Можеш ли да си представиш в 9. клас вече да имаш натрупан опит като доброволец в център за деца с аутизъм, да си активен член на Интеракт клуб – Варна, да си представител на Ученическия съвет и да имаш време даже да свириш на китара? Е, запознай се с Петър Божилов от IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“.

Той е част от ядрото на доброволческия клуб „Следвай ме“, но днес едва ли щяхме да си говорим, ако зад гърба му в това начинание не бяха застанали още двама герои – педагогическият съветник на гимназията Стела Ковачева и председателката на Ученическия съвет Емили Тремоил.

В началото на годината тези трима трубадури на доброто се събират и по инициатива на Петър, разбрал за Купата на героите от г-жа Ковачева, полагат основите на техния ученически отряд. "Как да се казваме?“ е въпрос, оглавил списъка със задачи, докато Емили не отговаря: „Следвай ме“. Уж е лесно, но се иска и кураж – точно като да отправиш покана към някого.

Какво после ли? За Петър – тревогата, че никой няма да иска да се включи. Животът обаче държи изненади в ръкава си. Но хайде първо малко предистория…

Previous Next

Да искаш да си доброволец

За Петър началото на цялата тази история се крие в музиката и пеенето, с което той се занимава вече 10 години (по наши изчисления – от достолепната 5-годишна възраст). Там негов приятел го пали по идеята да се включи в Интеракт клуб, но той още няма навършени 14, затова търпеливо чака своя момент.

Когато той идва, Петър участва в организацията на благотворителен концерт за Дневен център за деца с аутизъм във Варна, който тъкмо е започнал своята дейност.

„В него нямаше нищо, затова събирахме пари да го подпомогнем. Тогава стана ясно, че ако искаш, можеш да започнеш работа там, но тъй като нямах 18, нито дори 16, реших да бъда доброволец.“

Така той започва да посещава децата в центъра всеки ден за по 3-4 часа. Идва обаче момент, когато е на косъм да се откаже, защото му е трудно да установи контакт с младежите. „Ако не те харесат, не те допускат до себе си, нямаш връзка с тях и съответно не можеш да им помогнеш. Честно казано, беше трудно“, признава той, но бърза да сподели, че е бил търпелив и в крайна сметка успява да завърже приятелства.

„Когато си доброволец, опознаваш един изцяло нов свят, нов начин на мислене, различен от твоя. Децата в центъра може и да имат аутизъм, но повечето са много талантливи в определена сфера – някои са добри по математика, други – в реденето на пъзели“, казва той и споделя, че най-хубавият момент е да спечелиш доверието на другия и той да се открие пред теб.

Ето защо решава да предаде това чувство нататък. Оказва се обаче, че някои младежи в гимназията сами са стигнали до същото заключение.

„Имах лични проблеми, но помагах на приятели да се справят със своите. След това помогнах и на хора в града, които се нуждаеха от нещо. Почувствах се добре да изляза от главата си и да се погрижа за друг човек, да го усмихна. Ето защо се записах в клуба, където мога да продължа тази дейност“, споделя Весела, която се присъединява към „Следвай ме“, след като вижда обява за набиране на участници. Но за това малко по-нататък…

Защо не ни последваш?

След като си измислят име и Емили прави плакат за клуба, идва важен момент – да потърсят нови членове.

Ето защо триото решава да действа смело и на всички фронтове.

Стела Ковачева изпраща съобщение за новосформирания доброволчески клуб в електронната система на училището. Петър пише мейли до всички класове и пуска мухата на свои приятели, които да разкажат в своите класни стаи. Емили пък помага, като дава трибуна на Петър пред Ученическия съвет, така че и останалите отговорници да разпространят новината.

„Имах доста притеснения. Все пак не се познавахме помежду си, кой би се включил в подобно нещо? Когато обаче пуснах мейла, очакванията ми бяха задминати – нямаше и час, след като беше изпратен, и пощата, телефона и лаптопът ми гърмяха от хора, които се записваха, а това беше много емоционално за мен“, спомня си Петър.

Всичко това се случва още през септември, но за жалост  дистанционното обучение скоро поставя плановете на клуба на пауза.

В края на първия срок обаче нещата постепенно започват да се съживяват и 17-те ученици, отвърнали с „да“ на поканата, започват да се срещат онлайн всеки петък, за да обсъждат своя план за действие и мисиите, с които да се заемат.

Дъжд от идеи

На първата им среща нещата се развиват светкавично. Макар че почти никой не познава останалите, притесненията на Петър се оказват неоснователни, защото всъщност „всеки помага, всеки участва, всеки говори.“

Идеи се стрелкат отвсякъде – така например се оказва, че някой познава човек, чийто братовчед е изпаднал в нужда. Друг се сеща за момиче от своя град, което е болно. Петър пък дава идея всички да отидат в центъра за деца, където той е доброволствал, и да помогнат с каквото е нужно.

Ето защо те неслучайно кръщават този брейнсторминг „дъжд от идеи“. Така се ражда и една от активните им мисии в момента – клуб за взаимопомощ, до който можеш да пишеш анонимно писмо, а непознатият ученик отсреща да ти отговори.

Идеята е на едно момиче от клуба – Рая – която споделя, че в началото на пандемията ѝ е било много трудно и е искала да поговори с човек, когото не познава, за да му сподели как се чувства. Останалите се припознават в тази идея и така възниква общ акаунт в Gmail, където всеки може да изпрати своето „писмо в бутилка“ и да получи отговор.

„Всичко това е консултирано с ръководството на училището, но все пак решихме, че аз и колегата психолог ще се включим в координацията на мисията“, споделя Стела Ковачева, която е описва работата си като „призвание“ и прави всичко по силите си да бъде в помощ на учениците.

„Връстниците могат много да си помогнат, но все пак са деца и има специфики, които не могат да доловят от един имейл. Ние обаче няма да се месим – само ще консултираме отговорите“, допълва тя.

Иначе за момента в "Купата на героите", освен инициативите за центъра и за анонимната взаимопомощ, „Следвай ме“ организират още една мисия – да попиташ свой съсед дали има нужда от помощ. В нея вече се включват четирима герои – Петър, Весела, Стела Ковачева и Любомир Янчев – които разказват от първо лице своите истории. Има защо да ги прочетеш. И да следиш отблизо какви мисии подготвя варненската гимназия – както те самите казват, всичко тепърва предстои. Само ги последвай.