Етническите малцинства са в по-уязвима позиция спрямо останалите членове на обществото. Ето защо защитата на правата им има важна роля — да осигури равни възможности на техните представители да упражняват свободно своя език, култура и религия, както и да гарантира равния им достъп до образование, професионална реализация и участие в обществения живот. 

Това обаче далеч не значи, че етническите малцинства имат привилегии, които им отреждат по-специално място в обществото. Напротив — защитата на правата им има за цел да ги постави в равна позиция с всеки друг човек и да ги предпази от дискриминация, асимилация или насилие, включително от речта на омразата. Не само целия етнос, но и всеки отделен индивид, който е негов представител.

“Правата на човека не са привилегия, предоставена от правителството. Те са право на всяко човешко същество по силата на неговата човечност.” 
Майка Тереза

Етническите малцинства в България

Според последното национално преброяване от 2011 г., като членове на етнически малцинства в България се самоопределят около 15% от населението. Най-големите групи са тези на етническите турци (9%) и роми (5%). Последното число е предмет на дебат сред експертите, някои от които смятат, че истинският брой на ромите в България е в пъти по-голям. По-малките групи са тези на етническите руснаци, арменци, власи, каракачани, татари и евреи.

Eтноси и малцинства

Етносът е понятие, което обхваща културната идентичност на дадена група, изградена въз основа на общите традиции, език и вероизповедание на неговите представители. 

👉 Знаеше ли, че ромите в България не са еднородна общност, а всъщност могат да се разделят на поне 5 основни групи, а в зависимост от произхода и езика им — на над 60!

Съвременната социология определя малцинството като група от хора, която е лишена от привилегии спрямо доминиращата група („мнозинството“) в едно общество. Тези взаимоотношения често съвпадат с различните пропорции при броя на представителите на двете групи, но има изключения.

Последиците от дискриминацията

Колкото повече предразсъдъци и дискриминация срещат етническите малцинства, толкова по-значителни са препятствията пред участието им в обществения живот в страната, в това число способността да взимат решения, определящи собственото им бъдеще.

Изключването на ромите от обществения живот е свързано също така и с тяхното обособяване в собствени квартали, където те са отделени от другите етноси.

Голяма част от ромското население живее изолирано, което води и до значително по-нисък достъп до обществени услуги като водоснабдяване, електричество и сметосъбиране, както и до здравни и социални грижи.

Жителите в тези квартали често нямат дори възможност за законен строеж, което поражда и една от най-обсъжданите теми във връзка с този проблем — разрушаването на незаконно построени жилища. В подобни случаи на засегнатите семейства не се предлага временно настаняване, което означава, че те остават без дом, няма възможност да бъдат регистрирани като граждани, а така нямат достъп до свои основни права и услуги.

Съществуват доказателства, че събарянето на тези постройки се прилага дискриминационно: близо 97% от заповедите за разрушаване се отнасят за жилища, в които живеят роми.

Социалната и географска изолация на ромските общности също така влияе доста негативно върху качеството на обучението в кварталните училища. Над 60% от ромските деца в градовете са записани училища, където лошите материални условия и неконкурентното обучение водят до много по-ниско образователно ниво. И още нещо - поради занижената материална способност на някои семейства, много деца от ромски произход без проблеми в развитието са записвани в специални и помощни училища, където получават храна и дрехи, но учебният материал е съобразен с потребностите на децата със специални нужди. 

С този проблем е свързана пряко и сегрегацията на ромските деца в училище: в по-големите квартали из страната са построени и отдавна функционират детски градини и различни по степен обособени училища само за ромски деца. По експертни данни около 70% от ромските деца посещават учебните заведения, специално построени за тях в рамките на тези квартали (Марушиакова и Попов, 2001:7). 

Това разделение на ромски деца и етнически българи продължава да служи като невидима стена и да спомага за нарастващото отчуждение между двете групи.

Заради по-честите ранни женитби в ромските общности, момичетата от ромски произход са особено застрашени от отпадане от училище. По-общо, момичетата и жените от етническите малцинства са в особено утежнена позиция, защото могат да се сблъскат дискриминация и насилие заради своя произход и пол — както от мнозинството, така и от собствената си общност.

За съжаление, настоящата пандемия от COVID-19 заплашва да изостри образователните неравенства. Родителите от ромската общност се чувстват най-слабо информирани относно алтернативните форми на обучение, а децата им са били най-слабо включени в дистанционното обучение. Така, поради значително по-ниския си достъп до компютър и интернет, за близо 40 хиляди  ромски деца липсват условията, които да им позволят да се включат в образователния процес наравно с връстниците си.

„Онези, които са успели да излязат от гетата, не се различават по нищо социално-икономически от останалата част от населението. Проблемът е в гетата и гетоизацията, а не в етническата принадлежност“ - доц. Алексей Пампоров, социолог, Институт по философия и социология към БАН (източник)

В последните 10 години има обнадеждаващо покачване в образователното ниво сред ромите, но въпреки това то остава по-ниско от средното за страната. Така зародилите се образователни различия между етническите групи впоследствие затвърждават и по-нататъшните трудови и икономически разлики между тях.

В България безработицата сред ромите е около три пъти по-висока в сравнение сред неромското население (ОСИС). А поради особено уязвимата си позиция, безработицата сред жените е още по-висока — 48%. 

Също така, според проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права, 41% от запитаните роми споделят, че са изпитали дискриминация при търсенето на платена работа (FRA). Поради тези причини работещите роми много по-често са изтласквани към по-нископлатените работни позиции в обществото, често от неформалния сектор или на повикване (Световна банка и FRA).

👉 Знаеше ли, че според проучване на UNICEF желанието за професионална реализация е най-често споделяната мечта за младежите от всички по-големи етнически групи в България?
Тези обстоятелства на понижено образование и професионална реализация създават условия за възпроизвеждане на бедността, като дискриминацията, на която е била изложена едно поколение, става причина за последваща бедност и в следващите. Затова специалните права на етническите малцинства не представляват привилегии; техният смисъл е да предотвратят ефектите на дискриминацията.

В допълнение, през последните години в България се наблюдава зачестяване на използването на език на омразата към етническите малцинства и особено — към ромите. 

Реч на омразата е понятие, което обхваща всички изрази, които насърчават или защитават проявите на нетолерантност или дискриминация. Продължителното използване на език на омразата е допълнителна пречка пред равнопоставеното участие на етническите малцинства в обществото. Той води до още по-голяма изолация за тези общества, както и нормализира крайните предразсъдъци, изградени сред мнозинството. 

👉 Чуй няколко разказа от първо лице за влиянието на речта на омразата върху тези, които са били засегнати от нея, и виж ефекта на това да отдадеш 4 минути внимание.

Как доброволчеството помага за отстояването на правата на етническите малцинства?

Бариерите, възпрепятстващи равнопоставеното участие на етническите малцинства в обществото, са значителни, но доброволците могат да бъдат много важен източник на промяна.

Така например, с помощта на над 300 доброволци, Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ създава образователни кампании в ромските общности, набира продукти от първа необходимост за крайно нуждаещите се и подкрепя процесите на запознаване и разбиране на ромската култура — както сред ромската общност, така и сред мнозинството. А като част от обща инициатива със “Заедно в час” успява да набере необходимите таблети и компютри, за да подкрепи над 1200 ученици, и да им помогне да завършат училищната година въпреки предизвикателствата на пандемията.

Представителите на самите малцинства могат да участват особено ефективно в защитата на правата на техните общности. Поради етническата си принадлежност, те могат да бъдат възприети с повече доверие и да получат повече достъп и подкрепа. Същевременно, тези доброволци имат несравнимо вътрешно познание за културата, традициите и предизвикателствата пред общностите, което ги прави особено добри в общуването и инициирането на промяна. Така например, през 2019 г. студенти от ромски произход, получаващи стипендии от фондация „Тръст за социална алтернатива“, провеждат образователни беседи на здравни теми с младежи от Бяла Слатина, Лом и Сливен. По сходен начин, Младежка фондация „Арете“ ангажира млади роми с доброволчество, като по този начин им помага да развият социалните и организационните си умения, които ще им бъдат в работата им в полза на общността им. Инициираните от тях дейности непосредствено подпомагат ромите в България, като предлагат менторска подкрепа на младежите от ромски произход, чиито потенциал е ограничен от материалния недоимък в средата им.

В допълнение, Ромският образователен фонд е публикувал полезен списък с възможни доброволчески дейности, които да допринесат за подкрепата на равноправието на ромите.

Организации, които подкрепят правата на етническите малцинства:

🔸 Български Хелзинкски Комитет (БХК) е най-старата организация в България, която защитава правата на уязвимите групи в България. Една от първите ѝ дейности е да изследва състоянието на ромските квартали в страната. Организацията публикува ежегодни доклади за състоянието на човешките права в България, както и тематични доклади за заплахите към правата на етническите малцинства и наръчници за противопоставяне на дискриминацията.

🔹 Възможности без граници - сдружението създава възможности за популяризирането на неформалното образование и за осъществяването на проекти, които да овластят етническите малцинства, така че да участват равнопоставено в обществения, културния и политически живот в България. На изградената от тях „Платформа за толерантност“ са публикувани полезни съвети за идентифициране на собствените ни предразсъдъци и предложения за осъществяването на диалог с хора, които демонстрират нетолерантност.

🔸 Център за междуетнически диалог и толерантност Амалипе работи активно в подкрепа на равноправната интеграция на ромите в българското общество като поощрява развитието на гражданското общество в ромската общност. По този начин „Амалипе“ цели да защити традиционната идентичност на общността, като ѝ помогне да се модернизира. Организацията работи да премахне бариерите в сферата на образованието, социалните и здравни услуги, което да позволи да се развият възможностите на общността.

🔹 Тръст за социална алтернатива (ТСА) е организация, чиято мисия адресира структурните проблеми — образование и достъп до трудовия пазар — с фокус върху представителите на етническите малцинства в България. За тази цел, ТСА финансира проекти, които целят да подпомогнат равнопоставеността им на всеки етап от техния живот, от ранното детско развитие до осигуряването на работна позиция.

🔸 Рома Ямбол – Основният ѝ фокус е подкрепата за уязвимите представители на ромската общност в област Ямбол. Чрез кампании за материални дарения, организацията предоставя предмети и продукти от първа необходимост. Работата на организацията помага на най-уязвимите семейства да покрият най-належащите си нужди и овластява следващите поколения, като ги подкрепя материално, така че да посещават училище.

🔹 Заедно напред - Розино е организация, която цели да подпомогне запълването на нуждите от първа необходимост на най-бедните жители на село Розино, Карловско. От организацията подкрепят нуждаещите се посредством материални дарения — храна, дрехи, обувки и учебни материали за децата от нуждаещи се семейства.

Примери от мрежата на TimeHeroes:

• Дари дрехи, обувки и ученически пособия за деца в нужда в Ямбол
• Подкрепи деца от уязвими общности с материали и пособия за предучилищна подготовка
• Подкрепи деца от бежанската общност с учебни пособия и спортни екипи
• Бъди онлайн ментор и приятел на получили закрила бежанци
• Бъди ментор на ученик от малко населено място
• Бъди доброволец на "Празник на споделените таланти" в Столипиново
• Включи се в творчески работилници с ученици от ромски произход във Варна
• Стани част от младежки доброволчески групи за толерантност