Добротворческо жужене от Павликени

Вече втора година ОУ „Св. Климент Охридски“ в Павликени жужи с енергията на добротворчеството благодарение на 36-имата суперентусиасти от клуб „Кошер на доброто“. Героите от прогимназията в търновското градче са досущ като неуморните обитатели на кошера в името си, само дето вместо пчелен мед, трупат точка след точка в класацията на „Купата на героите“ и скоро очакваме да сменят достойното си 7-мо място с позиция в челната тройка. Защо вярват, че тяхното знаме все някога ще се вее на върха в надпреварата, коя е любимата им мисия, как избират всяка следваща и, всъщност, как изобщо започна всичко, разказва ни координаторът на героите от „кошера“ Илина Димитрова с отговорите си на няколко наши въпроса. Запознайте се…

Кой ви събра и с какво ви спечели?

Нашата история започна с една вдъхновяваща леля, и нейната племенница Ники, решила да тръгне с малки стъпки към доброто. Всички сме горди със семействата си, но когато има човек, който да вдъхновява и реализира добрини и щастие, почти като Дядо Коледа, каквато е леля Бети, е трудно да не искаш да си поне малка част от „заразното“ добро. Благодарим ви, Ники и Бети, че дадохте старт на нашата надпревара. „Кошерът на доброто“ се реализира за втора поредна година, като нямаше нужда от вдъхновяващи речи, нито за да започнем, нито за да продължим. Необходимо бе само едно кратко съобщение в месинджър, за да се съглася да стана координатор. Доброволците станаха ясни много бързo, целият клас на Ники се зае сериозно със задачата. Координатор, доброволци, много помагачи и добри насоки от организаторите – с желание и усмивка се сбъднахме и получихме ние.

Онази мисия, която беше на ръба да се издъни, обаче стана и как я спасихте?

Може да прозвучи нескромно, но не сме имали такава мисия. Имали сме инициативи, към които интересът е бил по-слаб и ентусиазмът – по-малък, но никоя мисия досега не е била на ръба.

Онази мисия, която всички бихте повторили и дори бихте направили редовна?

Първа и най-любима мисия за героите бе храненето на животните в зоопарка. Като любимо място за игра в града, доброволците бяха много щастливи да помогнат и да знаят с какво могат да помагат. Много от нас продължават да носят от позволените лакомства за животните, когато им ходят на гости.

Предизвикателството на „месечното предизвикателство“: фиксираната тема пречи или помага? Разкажете ни за процеса на избор на мисия.

Много по-лесно ни е, когато има зададена тема, което обаче не ни пречи да си създаваме инициативи с тематика, различна от посочената. Благодарни сме за материалите, защото понякога наистина е трудно да намериш вдъхновение, но в повечето случаи то не ни липсва и успяваме да създадем наша си идея и мисия.

Моментът от мисия, който пазите като на снимка в главите си?

Може би мисията, която донесе най-голямо удовлетворение не само на нас, но и на общността, бе инициативата ни „Дари хранителни продукти на приюта за бездомни хора в гр. Горна Оряховица“. Много ярък спомен и силни впечатления ни останаха и от хората, които откликнаха, и от мащаба на добрината им.

Бъдещи творчески планове? Ще я печелите ли тази купа или какво?

Ооооо, да! Един ден ще я спечелим. Няма значение кога, защото ние сме победители. И най-малкото добро е добро, и най-малкото добро е победа, цел, насока, мотив да продължаваме. И преди състезанието сме постигали и сбъдвали… Е, не с такъв хъс и облечено в думи, но няма училище или учител, отдаден на професията си и работещ със сърце, който да не учи и как се създава добро, как то да бъде продължено и да бъде ценено. Моето мото като учител, координатор, съмишленик, хуманист и най-вече човек, е, че и само на едно същество да се помогне, ти вече си станал по-добър. А доброто – то е заразно. Нашият екип мечтае за една такава пандемия – да станем отново човечни и добри.