Месечно предизвикателство: Солидарност и многообразие в училище

Месечно предизвикателство: Солидарност и многообразие в училище

от TimeHeroes, 9 November 2022

Не различията ни ни разделят. Разделя ни неспособността ни да разпознаем, приемем и отпразнуваме тези различия. 

Одри Лорд, феминистка професорка, писателка, поетеса и активистка за граждански права

Що е то многообразие?

Светът е пълен с всякакви хора – ниски, високи, с къдрави или прави, руси, кестеняви, черни или рижави коси, с различни тела и различен цвят на кожата. Те се обличат по различен начин, правят си разнообразни прически, обичат татуировки и пиърсинги или пък не. Въобще, различията ни правят света много по-пъстър и цветен, не мислиш ли? Освен във външния си вид обаче, хората носят различия, породени и от културата, от която идват, обичаите, които спазват, религиите, които изповядват, езиците, които говорят, и това често се дължи на етносите, от които са част. 

В различните части на света картината е различна. Европа например може да бъде разглеждан като доста по-хомогенен континент от Африка. Да погледнем само официалните езици, които се говорят на двата континента – в Европа те са 24, а в Африка са 250! Различните етнически групи също имат своите особености. 

  • 🧐 Знаеше ли, че ромите в България не са еднородна общност, а могат да се разделят на поне 5 основни групи, а в зависимост от произхода и езика им — на над 60

И като споменахме България: според националното преброяване от 2011 г., като членове на етнически малцинства в България се самоопределят около 15% от населението. Най-големите групи са тези на етническите турци (9%) и роми (5%). Последното число е предмет на дебат сред експертите, някои от които смятат, че истинският брой на ромите в България е в пъти по-голям. Може и да са прави - все още чакаме резултатите от последното преброяване през 2021 г. 

По-малките групи у нас са тези на етническите руснаци, арменци, власи, каракачани, татари и евреи. Техните семейства живеят тук от поколения и различният им етнос не ги прави по-малко българи по националност. Някои от тях са християни, други са мюсюлмани, а трети – евреи. Културните им обичаи също са различни, а често говорят и различен език от българския вкъщи. В последните години в България има и все повече мигранти и бежанци – някои от тях идват тук заради достъпното образование, други – заради по-евтиния и спокоен живот, а за трети най-важното е да намерят подслон от войната, която ги принуждава да бягат от собствената си страна. Освен етнически и културно различни, някои от тези хора са и с различна раса от европеидната. 

Проблеми, пред които различните общности в обществото са изправени

Вместо обаче да приемат разнообразието, което съществува в обществото като нещо хубаво, много хора не харесват онези с етнос, различен от българския, и са предубедени към тях. Това се нарича ксенофобия. 

Подобно на расизма, ксенофобията се крепи на грешното схаващане, че една етническа група е автоматично по-добра, по-заслужила, по-умна и по-цивилизована от друга. Тъкмо това понякога е и причините “по-добрата” етническа група или раса да има и по-голяма обществена власт, а това неизбежно създава проблеми – я си представи в парламента да няма нито един човек, който прилича на теб, споделя същата култура и е срещал същите проблеми, каквито и ти. Дали в такъв случай ще чувстваш, че той те представлява и защитава интересите ти? Едва ли.

  • 🧐 Знаеш ли, че повече от половината европейци (59%) смятат, че дискриминацията въз основа на етнически произход е широко разпространена. Един на всеки трима души от африкански произход, живеещ в Европа, заявява, че през последните пет години е имало случай, в който бил подложен на расистки тормоз (ЕК 2021). 

Освен в контекста, разликата между расизма и ксенофобията не е голяма – едното всява омраза към всички, които не са от европеидната раса, а другото – към всички, които не са част от доминиращата етническа група в определена част от света. Вследствие на ксенофобията, малцинствените етнически групи се превръщат в обект на дискриминация, реч на омразата и системно насилие.

Всичко това, както и по-малкият им брой, поставя етническите малцинства в по-уязвима позиция спрямо останалите членове на обществото. Ето защо защитата на правата им има важна роля да осигури равни възможности на техните представители да упражняват свободно своя език, култура и религия, както и да гарантира равния им достъп до образование, професионална реализация и участие в обществения живот. 

Ето сега малко статистика с една от най-маргинализираните етнически групи из цяла Европа: 

  • 45% от ромските деца не посещават детска градина, а 15% не посещават училище (UNICEF)
  • Близо 83% от ромите живеят в риск от бедност или социално изключване (в сравнение с около 19% за етническите българи) (НСИ)
  • 55% от ромското население в България няма здравна осигуровка, която да им предостави достъп до здравни грижи (Отворено общество)
  • 23% от ромите нямат достъп до течаща вода в домовете си (в сравнение с 0.7% за цялото население) (FRA)

В допълнение, през последните години в България се наблюдава зачестяване на използването на език на омразата към етническите малцинства и особено към ромите. Той бива използван не само от обикновените членове на обществото, но и от политици и медии, което допълнително допринася за нормализирането на ксенофобията, насочена към тях. 

Реч на омразата е понятие, което обхваща всички изрази, които насърчават или защитават проявите на нетолерантност или дискриминация. Прост пример за това са дори думи като ц*гани, които всъщност са обидни, но въпреки това са широко използвани. Продължителното използване на език на омразата е допълнителна пречка пред равнопоставеното участие на етническите малцинства в обществото, защото нормализирането на подобни изрази спрямо определена група хора, често е просто първата крачка към обезчовечаването им и съответно оказването на по-голямо насилие към тях. Езикът на омразата води и до още по-голяма изолация за тези общества.

  • Чуй няколко разказа от първо лице за влиянието на речта на омразата върху тези, които са били засегнати от нея, и виж ефекта на това да отдадеш 4 минути внимание.

Не на последно място, когато избухна войната в Украйна, видяхме и дискриминационното отношение спрямо украинските роми. Много от тях едва напускаха страната, след което бяха държани в различни, по-лоши условия в спешно създадените центрове за подслон на бежанците.  Това е ясен знак, че антиромските настроения не са само българска черта и че дори във времена на война, ромските граждани са сред най-уязвимите групи в обществото.

Можеш да прочетеш повече за предизвикателствата, пред които се изправят хората от различен етнически произход, в нашето месечно предизвикателство “Права на малцинствата”.

А защо многообразието е ценно за обществото?

Може би вече се питаш за какво толкова е важно това многообразие. Ами, освен че откровено прави света по-пъстър и красив, то е важно, за да може всички да се чувстваме на място. Вече поговорихме доста за проблемите на различните общности от хора, но е важно отново да споменем, че никой не заслужава да се чувства сам и отритнат. Една от причините много хора да се чувстват именно така е, че не виждат хора като себе си в книгите, които четат, нито във филмите и сериалите, които гледат; няма представители на общностите им, за които да знаят, че са успели в определена кариерна сфера, нито пък популярни личности, които да им служат за ролеви модели. Дори в парламента няма хора като тях, на които да се доверят. Репрезентацията е важна, защото показва на много хора, че могат да следват мечтите си и като цяло – че имат право да мечтаят. 

И това не засяга само хората от тези общности – според редица проучвания колкото по-многообразен е един клас, толкова по-мотивирани са всички ученици в него. А както сигурно се досещаш, има още куп неща, които допринасят за това да сме шарени и различни посвоему – пол, сексуалност, раса, религиозни възгледи, физически и ментални умения. Всички аспекти на идентичността на човек оказват влияние върху перспективата му за заобикалящия го свят и така всеки по различен начин обогатява живота на останалите.

Ето защо многообразието в училище окуражава колективни решения на проблеми и казуси по нови, креативни начини, запознава учениците с нови гледни точки и ги учи да работят заедно. Не на последно място – приобщаващото образование и класовете с най-различни деца доказват, че както на чина, така и в света има място за абсолютно всички.

Да знаят, че всички биват приети с различията си помага на учениците (а и на всички в обществото) да приемат самите себе си, да се чувстват в безопасност и спокойни. Дава им възможност свободно да изразяват себе си, мненията и идеите си и прави света им едно по-приятно място.

Как ти можеш да помогнеш за отстояването на правата на различните от теб хора?

Промяната започва от теб. Провери дали ти самият поддържаш дискриминативни схващания спрямо хората от различен етнически произход, различна раса или различна сексуалност. Тези схващания подплатени ли са с факти, истина ли са, или са просто неща, които чуваш постоянно? Ти би ли искал да живееш в условията, в които живеят ромите тук? Вероятно не. Ние всички правим грешки, но решенията, които взимаме за действията си винаги са следствие от положението, в което се намираме. Помисли ти как би се чувствал, ако беше израснал в сегрегиран квартал, учеше в училище, което не ти дава нужната подготовка и всеки ден се сблъскваше с дискриминация заради нещо, което не можеш да промениш – семейството, в което си се родил. Щеше ли да е различен начинът, по който мислиш и действаш? Щеше ли да е различно бъдещето ти? Щеше ли да вярваш в себе си и възможностите си?

Не премълчавай, когато хората около теб говорят безсърдечно за хората от различен произход или с различна идентичност, поставят ги под общ знаменател и ги обвиняват за неща, над които те нямат контрол. Разказвай на близките и приятелите си за истинските причини нещата да са такива, каквито са. Научи повече за различните култури на етническите малцинства в България, за техните обичаи и споделяй с хората около теб.

Знаем, че бариерите, възпрепятстващи равнопоставеното участие на някои общности в обществото са значителни и не можеш сам да се справиш с тях, но доброволчеството може да бъде много важен източник на промяна.

Така например, с помощта на над 300 доброволци, Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ създава образователни кампании в ромските общности, набира продукти от първа необходимост за крайно нуждаещите се и подкрепя процесите на запознаване и разбиране на ромската култура — както сред ромската общност, така и сред мнозинството. А като част от обща инициатива със “Заедно в час” успява да набере необходимите таблети и компютри, за да подкрепи над 1200 ученици, и така да им помогне да завършат учебната година, въпреки предизвикателствата на пандемията.

Представители на самите малцинства могат да участват особено ефективно в защитата на правата на техните общности. Поради етническата си принадлежност, те могат да бъдат възприети с повече доверие и да получат повече достъп и подкрепа от своята група. Същевременно, тези доброволци имат несравнимо вътрешно познание за културата, традициите и предизвикателствата пред общностите, което ги прави особено добри в общуването и инициирането на промяна. Така например, през 2019 г. студенти от ромски произход, получаващи стипендии от фондация „Тръст за социална алтернатива“, провеждат образователни беседи на здравни теми с младежи от Бяла Слатина, Лом и Сливен. По сходен начин, Младежка фондация „Арете“ ангажира млади роми с доброволчество, като по този развива социалните и организационните умения, които ще им бъдат от полза в работата им в полза на общността. Фондацията непосредствено подпомага ромите в България, предлагайки менторска подкрепа на младежите от ромски произход, чиито потенциал е ограничен от материалния недоимък в средата им.

В допълнение, Ромският образователен фонд е публикувал полезен списък с възможни доброволчески дейности, които да допринесат за подкрепата на равноправието на ромите.

Ето някои идеи за доброволчески мисии, които можеш да организираш сам или с приятели:

Идея за мисия: Организирайте “Ден на различните култури” в училище

Идея за мисия: Станете ментори на деца от домове или на деца с бежански статут. 

Идея за мисия: Организирайте базар с традиционни за различните култури ястия

Идея за мисия: Дайте нов живот на старите си палта

Идея за мисия: Разгледайте учебната програма от друг ъгъл. 

А ето и примери за мисии от мрежата на TimeHeroes, в които можете да се включите:

Дари дрехи, обувки и ученически пособия за деца в нужда в Ямбол

Подкрепи деца от уязвими общности с материали и пособия за предучилищна подготовка

Подкрепи деца от бежанската общност с учебни пособия и спортни екипи

Бъди онлайн ментор и приятел на получили закрила бежанци

Бъди ментор на ученик от малко населено място

Бъди доброволец на "Празник на споделените таланти" в Столипиново

Включи се в творчески работилници с ученици от ромски произход във Варна

Стани част от младежки доброволчески групи за толерантност

Организации, които подкрепят правата на етническите малцинства

  • Български Хелзинкски Комитет (БХК) е най-старата организация в България, която защитава правата на уязвимите групи в България. Една от първите ѝ дейности е да изследва състоянието на ромските квартали в страната. Организацията публикува ежегодишни доклади за състоянието на човешките права в България, както и тематични доклади за заплахите към правата на етническите малцинства и наръчници за противопоставяне на дискриминацията.
  • Възможности без граници - сдружението създава възможности за популяризирането на неформалното образование и за осъществяването на проекти, които да овластят етническите малцинства, така че те да участват равнопоставено в обществения, културния и политически живот в България. На изградената от тях „Платформа за толерантност“ са публикувани полезни съвети за идентифициране на собствените ни предразсъдъци и предложения за осъществяването на диалог с хора, които демонстрират нетолерантност.
  • Център за междуетнически диалог и толерантност Амалипе работи активно в подкрепа на равноправната интеграция на ромите в българското общество като поощрява развитието на гражданската активност в ромската общност. По този начин „Амалипе“ цели да защити традиционната идентичност на общността, като ѝ помогне да се модернизира. Организацията работи да премахне бариерите в сферата на образованието, социалните и здравни услуги, което да позволи да се развият възможностите на общността.
  • Тръст за социална алтернатива (ТСА) е организация, чиято мисия е да адресира структурните проблеми в образованието и достъпа до трудовия пазар, с фокус върху представителите на етническите малцинства в България. Тръстът финансира проекти, които целят да подпомогнат равнопоставеността на малцинствата на всеки етап от техния живот - от ранното детско развитие до осигуряването на работна позиция.
  • Рома Ямбол – Основният фокус на младежката организация е подкрепата за уязвимите представители на ромската общност в област Ямбол. Чрез кампании за материални дарения, тя предоставя предмети и продукти от първа необходимост. Работата на доброволците помага на най-уязвимите семейства да покрият най-належащите си нужди и овластява следващите поколения, като ги подкрепя материално, така че да посещават училище.
  • Заедно напред- Розино е организация, която цели да подпомогне запълването на нуждите от първа необходимост на най-бедните жители на село Розино, Карловско. От организацията подкрепят нуждаещите се посредством материални дарения — храна, дрехи, обувки и учебни материали за децата от нуждаещи се семейства.
  • Фондация за Общностно Развитие и Сътрудничество (ФОРС) е грасруутс ориентирана ромска организация, позиционирана в Област Сливен. Целите на фондацията са насочени към създаване на мостове между местната власт и ромската общност, овластяване и менториране на млади хора, които са проактивни, интересуващи се от политика и случващото се около тях и общността им. 
  • Постоянна ромска конференция е гражданско движение от ромски, про-ромски активисти и организации от цялата страна, което работи за социална справедливост и просперитет на ромската общност.
  • Шалом е независима, непартийна, доброволна, демократична, обществена, самоуправляваща се организация на евреите в България, която включва регионалните организации на евреите в 16 града в страната. 

Важни дати:

5 ноември - Международен ден на ромския език

9 ноември - Международен ден за борба с расизма, фашизма, антисемитизма и ксенофобията

16 ноември - Международен ден на толерантността

25 ноември - Световен ден за борба с насилието, основано на пола

27 януари - Международен възпоменателен ден на Холокоста

21 март - Международен ден за борба с расовата дискриминация

8 април - Международен ден на ромите

2 август – Възпоменателен ден на Холокоста над ромите

m