“Негативните нагласи към децата с увреждания се превръщат в самосбъдващи се реалности. Когато се предпоставя, че децата с увреждания не могат да правят нещо, те никога не получават възможност да го направят.” д-р Рути Бекуит

Обикновено в разговор използваме думите нарушение и увреждане почти като синоними. И наистина – физическите и интелектуалните нарушения могат да причинят пълна или частична загуба на функцията на някоя част от тялото. Но това не значи, че те винаги могат да се възприемат като увреждане.

Нека обясним какво имаме предвид: за някои хора може да е необходимо да си сложат очила, за да прочетат този текст. Въпреки това, те едва ли биха се описали като „хора с увреждания". Но виж – ако нарушеното им зрение не им позволяваше да ходят на училище или да потърсят работа, то може би тогава биха се нарекли точно така. Казано с други думи: увреждането е състояние, което пречи на човек да изпълнява определена дейност или да взаимодейства със заобикалящата го среда. Самото нарушение или загуба на психологическата, физиологическата или телесната конструкция или функции (като парализа или слепота), се нарича недостатъчност.

Ето защо според Световната здравна организация (СЗО) уврежданията не трябва да се приемат като личностни характеристики. Те по-скоро представляват несъответствия между един човек, който има определени нарушения, и неговата среда. 

Както пише в статия на Съвета на Европа, хората с увреждания се определят като най-голямото малцинство в света, но за разлика от повечето малцинствени групи, тази е с отворено членство: всеки един от нас може по всяко време да стане неин член, било то поради злополука, заболяване или старост. Ето защо уврежданията са част от състоянието на човека, но не и част от неговата личност. 

Уврежданията са също проблем на развитието, тъй като то е двупосочно свързано с бедността: уврежданията могат да повишат риска от бедност, а бедността може да повиши риска от увреждания (СЗО, „Световен доклад за проблемите на уврежданията“, 2011). 

Затова и можем да говорим за увреждане, когато някой, който се нуждае от инвалидна количка, се намира в среда, където сградите нямат рампи за достъп. Или пък когато някой ученик с нарушено зрение няма достъп до учебни материали, написани на Брайлова азбука. Тези несъответствия могат пряко да ограничат достъпа на хората с увреждания до образование, здравни грижи и обществен живот и затова създават предпоставки за нарушаването на човешките им права.

За жалост, човечеството все още няма медицинските инструменти, с които да предотврати или излекува всички физически и интелектуални нарушения. Но всеки от нас може да направи много, за да направи средата по-достъпна за хората с увреждания, така че да имат възможностите, които има всеки друг човек.

🤔 Знаеше ли, че… средно около 9 години от живота на всеки от нас в България ще премине с някаква форма на увреждане? (Our World in Data) Това значи, че вероятно в някакъв момент в живота си и ние ще сме част от тази група, а колкото повече се удължава животът ни, толкова по-висока ще е и горната цифра. Затова проблемите на хората с увреждания засягат всички ни, включително нас и близките ни.

🤓 Бързи факти:

• Над един милиард (всеки седми човек!) души по света живеят с някаква форма на увреждане (ООН).
• Хората с увреждания имат по-нисък достъп до образование, работни възможности, здравни грижи, както и по-малко възможности за участие в обществото (ООН).
• 66% от възрастните с увреждания в България имат значителни финансови трудности (Евростат).
• Около 32 000 деца и младежи в България имат увреждане и близо 1/3 от тях не посещават училище (УНИЦЕФ).
• Пандемията от COVID-19 създаде нови предизвикателства пред хората с увреждания. Според данни на ООН, те имат по-висок риск от заразяване и по-тежко протичане на болестта. А за някои от тях социалната дистанция е невъзможна, тъй като разчитат на физическата помощ на други хора.

Децата и младежите с увреждания са едни от най-уязвимите и пренебрегнати групи в обществото. От една страна, те са изправени пред всички предизвикателства, с които се срещат техните връстници. Същевременно, в ежедневието си те се срещат и с негативни обществени стереотипи, както и с образователни и здравни услуги, които невинаги са съобразени с нуждите им. Това прави постигането на техните надежди и амбиции много по-трудно.

📚 Образователната среда

В българските училища има около 20 000 ученици със специални образователни нужди, а oще 6000 деца със специфични потребности посещават детски градини. За да се развиват те емоционално, социално и академично, е много важно обучението да бъде изградено около индивидуалните им нужди.

От училищата се очаква активно да приобщават децата с увреждания и да изградят за тях споделена учебна среда. Какво би означавало това? Те да имат  физически достъп до нея, да работят заедно с всички други ученици, а за децата със специфични образователни нужди (СОП) да има и адаптирани учебници и помагала. 

За съжаление, тези действия често се случват като допълнение към останалата училищна дейности и така и не получават необходимото внимание. Понякога това става поради недостатъчно разбиране за правилните подходи към тези децата с увреждания, а в някои случаи - и поради съзнателна дискриминация.

За съжаление, често към тези трудности се прибавят и допълнителните (и разбираеми) чувства на гняв или отчуждение в резултат на усещането за различност. Това е още повече изисква от околните да подходят с разбиране и подкрепа.

🤔 Знаеше ли, че… някои образователни трудности се установяват чак след като детето е започнало детска градина или училище? Дори в тези случаи ученикът трябва да се срещне с определени  предизвикателства, за да могат нарушенията да бъдат забелязани, а това отнема допълнително време. Примери за такива нарушения са:

- Дислексия - нарушение в разбирането на връзките между звуците, буквите и думите, които те съставляват (дислексия). Това прави разбирането на написан текст много трудно.
- Дисграфия - нарушения в уменията, свързани с писането на думи.
- Дискалкулия - затруднения с относително прости математически или пространствени умения като неразпознаване на часа, объркване на цифри и букви и други.
- Диспраксия - затруднения с извършването на съзнателни движения. В училище често се проявява като трудности с писането или говора.

🤝 Социален живот и дискриминация

От личен опит знаем колко много израстваме – емоционално, интелектуално и социално – през близките взаимоотношения, които изграждаме с хората около нас. Но за съжаление, още от предучилищна възраст децата с увреждания изпитват по-големи трудности в създаването и запазването на приятелства в сравнение с другите деца.

🤔 Знаеше ли, че едно от най-силните желания на хората с увреждания е именно да бъдат по-ангажирани в обществото? За тази цел, можеш да общуваш с тях чрез средства за алтернативна комуникация. Виж един супер вдъхновяващ пример (или целия кратък филм)!

Трудностите в общуването са характерни за хора с определени нарушения (например от аутистичния спектър). Но същевременно децата с увреждания често са възприемани като по-малко значими от връстниците си и техните родители. Това не само създава бариери, но опасност самите деца с увреждания да повярват в негативните предубеждения към тях.

Ето защо, за да предпазят детето си от дискриминацията и предизвикателствата в общуването, родителите могат да предпочетат да не изпратят детето си на училище редом с връстниците му. За съжаление, отделянето от тази естествена среда може допълнително да засили усещането за самота сред хората с увреждания.

Заради тези трудности, често хората с увреждания имат много ограничен социален кръг и според някои проучвания, общуват с между 3 и 12 души. За сравнение, хората без увреждания имат средно по 125 подобни познанства.

🤔 Знаеше ли, че промяната в мисленето на хората започва през 60-те години чрез граждански движения в Америка и Великобритания, които популяризират идеята, че обществената среда е тази, която прави хората с увреждания зависими. За съжаление, тази идея все още не е напълно възприета и в редица страни продължава да има стигма и дискриминация към хората със специални нужди.

🏛️ Как гражданските организации и доброволците помагат за подобряването на обстоятелствата на хората с увреждания?

Тъй като уврежданията не са само медицински проблем, всеки от нас да може да даде едно рамо в преобразяването на средата и да бъде източник на промяна.

В известен смисъл, хората с интелектуални затруднения са в особено трудна ситуация. За огромно съжаление, някои остарели български закони все още ограничават техните права да работят, да гласуват, да се женят и, по-общо, да бъдат свободни. Затова се нуждаят и от много подкрепа.

Фондация „Светът на Мария“ подкрепя хората с интелектуални затруднения, подавайки им ръка в доразвиването на уменията, свързани с работа и общуване. Нещо повече - мотивирани доброволци помагат в дневния център на организацията, като участват в ателиета по изкуство, развиване на битови умения и готвене. А тази година с подкрепата на доброволци, започна изграждането на градина за градско земеделие, където хора с интелектуални нарушения ще могат да се учат как да полагат грижи за различни растения.

От създаването си досега над 800 вдъхновени (и вдъхновяващи) доброволци са подкрепили центъра „Карин дом“ във Варна. Те се включват в събирането на средства, за да се осигурят физическите и психологически нужди на децата, които посещават центъра, засаждат цветя в градината му, помагат с талантите си в графичния дизайн, фотографията и писането. С тяхна помощ „Карин дом“ подкрепя повече от 300 деца годишно!

Сдружение “Няма невъзможни неща” също помага на младежи с увреждания или затруднения в общуването да бъдат самостоятелни, да имат приятели и да могат да работят, след като завършат образованието си.

В клуб "Хвърчило" във Варна за тях се организират занятия с интересни практически дейности и забавления няколко пъти седмично. А сега, когато участниците в групата не е препоръчително да бъдат заедно физически, срещите продължават онлайн. Екипът раздава занимателни задачи за изпълнение у дома, а по-късно в Zoom младежите показват как са се справили. Говорят си, разказват си забавни истории, припомнят си важни неща за ежедневието и общуването.

Фондация „Ела и Ти“ пък прави красотата на природата достъпна за всички. И добавя екшън. С помощта на сърцатите организатори и техните помощници-доброволци, десетки хора с физически увреждания са посещавали подземните светове на пещерите „Съева дупка“ и „Проходна“ (само виж снимките!) и са политали (с тролей) на 40 метра над Фотинските водопади. И зад всички тези положителни емоции стоят над 130 доброволци, помагали на организацията през годините.

Виж как няколко ски-туринг герои успяха да споделят красотата на зимна Витоша с хора с физически нарушения.

Сдружение “Конна терапия” пък помага на деца с аутизъм, синдром на Даун, детска церебрална парализа, говорни, поведенчески, социални, емоционални или други затруднения чрез терапия с коне.

За да е възможно това, в екипа ѝ има психолози, кинезитерапевт, конен специалист, както и 3 специално обучени коня (Зита, Хипо и Морал), с които над 100 деца постепенно изграждат връзка и по този начин се наблюдава подобрение в тяхното психично и емоционално състояние. Те разчитат и на доброволци, които разхождат коня в определена посока, докато специалистът взаимодейства с детето. 

🙌 Идеи за доброволчески мисии, които клубът ви може да организира!

🔹 Помогнете на местен център за деца и младежи с увреждания
🔸 Организирайте изложение с помощта на свои съученици със специални нужди
🔹 Изработете учебни материали за деца със специални потребности
🔸 Организирайте онлайн семинар за правата на хората с интелектуални затруднения

🗓️ Важни дати:

3 декември – Международен ден на хората с увреждания

1 март – Ден на нулевата дискриминация

16 ноември – Световен ден на толерантността