"Поезията не е лукс. Тя е жизнена необходимост за нашето съществуване." 

- Одри Лорд, феминистка професорка, писателка, поетеса и активистка за граждански права

Представи си, че в джоба си имаш 20 лева. Обаче си тръгнал с тях на екскурзия и ще трябва да си запазиш и легло, за да пренощуваш някъде, а също и да си купиш нещо за хапване. Работата обаче е там, че в града точно тази вечер пристига и твоята любима група, която цяла година си мечтал да гледаш на живо. Уви, билетът за концерта струва… познай колко. Да, 20 лева. За какво най-напред ще похарчиш парите си?

Може би си казваш: “Е, какво пък, ще погладувам малко и ще спя на пейка, но няма как да изпусна да гледам моите хора на живо!”. Ако вземеш това решение, най-вероятно осъзнаваш колко значими са емоциите, които този концерт ще ти донесе. Толкова, че дори си готов да останеш гладен или без подслон тази вечер. 

Представи си сега, че трябва да взимаш подобно решение всеки ден. Сега ще кажеш: “Е, глупости, няма как да има концерт на любимата ти група всеки ден!”. Да, обаче за много хора да си купят билет за концерт, особено ако струва повече от 100 лева и е в друг град, означава да се лишат от други важни за ежедневието им неща. А има и хора, за които подобен разход е направо немислим или пък изобщо нямат достъп до културни събития. 

Чакай обаче, след като вече казахме толкова неща, все пак да дефинираме и какво значи това нещо “култура” освен музиката, която слушаш. 

Самата дума идва от латинската дума “cultura”, произлизаща от глагола colere – “култивирам”. 

Много големи умове са разсъждавали как по-точно да дефинират това понятие, но ето едно от определенията от речника на университета в Кеймбридж, което обобщава повечето от тях: “Начинът на живот, в това число споделените обичаи и вярвания, на определена група хора в определено време”. 

И тъй като е “начин на живот”, културата включва много разнообразни аспекти: облекло, език, религия, ритуали, различните вярвания, законите и морала, нормите на поведение и  разбира се – изкуствата.

Макар и много важни за човека, културните събития не са свързани с неговото физическо състояние и оцеляване. 

Чувал ли например за Пирамидата на Маслоу?

Според тази популярна теория съществуват пет нива на човешките нужди, които мотивират поведението на всеки човек. 

На първото и базисно ниво се намират тъкмо неговите физиологични нужди. Всеки ден ние имаме необходимост да утоляваме глада и жаждата си, да спим, за да се справяме с ежедневните си задължения, както и да поддържаме добро здраве, за да сме бодри и жизнени хора.  

Ако човек е здрав и сит, на второ място идват нашите екзистенциални нужди – като това да имаме подслон над главата си и безопасно място, където да живеем и в което да преминава ежедневието ни. 

Когато всички тези неща са налице, нашите потребности стават малко по-различни – като например от любов, привързаност и принадлежност, каквито са нуждите на третата стълбичка, или пък от уважение и самоуважение, а най-накрая, когато всичко останало е налично – и от себеразвитие. Според Маслоу, който създава тази теория, последната нужда е свързана с развитието на нашите способности и развитието на талантите ни. А те се изразяват чрез самореализация, самоизразяване и постигане на поставените цели. 

Малко рязък завой, но нека сега да те върнем на концерта. С коя от тези нужди би свързал твоята потребност да отидеш на него? 

Ще се опитаме да предположим – първо, ти харесваш музиката и да я слушаш ти носи радост. Второ, на концерта вероятно ще срещнеш приятели или хора, с които се чувстваш част от общност, защото харесвате една и съща музика, съответно може би се обличате по подобен начин, харесват ви подобни неща и най-вероятно имате за какво да си говорите. Ето ти я нуждата от принадлежност, за която вече споменахме. А всичко това е свързано и с твоето себеизразяване и начина, по който се изгражда твоята личност. 

Затова достъпът до култура е важен и ценен. Неслучайно дори Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че: “Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите достижения”.

Достъпът и участието в културни дейности са много важни и за насърчаването на по-голямото социално включване на хората от всички групи в обществото. Участието на младежи в различни работилници по изкуства изгражда умения и самочувствие, утвърждава чувството за идентичност на хората в риск, води до преодоляване на дискриминацията и създава възможности за заетост в творческите индустрии. 

А това съвсем не е всичко - изкуството е начин за много хора от уязвими групи да изразят своите емоции и трудностите, пред които се изправят, чрез универсалния език, на който говорят музиката, поезията, киното, танцът, изобразителното изкуство или театърът. 

За жалост обаче, много хора са застрашени от културно изключване – това означава, че достъпът до култура за тях е силно ограничен.  Според проучване на “Фабрика за идеи”, 52% от пълнолетните българи не са посетили нито едно културно събитие през 2022 г. Помисли си само – та това са повече от половината ни сънародници!

Три социални групи обаче са в най-голям риск от липса на достъп до култура: онези в неравностойно икономическо положение, които нямат средства или възможности за участие в културния живот (тук влизат и безработните хора, възрастните и семействата с ниски доходи); бежанците и хората от етнически малцинства, както и хората с увреждания.

Ето и някои от причините това да е така:

• Високите цени на билетите за някои културни събития са очевидно препятствие, пред което много хора в България се изправят, когато трябва да отделят средства за културно събитие. Допълнително, непосилните такси за частни уроци се превръщат в пречка пред много ученици, които искат да учат в НАТФИЗ или някоя от другите академии, свързани с изкуство. (54% от хората, които не са посетили нито едно културно събитие през последната година, посочват именно финансите като причина)
• Липсата на информация е голям проблем – заради липса на устройства или дигитални умения, достъп до интернет или лош алгоритъм в социалните мрежи, много хора дори не успяват да научат за събития, които са в полето на интереса им и дори може да са със свободен вход. Така се оформя и социален балон, а културните събития често се оказват посещавани от едни и същи хора, до които достига информацията за тях.

• Липсата на достатъчно свободно време за посещение на подобни събития също е причина хора от работническата класа рядко да ходят по изложби, театри, кино и др. (36% от хората, които не са посетили нито едно културно събитие през последната година, посочват липсата на време като причина)
• Географските различия - живеещите в по-големите градове и региони имат по-голям достъп до културни събития в сравнение с хората, които живеят в малки градове или села, а разходите за транспорт също са доста големи. Нещо повече – повечето културни събития в града ти най-вероятно се случват в неговия център, където се намират и голяма част от театрите, музеите, галериите, кината и музикалните клубове, в които те се провеждат. Колкото по-голям е градът, в който живееш, толкова по-трудно и скъпо е да стигнеш до тези места, особено ако живееш в сегрегиран квартал, който не е добре свързан с останалата част от града. Това важи с пълна сила за хората от ромски произход, които срещат и допълнителни затруднения да бъдат включени в културния живот. (22% от хората, които не са посетили нито едно културно събитие през последната година, посочват липсата на физически дотъп като причина)
• Хората с увреждания са изправени пред редица бариери за участие в културния живот – от липсата на съоръжения за достъп (като рампи или специално пригодени места в салоните) до липсата на адаптиране на художествените произведения за хора със зрителни, слухови или други увреждания (като например субтитри за глухонемите). 
• Малцинствените етнически общности пък са изправени пред липсата на механизми за подкрепа, които да им позволяват те да участват ефективно в културния живот на обществото. Допълнителна бариера в това отношение може да бъде нежеланието за включване в дейности извън познатата култура поради страх, сплашване, липса на интерес или негативни стереотипни нагласи. По подобен начин и бежанците се изключват от културния живот на приемащото общество. Както вече споменахме и в урока за Многообразие, уязвимите групи се сблъскват и с друг проблем: липсата на представителство на техните общности в културата и обществения живот. Колкото повече и по-различни хора виждаме на екрана и на сцената, толкова по-пълноценно ще бъде преживяването ни като зрители и публика на изкуството – все пак в сърцето му лежат личната история и опита на всеки човек, затова разнообразието и различните гледни точки го движат напред и го правят още по-вълнуващо.

За радост, в България има организации, чиято мисия е да осигурят достъп до култура и изкуство на хора, които иначе остават изключени от тези важни процеси.

Така например международната организация “АТД Четвърти свят - Заедно за достоен живот” действа в България до края на 2022 г. и за своите 7 години живот трупа цял архив от супер инициативи, сред които “Празникът на споделените таланти”, Мобилно училище Столипиново или Улична библиотекa. Тяхната цел е да подобрява живота на хора и семейства в положение на крайна бедност, като им дава възможност за участие в културни и образователни дейности, а всичко това е възможно благодарение на отдадени доброволци, които все още организират седмични творчески занимания с деца в кв. Люлин и Захарна Фабрика в София.

Екипът на фондация "Мини Арт" пък развива съвременния цирк в България, като едновременно помага на деца и младежи от различни групи в риск. Основната идея на “социалния цирк” е чрез обучения по цирково изкуство и акробатика деца от уязвими групи, които иначе нямат достъп до подобни тренировки, да развият не само физически, но и социални и комуникативни умения, които да увеличат шансовете им за по-добра интеграция в обществото.

Фондация "Шанс за децата и природата на България" пък си поставя за цел да подкрепи развитието на талантливи деца между 6 и 20 години, като финансира тяхното образование и творческо развитие. Екипът ѝ подкрепя и различни центрове за деца с увреждания или малчугани със специални нужди, за чието развитие арт терапиите са от съществено значение.

По подобен начин сдружение “Русаля” развива уникален подход към образованието на деца в неравностойно положение и развитието на техните артистични таланти. Екипът му поддържа училището по изкуства и занаяти “Димитър Екимов”, където растат и се обучават 28 талантливи деца от крайно бедни семейства. Изкуството е силно застъпено в учебната програма, а екип учители, ментори и психолог се грижат ежедневно за своите възпитаници.

Има и организации, които работят в посока на това да направят изкуството по-достъпно за хора с увреждания. 

Фондация “Чуй ме със сърцето” например се фокусират върху един конкретен проблем: че за над 120 000 български граждани, които живеят с увреден слух, е по-достъпно да  гледат чуждестранно, отколкото българско кино. Можеш ли да се досетиш защо? Да: защото тези на друг език имат субтитри, докато нашите филми – не. Благодарение на усилията на фондацията и стотици светкавично отзовали се доброволци, десетки български филми вече са достъпни за хората с увреден слух. 

Сдружение "Арсов Саунд" от своя страна пък застава зад друга кауза: да направи комиксите достъпни за хора със зрителни нарушения. Как е възможно? Комикс мисията им официално се нарича "Комиксилница – достъп до култура за зрително затруднени" и привлече доброволци, които си партнираха с незрящи хора, за да им прочетат и опишат детайлно всяка илюстрация в различни комикси, а след това, с помощта на тези описания, организаторите да преведат илюстрациите на брайлова азбука. Най-хубавото: всички тези ресурси ще бъдат разпространени за свободен достъп в библиотеки, читалища и клубове за незрящи хора из цялата страна.

Ако се чудиш къде е твоето място в цялата тази картинка, всъщност участието ти като доброволец може да добави много важен щрих в подкрепа на каузата за по-достъпно изкуство.

Можеш да инициираш кампания за събиране на арт материали, които да дариш за различни каузи – като тази на Анелия Кирилова, която помага на творци с увреждания и продава работите им в своето магазинче “Направено с любов” в Перник. Или пък да ги пратиш към арт ателието на Малките български хора, в което те имат възможност да изградят трудови навици, да развият фантазията и творческите си способности, да разнообразят монотонното ежедневие и да открият смисъл да участват в живота заедно с всички останали.

Ако пък ти самият много обичаш да четеш и искаш да насочиш усилията си към достъпа до литература, можеш да организираш верижно четене в училище или пък да поканиш поет или писател, който да разкаже повече за вдъхновението си. Можеш и да помогнеш на местна библиотека, като инициираш кампания за набиране на книги за нея - помоли за списък със заглавия и го разлепи в училище.

Читалищата също са много важно средище за развитието на културата в малките населени места. И макар голяма част от тях да са затворили врати, има куп инициативи, които се опитват отново да ги съживят. Разбери кое е най-близкото до теб и говори с екипа му – бас хващаме, че има с какво да го подкрепиш.

Винаги можеш да се включиш като доброволец и на фестивал – филмов, литературен, театрален, за съвременно изкуство. Каквото ти е на сърце! Защо това е важно? Много от хората, които организират тези фестивали, го правят с малко средства и на доброволни начала с една-едничка цел: да направят изкуството достъпно за повече хора. Ето защо, освен че ще имаш свободен достъп до супер интересни неща, ще се запознаеш на живо с хора на изкуството, ще почерпиш знания зад кулисите и ще подкрепиш тази важна кауза. 

Дати:

21 февруари: Международен ден на майчиния език
21 март: Световен ден на поезията
27 март: Световен ден на театъра
23 април: Световен ден на книгата
8 април: Международният ден на ромите и ромската култура
1 октомври: Световен ден на музиката
28 декември: Световен ден на киното

Идеи за мисии:

• Организирайте ден за четене на различни езици според разнообразието от езици, които се говорят в училището и общността ви. 
• Създайте съвместна мисия с библиотеката на училището или града ви за събиране на (чуждоезична) литература.
• Организирайте верижно четене / Маратон по четене
• Организирайте изложба в училище с ваши творби на предварително зададена тема 
• Заведете по-малките ученици/децата от местния дом/хората от дома за възрастни на театър
• Поканете поет в училище  
• Свържете се с някое местно читалище и се включете в доброволческия им екип