Хей, сигурно си чувал фразата “опитват се да му запушат устата” и веднага си разбрал, че зад нея се крие нещо нередно. Да, със сигурност няма нищо хубаво в опитите някой да бъде принуден да мълчи, да не каже нещо, което иска да изрази. Защото това е сериозно нарушение на едно от основните ни човешки права и днес ще си поговорим надълго и широко за него - свободата на словото и какво значи тя в контекста на медиите, без които явно не можем. 

Свобода на словото ли?

Но да не избързваме. Първо, да видим какво стои зад свободата на словото. Звучи готино, сякаш можем да си казваме каквото си искаме и както си искаме - в гигантска степен е точно така. Според редица важни документи “всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.” Тази формулировка е от чл. 39 на Конституция на България, но нейни близки вариации присъстват и в международни документи, като Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и Европейската конвенция за правата на човека. С други думи - съвсем официално право си е. Или така трябва да бъде, поне в държавите, които са се подписали под тези декларации и конвенции, сред които България, за радост, е.

Защо е толкова важно ли? Ами, замисли се: правото да изразяваш мнението си свободно означава, че то може да е всякакво и за всичко т.е. можеш да си част от всички важни за теб процеси. Например, всички в училище можете свободно да хвалите или критикувате учебната система, както и решенията на директора и това е супер, защото вие сте много и многообразието от мненията ви, дори само изречени, вече подобрява средата. С две думи - колкото повече гледни точки имаме за даден проблем, толкова по-лесно той може да достигне до най-справедливото за всеки решение. Освен това, правото да се изразяваме свободно подпомага истината – как можеш да се пребориш с лъжата, ако ти забранят да говориш? Няма как. Великите ползи от свободата на словото са много, но нека обобщим с това, че тя ни дава шанс да се борим за всички останали човешки права. Дава ни шанс да изразим непримиримост, да започнем промяна, а това е особено важно за хората, подложени на каквато и да е форма на дискриминация. 

Ами човешките права?

След като уточнихме, че свободата на словото е супер, време е да ти кажем, че има една подробност. Тя е в същия член 39 от Конституцията на България, една алинея по-надолу, и гласи: “Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.” Доста важна подробност, нали? С други думи: дори според Европейския съд за правата на човека е допустимо ограничаване на свободата на словото спрямо някого, тоест – налагането на цензура. От тази подробност произтича и фактът, че понятия като обида и клевета са част от наказателния кодекс на България. И да, обидата си е обида, разпространена и във Facebook, и в Tik-Tok.

Дотук добре, имаме черно на бяло, че свободата на словото ни е гарантирана, стига да не вредим на никого с речта си. Но истината е, че това право бива ограничавано по света и у нас, не само когато е засегната нечия чест и репутация. В други случаи пък реч, която очевидно наранява някого или цели групи от хора, остава ненаказана. Защо се получава така? Накратко, става въпрос за интереси и по-точно за интересите на хората с власт, пари или влияние (а може и всички тези едновременно), които не се свенят да използват свободата на словото за собствени облаги. Дали ще е някое правителство, което иска да блокира недоволството срещу политиките си или ще е мегамилионна компания, която опитва да надвие конкуренцията, като я заглуши, а може и да е силният в някоя малка общност, който иска да спре мръсни тайни за организацията да станат публични – има много причини някои хора да искат да ограничат свободата на словото на някого, но най-често използваният начин това да се случи е чрез ограничаване на свободата на медиите. 

Какво общо имат медиите ли?

Много просто – медиите са основният канал, по който тече информацията, до която имаме достъп. Освен традиционни медии, като печата, телевизията и радиото, от известно време живеем и в свят, в който съществуват социалните медии, платформи като Facebook и Twitter, които дават още по-голяма сила на “четвъртата власт” с невъобразимия си обхват. За сравнение, послание, излъчено по дадена телевизия, като БНТ, например, може да достигне до всеки с телевизор в България, което е почти 100% от населението на страната. Същото послание, публикувано във Facebook и споделено от стена на стена, има потенциала да достигне всички милиарди потребители на мрежата/медията. Този обхват, който може да достигне дадено послание в социалните медии, не може да бъде сравнен с никой друг комуникационен канал. И до него има достъп всеки - дори вие, героите от Купата Ето идея: снимате видео по време на мисия и после участвате с него в онлайн предизвикателството ни "Улови доброто в кадър и го направи #trending" - това видео, освен че ви носи допълнителни точки за Купата, може да привлече ценно внимание към доброто, което правите, като достигне до десетките хиляди души, които следят TimeHeroes и Купата на героите в социалните мрежи. Това са десетки хиляди точки за доброволчеството! 

Но да се върнем на темата. Сигурно вече разбираш, че ако някой успее да владее дори малка част от медиите, значи на практика може да владее малка част от света и да го манипулира по свой вкус.

Да влияеш на съдържанието в медиите по какъвто и да е начин, значи да влияеш и на мнението на хората. Вече те виждам, че възразяваш, защото имаш интернет, достъп до Google и достатъчно добра интернет култура, за да знаеш как и къде да търсиш информация или да проверяваш достоверността ѝ (от минимум два независими източника, нали?), но това не е така за всеки. Според последните данни на Националния статистически институт 80% от лицата между 16 и 74 години в България имат редовен достъп и използват интернет, което означава, че все още 20% от българите няма как да проверят дадена информация, дори да знаят къде в интернет да търсят. 

Проблемите в образованието (като достъпността му за хора от малцинствата, например), ограниченият достъп до култура, или най-общо казано, когато някъде са нарушени други човешки права лишават засегнатите части от обществото от възможността да се социализират, да разширят кръгозора си, да сформират критично мислене. Всичко това е критично важно за съвременния човек, на когото се налага да навигира в свят, който протича до голяма степен в и чрез интернет и информацията, която се “тиражира” в социалните медии. 

Вече разбираш колко е важно свободата на словото да е гарантирано за всяка медия - така всеки ще получава цялата информация, с всички гледни точки, независимо до кои и колко източници на информация има достъп. Стана въпрос обаче, че това не винаги се случва.

Цензура

Както споменахме, понякога медиите биват ограничавани от държавата, за да се предотврати критика към управлението. Звучи архаично, но подобна вредна намеса от страна на властта се среща често, особено в авторитарни общества. Спомни си какво се случи в Иран, само преди няколко месеца: през есента на 2022 г. страната кипеше от протести срещу режима, след поредното убийство на млада жена от служители на нравствената полиция. Социалните медии бяха заляти с вайръл видеа на солидарност и актове на протест, което не се хареса на правителството и то наложи масова цензура, блокирайки достъпа в страната до платформи и апликации като Facebook и WhatsApp, както и цели мобилни мрежи на местни оператори.

В демократичните общества с обществени и частни медии, каквото е нашето, такива примери липсват, но проблеми все пак има. Обществените и частни медии основно се саморегулират, но са и под надзора на регулаторни органи, подобни на Съвета за електронни медии в България, които следят за спазването на основните медийни закони в страната (като действащия у нас Закон за радиото и телевизията, например).  

Частни медии звучи супер, защото няма как да попаднат под контрола на държавата, но те все пак са нечия собственост и тези техни собственици със сигурност имат свои интереси, които бранят. Собствениците на медии могат да са свързани с политически партии или корпорации и да използват каналите си, за да промотират дадени политики или продукти и услуги, докато умишлено заглушават или вредят на конкурентите на приятелите си. 

Същестува и автоцензура, която също застрашава свободата на словото. Много журналисти избират да не отразяват теми или гледни точки, защото се страхуват за кариерата или дори за живота си. Този страх изглежда основателен на фона на статистиката от последната година, според която 67 журналисти са загубили живота си насилствено. 

Да не забравяме и социалните медии, при които ситуацията е още по-заплетена. Те все по-често са определяни като „петата власт“ и позволяват на хората не само да имат достъп до информация и новини (и то в огромен обем), но да ги създават и обсъждат. За добро или лошо обаче, това се случва без абсолютно никакъв контрол - никой не следи за качеството и истинността на информацията, която се разпространява в социалните медии. Този факт е благодатен за разпространението на т.нар. “фалшиви” новини. Няма да навлизаме в подробности за тези медийни бурени, но запомни едно - самият факт, че съществува такова понятие е достатъчно, за да ни държи нащрек. Важно за всички ни е да подхождаме със съмнение към всяка информация, независимо дали тя е споделена от приятел или световен авторитет - винаги трябва да търсим няколко независими източници, ако истината е нещо, което е важно за нас. 

Сигурно четеш и се чудиш дали всички проблеми с органичаването на свободата на словото съществуват у нас, но уви – няма как да сме 100% сигурни. Според последната и съвсем прясна класация на Репортери без граници обаче (излиза всяка година на 3 май - Деня на свободата на печат) - България е на 71-во място по свобода на медиите. Страната ни се е изкачила с цели 20 места (91-во през 2022 г. и 112-о през 2021 г.) и това на пръв поглед звучи супер, но истината е, че според независимите наблюдатели, които съставят класацията по субективни критерии, нищо не се е променило. "Позицията на България се подобри през миналата година. Нито една от мерките, предложени от RSF( Репортери без граници - бел.ред.) за подпомагане свободата на печата, не беше реализирана, но и нямаше сериозни нарушения", се казва в съобщението. Май има още много на какво да се надяваме за свободата на словото.

А кой изобщо се грижи за тази свобода?

Освен законите, съществува и Етичният кодекс на българските медии, описващ етични принципи и добри практики, а всяка медия доброволно решава дали да се съобрази с него. А има и организации като Асоциацията на европейските журналисти. Тя организира обучения на журналисти, повишава етичните стандарти и предлага промени в законите, които да развиват медийната среда.

Factcheck.bg пък е единствената платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите - отново по инициатива на АЕЖ. Целта на проекта е да проверява твърдения по теми от обществено значение с потенциал за социално влияние, като екипът прави това винаги според най-високите журналистически стандарти и с професионализъм.

sCool Media пък е платформа за ученическа журналистика, която има за цел да покаже на  гимназистите как работят медиите и им даде възможност да работят с професионални редактори, с чиято помощ да създадат качествени медийни продукти и да публикуват материалите си на онлайн платформа. Ако и ти мечтаеш да си журналист - пиши им! 

Фондация „Медийна демокрация“ също се грижи за изграждането на независим и ефективен мониторинг на българската медийна среда, диагностициране на ключови проблеми и иницииране на обществени дебати по темата. 

По подобен начин работи и Центърът за развитие на медиите, който има за цел да съдейства за утвърждаване на свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация и да подпомага независимите медии в България.

Центърът за безопасен интернет пък публикува детайлни материали за рисковете в интернет. Основният фокус е върху развитието на дигиталната грамотност у младите хора, и върху разработването на ресурси, които да помогнат на родителите да защитят децата си от онлайн инциденти, включително кибертормоз. В допълнение Центърът поддържа гореща линия за подаване на сигнали за онлайн тормоз или насилие. Платформата приема анонимни сигнали.

Мисията на Българският хелзинкски комитет (БХК) е да отстоява правата на най-уязвимите групи в България. БХК публикува ежегодни доклади за състоянието на свободата на изразяване в България, с фокус върху свободата на медиите. Организацията води и правни кампании срещу речта на омразата в публичната сфера и се стреми да насърчава обществените дискусии по темата.

Ти също можеш да се включиш в защита на свободата на словото! 

Ето ти няколко идеи за мисии, които да организираш със своя клуб:

• Идея за мисия: Организирай информационна кампания за фалшивите новини
• Идея за мисия: Намери нов дом на стария си смартфон
• Идея за мисия: Помогни на възрастни хора да се справят с новите технологии

"А! И не забравяй, че ако запечаташ мисиите на клуба си в кратко филмче, заедно можете да се включите в предизвикателството ни "Улови доброто в кадър и го направи #trending", което ви носи допълнителни точки за класацията в Купата на героите и куп други екстри. Вижте подробностите тук!