Илюстрация на Ivonne Navarro за The Greats

Днес ставаме свидетели на война, която все повече ни кара да се сблъскваме с понятията “хуманитарна криза” и “нарушени права на човека”. 

Това е и причината този месец да повдигнем на следния важен въпрос: “Какво се случва с фундаменталните права на човека при ситуации, застрашаващи съществуването на голяма група от хора?”.

За да намерим отговор , трябва първо да си поговорим малко за възникването на идеята за човешки права, както и да разгледаме в какво се изразява тяхната същност. 

🧐  Малко хора знаят, че още през 2000 г. пр. Хр. във Вавилония (днешната територия на Ирак) е създаден Кодексът на Хамурапи, петия цар на Вавилон. Това е първият писмен правен кодекс, който постановява „да тържествува равнопоставеността в държавата, да бъдат унищожени злото и насилието, силните да не потискат слабите, [...] да се просвети страната и да се насърчи доброто у хората“. Подобни принципи залягат и в законите на Древен Египет, Персия, Древна Гърция и т.н., а по-късно – в британската Магна харта (Великата харта на свободите), американската конституция и многобройни важни документи по целия свят. 

Историята на човешките права е формирана от значими световни събития и от борбата за свобода, равенство и справедливост по света. Но те са официално утвърдени на глобално ниво едва със създаването на Обединените нации в период, когато светът се бори с опустошението, оставено от Втората световна война. За да предотвратят допускането на подобни ужасяващи събития, отнели милиони човешки животи, световните лидери решават да създадат гаранции за отстояването на основните права на човека. Така през 1948 г. е приета Всеобщата декларация за правата на човека – мощен инструмент, който за първи път очертава подробно основните човешки права и свободи. Според нея те са общо 30, сред които са правото на живот, семейство, образование, свобода на изразяване, справедлив съд и много други.

Оттогава по света са приети многобройни документи и закони – на глобално, регионално и държавно ниво, и са създадени многобройни организации, които да защитават спазването на правата на човека.

За да се стесни тяхната дефиницията, правата на човека имат няколко основни характеристики:

• Те са неотменими. Това означава, че не можете да ги изгубите, тъй като са свързани със самото човешко съществуване, те са присъщи на всяко човешко същество. Правото ни на живот зависи от едно-единствено нещо: това, че сме човешки същества.
• Те са неделими. Това означава, че отделните права са в тясна взаимна връзка и не могат да бъдат разглеждани независимо едно от друго. Притежаването на дадено право зависи от притежаването на много други права, като никое от тях не е по-значимо от останалите.
• Те са универсални. Има се предвид, че те важат еднакво за всички хора по света и по всяко време. Всеки индивид има право да се възползва от собствените си човешки права, независимо от расата или етническия си произход, цвета, пола, сексуалната ориентация, уврежданията, езика, религията, политическите или други убеждения, националния и социален произход, раждането си или друг статус.

В обобщение можем да заключим, че правата на човека са сбор от морални принципи и социални норми, които принадлежат на всяко човешко същество, ходещо по тази планета. Чрез тях ние гарантираме сигурността, здравето и благополучието на всеки един член на нашето общество.

👉 Научи още за правата на човека и тяхната история от урока на Time Heroes тук или oт този видеоурок на Time Heroes и Уча.Се.

Доброволци в еднодневен пункт за дарения, организиран от Time Heroes и Questers Bulgaria
Снимка: Денислав Стойчев за TimeHeroes

За съжаление обаче реалността ни е непредвидима и често се случват събития, които не позволяват да се осигури пълноценно спазване на правата на човека. Последствията от такива събития определяме и наричаме “хуманитарна криза”. 

Хуманитарните кризи се обявяват, когато има огромна заплаха за съществуването на някаква част от населението - може да обхващат само дадена държава (напр. при локален военен конфликт), както и всички държави едновременно (именно пандемията oт COVID-19 породи хуманитарна криза на глобално ниво).

Може би вече се досещаш от дадените примери, че хуманитарните кризи мога да бъдат предизвикани от събития с различен характер - войни, епидемии и природни бедствия. Събитията, които почти неизменно са съпроводени с огромни човешки страдания, заплахи и нарушения в международно приетите права на човека.

Така достигаме до извода, че хуманитарната криза сама по себе си е криза на спазването на правата на човека. Следователно всяко действие, предизвикано или не от човек, което попречва на дадена група от хора да упражняват някое от фундаменталните си права - като правото на живот - би предизвикало хуманитарна криза.

Спазването на човешките права в условия на каквато и да е вид криза се оказва една доста трудна задача, защото дадените обстоятелства могат да се променят във всеки един момент. Така например, когато две държави воюват, лидерите им могат рязко да променят позициите си и това да доведе до различни катастрофални последици за цивилното население. Затова различни организации имат за цел да следят напрегнатите ситуации и да подпомагат засегнатите райони с хуманитарна помощ. Някой от тях на световно ниво са:

• Дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Европейската комисия – ECHO;
• УНИЦЕФ;
• Върховен комисариат на ООН за бежанците;
• Програма на ООН за развитие;
• Световна програма по прехраната;
• Международен комитет на Червения кръст.
  

Снимка: Денислав Стойчев за TimeHeroes

Как настоящият военен конфликт в близка до България държава се превърна в хуманитарна криза?

Както вече стана ясно, всяко военно действие в силно населени райони е съпроводено пряко от нарушаване на естествените права на гражданите им. Защо това е така? Ето няколко причини: 

• Редовните обсади на градовете пречат на хуманитарните организации да доставят на цивилното население продукти от първа необходимост, следователно там има огромен недостиг на храна, медицински изделия и тоалетни принадлежности. Разрушаването на градовете води неизменно и до недостиг на питейна вода.
• По време на война хората са принудени да живеят в бомбоубежища и често биват разделени от семействата си. Отделно от това, възрастните не могат да ходят на работа, а децата - на училище, с което е ограничено правото им на образование.
• Тъй като болниците са претоварени и някои от тях изнемогват, правото на хората да имат достъп до качествено здравеопазване също е нарушено.
• Поради непосредствената заплаха за живота им, много хора са принудени да избягат от домовете си и да се превърнат в бежанци.

В България само до 29 март над 127 000 бежанци от съответната страна са преминали през територията ни, като 56 000 са останали да търсят убежище тук. Над 22 000 от тях са деца. (#BGForUkraine). По последни данни на УНИЦЕФ на всяка минута 55 деца напускат територията на военния конфликт.

Както знаем от януарското ни месечно предизвикателство, за децата и подрастващите бежанския процес е особено труден. Те често имат непредвидим достъп до храна и ограничена възможност да ползват здравни услуги, а това застрашава тяхното здраве и дългосрочното им физическо развитие(WHO). Принудителното напускане на познатата среда на дома в условията на конфликт, загубата на близки и повишеният риск от насилие или експлоатация по време на пътуването могат да доведат до значителна психологическа травма (UNHCR, Vaghri et al.). Същевременно, стресът, съпътстващ несигурния статут, и относителната социална изолация в новата среда може да задълбочи преживените травми.

За съжаление, много от тях са непридружени от родител или настойник. Това допълнително усложнява процедура за добиване легитимен статут. Липсата на законен бежански статут е още една пречка пред спазването на човешките права - например един ученик в 4.клас много по-трудно би бил записан да учи в училище в България, защото няма необходимите документи.

Подобни трудности изпитват и възрастните, пристигащи от територия на военен конфликт. При признаването на бежанския или хуманитарен статут човек автоматични придобива правата и задълженията на български гражданин. Но без този статут, търсещите закрила в България не са законово равни на останалите. На тях може да им бъде отказан достъп до здравно осигуряване или възможност да упражняват правото си на трудова заетост.

Доброволци в Центъра за подкрепа на украински бежанци, гр. Варна
Снимка: Денислав Стойчев за TimeHeroes

Каква е ролята на доброволците по време на хуманитарна криза?

Хората и доброволците, които работят или са помагали на неправителствени организации, от години се занимават с възникнали хуманитарни кризи и нарушени човешки права. Ето защо, когато започна настоящата война, те бяха на първа линия и реагираха бързо на нуждите на пристигналите тук бежанци.

Направиха го по няколко начина:

• С отваряне ситуационни центрове в различни градове - като този във Варна (зад който стои Украинският културен център), в София (с помощта на “Отворени врати за Украйна”, фондация “За доброто”, Центъра на бесарабските българи в България), в Морска гара в Бургас, както и центровете на БЧК в цялата страна. В тях всеки човек, който пристига в България, може да потърси помощ и напътствия с административни и други въпроси.
• С помощ с транспорт и подслон - #BGForUkraine е единен портал към Министерски съвет, в който можеш да предложиш помощ с превоз и настаняване, подобно на платформите на BG4UA и СУОБ “Мати Украйна”.
• Като координатор в колцентър за помощ при посрещането на бежанците: настаняване, координация, придружаване из институции. Такива има Украинският културен център, СУОБ “Мати Украйна”, платформата BG4UА.

👉 Можеш да разгледаш всички начини, по които в момента доброволци помагат на терен, тук.

Подобно на всички неправителствени организации, участвайки в доброволчески каузи, обвързани с хуманитарната криза, ти и клубът ти също подпомагате основните човешки права на засегнатите да бъдат защитени и им давате възможност за достоен живот.

👉 Няколко локации, на които да дариш или да си доброволец: 

📍 Ситуационен център Отворени врати за Украйна в гр.София работи активно, за да помогне на максимално много хора, засегнати от хуманитарната криза.
📍 Украинският културен център в гр. Варна в момента е гореща точка, където се събират хуманитарни помощи и подкрепят пристигащи жени и деца в България по всякакви възможни начини.
📍 Център за помощ за бежанците от Украйна в гр. Бургас също набират хуманитарни помощи от първа необходимост за пристигащите в България.

👉 Прочетете къде още може да помогнете на хората, търсещи убежище в България, ето тук.

А ето и няколко супер идеи за доброволчески инициативи, свързани с темата за правата на човека по време на хуманитарна криза:

• Организирайте презентационно събитие на тема хуманитарни кризи
  
• Изнесете урок на по малките и им разкажете какво са права на човека 

💪 И още как може да помогнем на хората, търсещи закрила в България:

• Организирайте кампания за даряване на хигиенни продукти за хора, засегнати от хуманитарната криза
• Дарете детски играчки, дрехи и консумативи за пострадали от хуманитарната криза
• Създайте пункт за дарения на продукти от първа необходимост за хората, пострадали от хуманитарната криза
• Станете доброволци в център/пункт за хуманитарна помощ

📅 Важни дати:

• 9 януари: Международен ден на емигрантите и бежанците
• 1 март: Ден на нулевата дискриминация
• 20 юни: Световен ден на бежанците
• 23 ноември: Световен ден на хуманността
• 5 декември: Международен ден на доброволчеството
• 10 декември: Международен ден на правата на човека