Доброволческото състезание на училищата в България

Месечно предизвикателство: Подкрепа за хора, търсещи закрила

от TimeHeroes, 7 January 2022

Кратка статистика

В края на 2019 г. по света е имало 33 милиона бежанци (NRC)
Още 46 милиона са вътрешно разселените. Така, общо 1% от световното население принудително е напуснало дома си. (UNHCR).
85% от бежанците в света са приети в развиващи се страни (UNHCR)
Към 2020 г. в България са регистрирани 23 800 бежанци. (NRC).
906 са настанените в центровете на Държавната агенция за бежанците (МВР)
Близо половината от всички бежанци по света са деца под 18-годишна възраст (UNHCR). Над половината от тях нямат достъп до образование (UNHCR).
Близо 50% от децата, потърсили убежище в България, са пристигнали непридружени (UNICEF)

Каква е разликата между бежанците, мигрантите и хората, които търсят закрила?

Въпреки че в ежедневието си често чуваме смесването на термините „бежанци“, „хора, търсещи закрила“ и „мигранти“, разликите между тези групи са големи, а правилното им разграничаване би помогнало в отстояването на правата на всяка една от тях.

Бежанци са онези, които са принудени да напуснат дома си поради непосредствена опасност за своята сигурност. Това може да включва основателен страх от преследване поради принадлежността им към дадена етническа, религиозна или обществена група или поддържането на определени политически виждания. За да получат бежански статус, обстоятелствата им трябва да бъдат оценени от приемащите ги държави или от Агенцията на ООН за бежанците (UNHCR).

Хората, търсещи закрила, са тези, които са подали молба за убежище в друга страна, но чиито бежански статут предстои да бъде потвърден.

Мигранти са онези, които са напуснали страната си по собствена воля, като най-често срещаната причина е търсенето на по-добър материален стандарт на живот. Но икономическите мигранти не търсят убежище от непосредствена опасност и затова не могат да ползват правото на международна закрила, което се полага на бежанците.

Знаеше ли, че тези разнородни групи често пътуват по сходни пътища и се озовават в общи миграционни потоци? Това ги поставя под сходни рискове, но и усложнява разпознаването им (MMC). Затова и държавните служби са задължени да разглеждат всеки един случай като независим от останалите.
Знаеше ли, че обичайно споменаваните причини за “принудителна” миграция (например война, заплаха от нарушаване на човешките права) често пораждат бедност и социални неравенства, които, от своя страна, са в основата на “икономическата” миграция? Така някой, който напуска страната си, за да избегне насилие, може също да се опитва да избяга от изключително трудните условия на живот и да потърси по-добър живот за себе си и семейството си. (The Migration Observatory) Затова, границите между двата вида преселване често могат да бъдат изкуствено наложени и административни.

Има ли “незаконни” бежанци?

Заради изключителните обстоятелства, в които са принудени да напуснат домовете си, в много от случаите търсещите убежище нямат възможността или времето да получат необходимите паспорти или визи, с които да влязат в чужда страна. Това ги принуждава да пресичат държавни граници на неуредени места. Въпреки това, съгласно Женевската конвенция за бежанците, това не е престъпление.

В склада на Съвета на жените бежанки в София
снимка: Денислав Стойчев за TimeHeroes

Знаеше ли, че мнозинството от бежанците и търсещите убежище в България пристигат от Афганистан, Ирак и Сирия? Това са три от петте най-опасни страни в света през 2020 г. според Глобалния индекс на мира. Въпреки това, доминиращото мнение в обществото в България е, че повечето търсещи убежище тук не бягат от опасна среда (UNHCR).

Според нея търсещите убежище имат право да влизат на територията на друга държава, дори когато това е извън традиционните ѝ входове - летища, пристанища или сухоземни гранични пунктове. Така тя ги защитава от възможността да бъдат съдени за незаконно влизане в държавата. Необходимо е обаче те незабавно да се представят пред държавните власти и официално да потърсят международна закрила. С това започва и процедурата по установяване на бежански статут. Българското законодателство също е съгласувано с тези международни изисквания.

Също така, единствено определени действия могат правно или морално да бъдат считани за “незаконни” или “неприемливи”– не и хората, които са ги извършили.

Трудният процес на получаване на бежански статут

С представянето си пред Държавната агенция за бежанците (ДАБ) започва и процедурата по предоставяне на международна закрила. По време на този приблизително шестмесечен процес, потърсилите убежище пребивават легално в България и получават някои от правата на българските граждани като образование в държавни училище и здравна помощ, както и парична помощ до 30 лева на месец. Насрочва се и дата за интервю с представители на агенцията, в което с помощта на преводач кандидатите да изложат личните си причини и доказателства за търсене на международна закрила, които по-късно се разглеждат в контекста на актуалната ситуация в държавата, от която произхождат.

снимка: Денислав Стойчев за TimeHeroes

За съжаление, нарушенията и пропуските в тази процедура обикновено влияят отрицателно на крайния изход на молбата. Според проучване на Българския хелзинкски комитет (БХК), в над 1/3 от случаите държавата не информира търсещите убежище за възможността да предоставят доказателства за това, че биха били под опасност в родната си държава. Такива сведения (например документ, показващ политическа принадлежност, заповед за арест, статии в медиите за това, че хора от сходен произход или група като кандидата са преследвани) биха могли да потвърдят устните разкази на кандидатите и да увеличат шансовете им да получат убежище.

От своя страна, държавата има задължението да потвърди получената информация, като направи собствено проучване за настоящата ситуация в страните, от които произхождат кандидатите. По-конкретно, тя трябва да провери дали конкретните обстоятелства на всеки потърсил закрила биха го поставили под основателна опасност. За съжаление, докладът на БХК показва сериозни проблеми в това отношение. В едва ⅓ от случаите, събраната информация се е отнасяла конкретно към обстоятелствата на кандидата. Същевременно, в голяма част от тях няма никакви данни за обстановката в страната на произход.

От друга страна, в 20% от случаите, предоставените свидетелства не са официално отчетени, a много кандидати не получават достъп до протокола от интервюто си, което отнема възможността им да разяснят възможни противоречия в разказа си. Всички тези обстоятелства значително намаляват вероятността крайното решение да бъде в полза на търсещите убежище.

Знаеше ли, че България има много нисък процент признаване на статут на хора от Афганистан - само 4% срещу 46% средно за ЕС?

Влиянието на бежанския процес върху децата бежанци

Защитени коридори за миграция почти не съществуват, а за децата пътят до убежището може да има особено застрашаващи и дългосрочни последици.

Знаеше ли, че съгласно член 22 на Конвенцията на ООН за правата на детето, приемащите държави са задължени да осигурят на всички деца бежанци защита и хуманитарна помощ?

По време на бежанския процес, децата бежанци често имат непредвидим достъп до храна и ограничена възможност да ползват здравни услуги, а това застрашава тяхното здраве и дългосрочното им физическо развитие (WHO). A принудителното напускане на познатата среда на дома в условията на конфликт, загубата на близки и повишения риск от насилие или експлоатация по време на пътуването могат да доведат до значителна психологическа травма (UNHCR, Vaghri et al.).

Снимка: Денислав Стойчев за TimeHeroes

Същевременно, стресът, съпътстващ несигурния статут, и относителната социална изолация в новата среда може да задълбочи преживените травми. Най-уязвими са децата от по-бедни семейства, които поради ограничения си финансов ресурс нямат достъп до механизмите, които да им позволят по-безопасен преход или посрещането на всички най-належащи потребности в приемащата държава.

Животът на търсещите и получили закрила в България

В България има 6 приемателни центъра, които служат за настаняване и посрещане на първостепенните нужди на хората търсещи убежище - четири в София и по един в Баня, Пъстрогор и Харманли (AIDA). В средата на август 2021, в тях са живели около 1600 души, като общият капацитет на центровете е за малко над 5000.

За съжаление, условията на живот в повечето от тези центрове продължават да бъдат много лоши. Така например достъпът до течаща вода и качествена храна невинаги е налице, а предоставените от държавата санитарни пакети покриват едва малка част от ежедневните здравни и хигиенни нужди. Същевременно, държавата не предлага социална помощ на онези, които изберат да живеят извън приемателните центрове.

Знаеше ли, че заради високите разходи, свързани с прехода към Европа (около 14000 лева на човек или две средни годишни заплати в Сирия), повечето семейства, търсещи закрила нямат спестявания, на които да разчитат в приемащата ги страна?

Заради предизвикателствата на новия език и среда и неуредените процедури за признаване на професионални квалификации от други страни, намирането на работа е особено трудно за бежанците у нас. Затова, например, според “Каритас София“ около 60% от бежанците и търсещите закрила работят без сключен договор с работодателя си, което ги поставя под сериозен риск от експлоатация.

Знаеше ли, че дори години след като получат статут, безработицата сред бежанците продължава да е значително по-висока, отколкото сред икономическите мигрантите или общото население? (Vaghri et al).

Намирането на работа и адаптацията към новата среда е допълнително затруднена заради често срещаните негативни нагласи от страна на приемащото общество. Според проучване на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) най-често споделяните страхове са свързани с усещането, че бежанците могат да извършат престъпление или да се опитат да наложат своите културни и религиозни разбирания. Нараства и опасението, че те могат да отнемат работни места от етническите българи. Изненадващото, обаче, е, че 77% от анкетираните българи не са се срещали лично с бежанци. Вместо това, главният източник на информация по темата са медиите, където негативните заглавия и послания се забелязват по-лесно и въздействат по-силно. Така, въпреки че собствените им впечатления биха били ограничени, едва 7% от анкетираните българи смятат, че търсещите или получили закрила биха могли да се интегрират в страната.

Отчуждеността на местното население спрямо обстоятелствата на бежанците е свързана и с относително ниския дял (29%) на българите, готови да им окажат подкрепата, нужна за ориентираното в новата среда.

Как доброволчеството допринася за по-добър живот за бежанците и хората, търсещи закрила?

За съжаление, държавната подкрепа в приемателните центрове е минимална. Почти всички дейности там се осъществяват с помощта на доброволци и граждански организации.

Така например, в продължение на близо 10 години, като част от Проект Бежанци групи доброволци с големи сърца подкрепят търсещите убежище в приспособяването към българската среда. Посещавайки ги веднъж седмично, доброволците провеждат обучения по български, английски, преподават компютърни умения и провеждат занимания по музика, градинарство и изкуство. Фокусът е върху заниманията с деца, което да им позволи да намалят изоставането спрямо връстниците си и да постъпят в българско училище наравно с другите. А чрез дарителски кампании, като тези за набиране на учебни пособия и спортни екипи или топли дрехи за зимата, доброволците могат да помогнат в посрещането на някои от най-належащите материални нужди на бежанците тук.

Снимка: Денислав Стойчев за TimeHeroes

Доброволчеството може да има ключова роля за интеграцията на получилите закрила в новата им обстановка. Доброволците към менторската програма на „Каритас“ например им помагат да разширят познанията си за местния начин на живот, да усъвършенстват уменията си да общуват на български и да намерят приятели, така че да бъдат по-подготвени за участието си в тукашния живот и отстояването на правата си. А чрез работилници и курсове, водени от доброволци, като този организиран от Human in the Loop и Български Червен кръст, намерилите закрила могат да усвоят или доразвият конкретни умения, които да им послужат в намирането на удовлетворяваща работа тук.

Организации, които работят за подобряването за подобряването на живота на бежанците и търсещите закрила

Каритас-България помага на бежанци и търсещи закрила, като предоставя менторски услуги и им помага да се приспособят към средата тук. Каритас-София координира дейностите в Центъра за интеграция на бежанци и мигранти в София, който подкрепя хората, получили бежански статут, с намирането на жилище, намиране на работа или записване в училище и достъп до здравните и социалните услуги в страната. А в сътрудничество с УНИЦЕФ-България, „Каритас“ организира образователни дейности за децата в приемателните центрове, чрез които да им помогне да ограничат изоставането си в училище.
Мулти култи колектив изгражда проекти, които да улеснят намирането на общ език — например чрез кулинария, изкуство и култура — между българската и бежанските общности, като така улеснява интеграцията им. Същевременно, Мулти култи работи и на ниво политики, за да подпомогне на дългосрочното изграждане на ефективни интеграционни програми.
Съветът на жените бежанки в България е създаден и ръководен от бежанки и предоставя застъпничество и медиация, за да подпомогне интеграцията на бежанците и търсещите закрила и ги подкрепя в посрещането на най-належащите им нужди. Същевременно организацията създава и кампании за повишаването на информираността на българското общество към различните етноси в страната.
Българският съвет за бежанци и мигранти (БСБМ) е сдружение на гражданското общество, което работи в областта на убежището и миграцията в България. БСБМ е платформа за застъпничество, лобиране и фондонабиране за закрилата, приемането и интеграцията на бежанците и мигрантите. БСБМ има за своя задача по-нататъшното развитие на отношенията между неправителствените организации на основата на общи принципи и ценности, разпределение на функциите и отговорностите.
Български хелзинкски комитет - Програмата за правна защита на бежанците и мигрантите на БХК предлага правни консултации, представителство и адвокатска защита на приблизително 5000 човека годишно, участва в развитието на съвременната бежанска и миграционна политика на България, съдейства за успешната интеграция на бежанците в България, както и за достойното им завръщане в страните им на произход.
Български червен кръст – Бежанско-мигрантска служба - Със своите програми и дейности БЧК се стреми да улеснява социалната и икономическа интеграция на бежанците в България, да предотвратява изолацията на мигрантите и да спомага за формиране на положителни обществени нагласи към тези две групи в българското общество. В съответствие с червенокръстките принципи за хуманност и безпристрастност, БЧК оказва подкрепа на най-уязвимите групи сред бежанците и мигрантите и активно работи за тяхната социална защита.

🙌 Идеи за доброволчески мисии, които клубът ви може да организира!

Съберете играчки за децата в бежанските центрове
Помогнете на организация или бежански център с набирането на консумативи
Организирайте прожекция и дискусия на филм за бежанците