Всеки носи шарени чорапки всеки ден. Но малко знаят, че по-този начин се отбелязва и съпричастността ни към хората със Синдром на Даун.

Затова още на срещата ни в събота гооврихме, че всеки от нас, всеки ден е съпричастен с тях. 

Както за Деня на жената. така и за 21 март искахме да си поговорим, че трябва всеки ден да сме съпричастни и да отдаваме нужната пподкрепа на тези хора. Защото те не са друг вид, те са хора като нас, но просто по-мили и лъчезарни. Не трябва ние да им казваме, че са различни, защото не са. Ние сме различните, тези. които се опитват да ги променят. 

Важно беше да покажем, че хората със Синдром на Даун не са повредени или им има нещо грешно. Те са си обикновени хора, които просто виждат света по свой си начин, както и всеки един от нас го прави.