“Общността е като кораб - всеки трябва да е готов да поеме руля.” 

• Хенрик Ибсен, норвежки драматург и театрален режисьор

Замислял ли си се някога какво точно значи думата общност? Според речника, това е група хора, които имат нещо общо. Може би това ти звучи прекалено неясно, затова ще ти разкажем малко повече.

Когато питат антроположката Маргарет Мийд какъв според нея е най-древният знак за съществуването на каквато и да е човешка цивилизация, тя дава за пример най-старата намерена зараснала след счупване човешка кост. Казва, че тя никога не би зараснала, ако не е имало някой друг, който да полага грижа за този човек – да ловува за него, да му носи храна, да го пази - все неща, без които той би умрял, защото не би се справил сам със счупен крак. Според Мийд именно доказателствата за тази грижа са доказателства за първите истински човешки общности. 

🧐 Какви са примерите за съвременни общности?

В днешно време нещата, разбира се, са доста различни, но нуждата ни да сме свързани, да се грижим един за друг, да сме част от общност не се е променила. Общностите могат да са много различни видове и да ни носят различни неща. 

Общността може да е по интерес – например, когато феновете на една и съща музикална група често обитават едни и същи онлайн пространства и споделят както любовта си към тези музиканти, така и датите на следващите им концерти, идеи за хотели и споделени пътувания до съответната локация. Така те сформират общност. Интерес обаче може да е и доброволчеството – ти и клубът ти в училище образувате общност, хората, които ходят редовно на едни и същи доброволчески мисии – също. Нещата, които ви свързват, са доброволческите ви дейности, но и общите ви възгледи за важността на човешките права. 

Общността може и да е по идентичност – например хората с хомосексуална и бисексуална ориентация, транс и интерсекс хората споделят ЛГБТИ общността, като се подкрепят в трудни моменти, дават си съвети при случаи на дискриминация, прекарват време заедно и често поддържат безопасни за общността пространства. Макар тази общност да е огромна и нехомогенна, членовете ѝ често изпитват огромно чувство за принадлежност. 

Доброволците на Sofia Pride подкрепят шествието, което с времето се превърна в най-голямото събитие в защита на правата на човека. // снимка: Денислав Стойчев

Общността може да е и етническа – например ромската общност споделя културни обичаи, храна, музика, както и различни диалекти на един и същи език. Хората в нея си помагат, застъпват се един за друг, когато някой има проблем, но често и празнуват заедно. В друг контекст, подобни неща бихме могли да кажем и за българската общност в чужбина. 

Общността обаче може да е и нещо много по-малко. Така например ти и класът ти в училище споделяте една общност – не по интерес, по етническа принадлежност или по идентичност, ами защото училището ви свързва. Дали ще е това колко се притеснявате за входните нива, или колко много обичате госпожата по литература, има неща, което ви обединяват. Както във всяка общност, ти и съучениците ти имате своите различия – някои от вас обичат сладолед, други предпочитат шоколад, някои от вас слушат хеви метъл, други – поп, някои от вас се справят най-добре с математиката, а любимият предмет на други е английският. Така или иначе фактът, че споделяте едно и също пространство през толкова голяма част от времето си, ви превръща в някакъв вид общност.

Доброволците от клуб PTPI "Делфините" прекарват времето си в своя сборен пункт - клуб "Виста" във Варна // снимка: Денислав Стойчев 

Подобно е и със съседите. Сигурно си чувал истории за това как “едно време” родителите ти са се събирали със съседите, всички са ходели в кварталното заведения, помагали са си, като е спирал токът или топлата вода, лелята от входа те е гледала като малък, когато вашите ги е нямало. Може и до днес нещата да са подобни – вероятно си прекарвал летата пред блока с децата от квартала, може би се събирате веднъж на няколко седмици със съседите от апартамента на долния етаж за вечеря, съседката отсреща вероятно минава да храни котката и да полива цветята у вас, като сте на почивка, такива неща. 

Това е сигурен знак, че със съседите ти сте част от една общност – обединени сте не просто от местожителството си, а и от грижата, която споделяте един с друг. 

Ако пък имаш баба и дядо на село, сигурно знаеш как там всички се познават, по празници си разменят храна, подаряват си разсад, застовяват се на магазина на площада, за да си говорят едни с други. Помагат си и се подкрепят.

Така, след всички тези примери предполагаме, че вече ти стана съвсем ясно какво означава общност, но нека обобщим – това е група хора, която споделя общи интереси, общ произход, общи виждания, вяра, език, идентичност, пространство и/или др. Сигурно си открил и че самият ти си част от повече от една общност, без дори да подозираш.

✊🏻 Защо и общностите се нуждаят от доброволчество?

Добре, ще си кажеш, значи хората в една общност си помагат, грижат се един за друг и споделят помежду си. Защо е нужно тогава някой доброволец да им помага? Ами във всички общности има хора със специфични нужди – например възрастните хора, жените и децата. По-големите общности, от които те са част, рядко се сещат за трудностите им, защото са фокусирани върху по-мащабните предизвикателства, срещу които всички заедно се изправят – такива например са расизмът за ромската общност, хомофобията и трансфобията за ЛГБТИ общността или пък покачващите се цени на тока или нуждата от смяна на тръбите в блока за кварталната ти общност. Това обаче не прави специфичните проблеми на най-уязвимите хора от тази общност по-малко важни или пък несъществуващи. Тези хора минават през ужасно много, без дори да забележим, докато живеем врата до врата или се виждаме често в общностните си пространства. 

Сега ще ти дадем малко примери, засягащи хората, с които ти със сигурност споделяш общност. Има ли жени в блока ти, за които подозираш, че преминават през ситуация на домашно насилие? Чувал ли си крясъци, виждал ли си синини? Колко от децата във входа имат затруднения с учебния материал или пък ги тормозят в училище? 

Ако има такива жени в блока ти, те едва ли някога ще те спрат, за да поискат помощ, защото насилието ги държи в зависима позиция на страх, въпреки че всяка 3-та жена в България е била в ситуация на насилие. Децата пък може би все още не осъзнават, че изобщо биха могли да потърсят помощ от човек извън семейството, въпреки че почти половината от всички деца и млади хора съобщават за преживяно емоционално насилие.

Всеки ден, без значение от часа, нито дали е делник или празник, на Горещата телефонна линия за пострадали от насилие има доброволец, който вдига телефона и оказва помощ на хората, които имат нуда от нея // снимка: Денислав Стойчев 

А колко от съседите ти са пенсионери, какви са пенсиите им, справят ли се финансово? Самотни ли са, имат ли изобщо с кого да си говорят? Те понякога са горди и не търсят помощ, настояват да се справят сами, но възрастните хора всъщност са една от най-уязвимите, социално и финансово, групи в българското общество. Техните доходи често са ниски (около 50% от пенсионерите в страната получават минимална пенсия, което ги поставя във финансова уязвимост), а достъпът им до медицинска помощ е истинско предизвикателство. Затова много хора в пенсионна възраст в България са в риск от бедност, сериозни материални затруднения или социално изключване.

А какво изобщо можеш да направиш ти? Знаем, че това са системни проблеми и е работа на държавата да се бори с бедността, с домашното насилие, с тормоза в училище, със самотата на възрастните. Обаче когато държавата не успява да се справи, идва ролята на специалните организации и на общността. Идва и твоята роля като част от тази общност и като доброволец. Грижата за съседите ти и хората от другите общности, от които си част, не е нужно да е някакво огромно, смело действие. Можеш да правиш малки и полезни неща и да даваш добър пример. 

🏛️ Как гражданските организации се борят за правата на хората, живеещи в крайна бедност? 

Много активни граждански организации и инициативи работят целенасочено в подкрепа именно на различните общности, както и на жените, децата и възрастните.

Фондация “Билитис” работи за подобряването на условията на живот на ЛГБТИ общността в България вече 18 години, а от организация “Действие” предоставят безплатни правни услуги на хора от общността. Постоянна ромска конференция, Фондация за Общностно Развитие и Сътрудничество (ФОРС) и Амалипе съществуват в полза на ромската общност в България и освен със застъпничество, се занимават и с предоставяне на пряка помощ на хората от ромски произход в съответните региони. От организации като “Шалом” пък следят за предпазването на правата на евреите в България 

Фондация П.У.Л.С. и Алианса за защита от насилие, основано на пола пък работят на терен с жени, преживяли домашно насилие – това значи, че им предоставят достъп до правна помощ, безопасно пространство, в което да останат, връзка с психолог, а при нужда им помогат да си стъпят на краката като им намират работа. Фондация "Анимус" пък поддържа гореща телефонна линия (02 983 5205) за пострадали от насилие, на която обучени доброволци дават информация и консултации на всички, които търсят изход от хватката на насилието. 

От фондация “Подарете книга” организират срещи между доброволци и деца без родителска грижа с цел създаване на здрави приятелства между тях. От БЧК, Каритас, Съвета на жените бежанки или Humans in the Loop често имат нужда от доброволци, за да помогнат на децата със или без бежански статут да се справят с домашните или с ученето като цяло. Тези организации често събират и вещи и играчки, които да донесат на децата, които е трябвало да напуснат родната си страна, малко повече комфорт и радост. От февруари насам има и много организации, които помагат на деца, избягали от войната в Украйна, да се адаптират по-бързо тук - като "Ukraine Support & Renovation", които поддържат "Втори дом" в Пловдив, "Украински вулик" или фондация "За доброто". А Сдружение "Русаля" предоставят образование на близо 30 талантливи деца в нужда и често събират ученически пособия.

Не на последно място, организации като дружество "Знание" и сдружение "Капка по капка" често набират доброволци, които да прекарват време с възрастни хора в домове и да ги учат да се справят с технологиите или пък да творят с тях - все неща, които да им помогнат да се чувстват по-малко самотни. От “Фабрика за идеи” пък развиват инициативата “Резиденция Баба” и хвърлят мост между възрастни хора от селата и младежи като теб, които живеят в градове. Повярвай, и двете страни имат какво да научат от това общуване.

Доброволците от клуб "Усмивка" всяка Коледа посещават самотни възрастни хора във Вълчи дол и освен да им раздават продукти за празниците, им подаряват също грижа и внимание. // снимка: Денислав Стойчев

Организации като сдружение “Василица”, фондация “Добро за всеки”, “Бъди добър! Прави добро!” и още десетки доброволци пък набират хранителни продукти за празничните трапези на възрастни хора, които не могат да си позволят нищо отвъд основните храни заради ниските си пенсии. Подобна мисия можеш да организираш и ти, само ни подскажи.

Това е съвсем малка част от всички организации, които се занимават с хора в общностите ни, за чиито нужди често забравяме - такива има още много в България, а ако искаш да откриеш още, можеш да потърсиш и в НПО портала. 

🙌 Идеи за доброволчески мисии, които клубът ви може да организира!

Ето ти и няколко идеи за мисии, които можеш да организираш сам или с клуба си:

Направете и разпространете информационни листовки срещу домашното насилие
Помагайте за грижата и образованието на децата, които живеят в съседство
Обърнете внимание на възрастните си съседи и им помогнете да се чувстват по-малко самотни
Координирайте ден на различните общности в училище
Организирайте "общностен килер"

Важни дати:

🔹 1 октомври - Международен ден на възрастните хора
🔸2 октомври - Световен ден без насилие
🔹 5 октомври - Световен ден на учителите
🔸11 октомври - Международен ден на момичетата
🔹 16 октомври - Световен ден на храната
🔸 17 октомври - Световен ден за изкореняване на бедността
🔹 25 ноември - Международен ден за елиминиране на домашното и полово-базираното насилие