Месечно предизвикателство: Сигурност и свобода на изразяване в интернет

Месечно предизвикателство: Сигурност и свобода на изразяване в интернет

“Да не вярваме в свободното изразяване на идеите, които не харесваме, означава, да не вярваме в него изобщо.”
Ноам Чомски

Според член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, всеки човек има правото на свободно изразяване на своите убеждения. Това не означава, че всички форми на изказване на убеждения са еднакво защитени. В някои случаи международното законодателство допуска законното ограничаване на свободното слово – например, когато представлява заплаха за другите човешки права. Такъв е случаят с подбуждането към насилие или дискриминация.


Член 19 също утвърждава правото на всеки човек “да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства”. С помощта на дигиталните технологии, днес все по-голяма част от тази свободна обмяна на идеи се осъществява чрез интернет. Това позволява на над 3.9 милиарда потребители да получат безпрецедентен достъп до информация, както и възможността да споделят убежденията си бързо, евтино и без цензура.


Същевременно, едва около 51% от световното население използва интернет и дори в страните, където по-голямата част от населението има достъп, липсата на дигитални умения ограничава пълноценното му използване. И макар относително по-слабо регулираната цифрова среда да насърчава свободното изразяване между близки и непознати, тя също създава предпоставки за нарушаването на други човешки права.

Статистика:

  • До 98% от жителите на най-богатите нации използват интернет, докато в по-бедните това число е средно около 41% (ООН).
  • Всеки ден интернет получава средно по 640,000 нови потребители (OurWorldInData).
  • Разликата в използването на интернет между мъжете и жените в по-бедните страни е близо 33% (PLAN).
  • 80% от българите между 16-29 години ежедневно използват социални мрежи (Eurostat). А 89% от тях използват интернет и извън домовете си (спрямо 53% през 2014 г.)
  • При 71% от българските граждани липсват основни дигитални умения (Европейска комисия).
  • 20% от момичетата по света са намалили значително употребата си на социални медии в резултат на онлайн тормоз (PLAN).

Достъп до дигитална среда:

За да използваме правото си на изразяване онлайн и пълноценно да участваме в обмяната на идеи и информация, което той предлага, е нужно да имаме устройство, свързано към Интернет и някои основни дигитални умения. Но тези две условия не са гарантирани за всички. Всъщност около 21% от българите никога не са използвали интернет (НСИ), а в извънградските региони едва 25% имат достъп до висококачествен интернет (ECA). За съжаление, изместването на все по-голяма част от обществения живот и трудовата дейност към дигиталната среда създава условията за допълнителното изключване на тези групи от социалните процеси.

  • Знаеше ли, че само 24% от най-възрастните в България използват интернет поне веднъж седмично? Това значително ограничава контактите им и достъпа им до качествена здравна информация по време на пандемията от COVID-19.

Липсата на подходящи умения е другата голяма бариера пред достъпа до цифровата среда. Според доклад на Европейската комисия, едва 29% от българите имат основните умения, необходими за пълноценното използване на дигиталните технологии (Европейска комисия). А поради усложняването на използваните програми и приложения, неравенствата в дигиталните способности продължават да нарастват (ООН).

Заради силата на предубежденията и неравния си обществен и икономически старт, жените са в особен риск от изоставане. Броят на жените по света, които могат да използват основни компютърни програми, е с 25% по-нисък отколкото при мъжете (UNESCO). За съжаление, тези разлики се увеличават при по-високите нива на дигитална грамотност и в България само 28% от работещите в сферата на информационните технологии са жени (Европейска комисия).

  • Знаеше ли, че поради неравния обществен и материален старт между различните полове, етноси и образователни групи, дигиталните неравенства отразяват и задълбочават социалните и икономическите?

Безопасен интернет

В света всеки 2 от 3 ученици нямат достъп до интернет вкъщи, но същевременно в по-богатите страни децата започват да използват интернет на все по-ранна възраст. Това им дава възможността да израснат с безпрецедентен достъп от информация и забавления, но и ги излага на дигитални рискове на възраст, на която все още нямат уменията, с които да се предпазят от тях. Затова е важно възможно най-рано децата да научат основните правила, които да да ги защитят от опасностите в Интернет.

Ситуацията е сходна и с най-възрастните, които поради сравнително по-слабо развитите си дигитални умения, са под риск от онлайн измами и други злоупотреби.

Кибертормоз

Кибертормозът е продължителната, целенасочена и злонамерена агресия, разпространявана чрез дигитални технологии и приложения (например Viber, WhatsApp, TikTok, Instagram, Facebook). Най-често включва подигравки, обиди, но може да стигне до непозволено публикуване на снимки с неприлично съдържание, физически заплахи или сексуален тормоз. Ефектът върху потърпевшите е значителен и предизвиканите чувства на самота, потиснатост, тревога или заплаха могат дългосрочно да нарушат психологическото им здраве.


Онлайн тормозът споделя много от негативните последици на тормоза във физическия свят, но има някои особености:

  • Технологиите позволяват да бъде извършван по всяко време, дори когато потърпевшият е физически далеч от извършителя.
  • Когато тормозът се извършва онлайн, той по-лесно остава скрит за близките на жертвите. В този случай получаването на подкрепа и помощ е още по-трудно.
  • Същевременно, когато тормозът се извършва в някоя от социалните мрежи, неговата агресия бързо достига до много широка аудитория.

Особено застрашени от кибертормоз са момичетата и представителите на ЛГБТ+ общността. Според проучване на UNICEF, 17% от момичетата в България са били жертви на онлайн тормоз или насилие. 

За намаляването на риска и  от кибертормоз е необходимо добро разбиране за неговите последици и за стъпките, които могат да бъдат предприети, за да бъде предотвратен или законово наказан. Въпреки това, през 2020г. , по-малко от половината специалисти от полицията и от сферите на образованието и здравеопазването са били на мнение, че онлайн насилието е сериозен проблем.

Език на омразата

Език на омразата е понятие, което обхваща всички изрази, които насърчават дискриминацията, нетолерантността или насилието към някоя обществена група. Целта ѝ обикновено е да дехуманизира обекта си и така да създаде разделение на “нас” и “тях”, което да нанесе допълнителни вреди на тази група– чрез стигматизация, социално изключване или насилие. 

За съжаление, публичността на дигиталната среда позволява на речта на омразата ефективно да достига до потърпевшите, както и окуражава други възможни нейни прояви. Същевременно, анонимността, която Интернет допуска, работи в полза на извършителите, като ги освобождава от преките последствия, които биха посрещнали в реалния свят. Поради тази причина речта на омразата представлява най-голям проблем в страните с най-висока употреба на интернет (UNESCO).

Речта на омразата се намира на пресечната точка между защитата на достойнството на всеки човек и правото на свободно изразяване. Това противопоставяне увеличава предизвикателствата в намирането на ефективни начини за системното ѝ противодействие. Според Европейския съд по правата на човека свободата на словото може да бъде ограничена, за да се предпази “репутацията или правата на другите”. А през 2020г. съдът отсъжда, че държавите носят отговорността да предпазят гражданите си от езика на омразата, дори когато е онлайн.

Как доброволчеството допринася за по-достъпна и безопасна дигитална среда?

Подобряването на възможностите за равно и безопасно участие във виртуалния свят е продължителен процес, който ще зависи от редица културни, образователни и социално-икономически фактори. Въпреки това доброволците могат да имат реален положителен ефект като помагат на хората от общността си да бъдат по-свързани. Ето и няколко примера как:

С помощта на доброволците към дружество “Знание”, повече от 600 възрастни са придобили уменията да използват новите технологии, така че да бъдат по-свързани с приятелите и семействата си. Както и да са в крак с новините и да слушат любимите си концерти.

Освен с дигиталните си умения, доброволците могат да участват и в набирането на необходимите компютри, таблети и смартфони и да участват в разширяването на достъпа до дигиталната среда сред уязвимите социални групи. Вече ви запознахме с дарителската кампания на Център “Амалипе”, която позволи на над 1200 ученици да продължат обучението си дистанционно по време на пандемията от COVID-19. А междувременно от “Фабрика за идеи” организират сходна акция, с която да осигурят компютри и таблети за възрастните хора от селата.

Отдадеността на доброволчеството има силата да направи Интернет съдържанието по-достъпно и безопасно за хората от уязвимите групи. С помощта на отдадени доброволци, например, инициативата “Подари ми история” изгражда аудиобиблиотека за хора със зрителни нарушения от над 1600 произведения.  A фондация “БГ сайт” организира обучения за безопасен интернет като предоставя образователно филмче и илюстрована книжка, с помощта на които учителите-доброволци да запознаят най-малките ученици с опасностите в Интернет. 


Организации, които подкрепят свободата на изразяването и безопасността на дигиталната среда:


🔸 Центърът за безопасен интернет публикува детайлни материали за рисковете в Интернет. Основният фокус е върху развитието на дигиталната грамотност у младите хора, и върху разработването на ресурси, които да помогнат на родителите да защитят децата си от онлайн инциденти, включително кибертормоз.
В допълнение Центърът поддържа гореща линия за подаване на сигнали за онлайн тормоз или насилие. Платформата приема анонимни сигнали.

🔹 Мисията на Българският хелзинкски комитет (БХК) е да отстоява правата на най-уязвимите групи в България. БХК  публикува ежегодни доклади за състоянието на свободата на изразяване в България, с фокус върху свободата на медиите. Организацията води и правни кампании срещу речта на омразата в публичната сфера и се стреми да насърчава обществените дискусии по темата.


Важни дати:


Идеи за мисии: