени от Вълчи дол, които чупят стереотипите за жените на ръководни длъжности. 

По деликатната тема за правата на малцинствата пък "Усмивка" се включва идейно и ударно – освен поздрави за Международния ден на ромите, клубът решава да направи снимки на деца от различен етнос в училището, като едновременно с това доброволците ги питат за мечтите им и ги записват, подобно капсула на времето.

“Инициативата, която осъществихме успешно, още веднъж ни доказа, че всички деца, независимо от етнос, религия и интелектуален потенциал, мечтаят. Те имат любима професия и са готови да се борят за осъществяването на своята мечта. Убедени са, че тази борба включва образование и много труд. Надяват се да срещнат добри учители, не само в училище, но и в живота”, разказва Мария за мисията.

И понеже знаем, че децата вече са срещнали един от тези добри учители, сме спокойни. Когато я питаме какво е за нея доброволчеството, тя отговаря категорично: кауза.

“Приела съм го в сърцето си и това вече е неотменна част от живота ми. Понякога дори ми носи по-голямо удовлетворение от преподаването на история. Когато един учител дава всичко от себе си, но не вижда достатъчно мотивация отсреща, желанието му намалява. С доброволчеството няма такъв момент. Мисията там винаги е успешна”.