Днес е денят, който ни припомня, че тормозът в училище не е „част от порастването“, не е „шега“ и не е нещо, което трябва просто да изтърпим. Истината е, че почти всеки от нас познава дете, което е било тормозено. Може да е от нашето семейство. Може да е наш приятел. Може да е тихото дете в класа, което никой не защитава.

Тормозът оставя следи – върху самочувствието, психичното здраве и усещането за сигурност. А мълчанието го прави по-силен.

Нека бъдем децата, които виждат.

Нека бъдем децата, които не нараняват и не мълчат.

Нека имаме училище, в които всяко дете се чувства прието и защитено.

Розовото днес е символ. Но истинската промяна е действие – всеки ден.

- Ралица Добрева