Подкрепи близък човек в неравностойно положение
Подкрепи близък човек в неравностойно положение
Как премина мисията?
В съботния ден, ние – чудотворците, се включихме в доброволческа мисия, посветена на хората с увреждания, като проведохме индивидуални посещения по домовете им. С много вълнение и отговорност отделихме време за разговори, споделяне и малки жестове на внимание – четене, помощ в ежедневни дейности и просто човешко присъствие.
Оказа се, че доста от нас имат познат или близък със затруднения. Ето част от споделеното:
Мария: Дядо Гошо е брат на баба ми и живее сам. От възрастта има проблеми с коленете и може да се движи само с патерици или бастун. Моето семейство се грижи за него от години. През седмицата се храни от социалния патронаж, а в почивните дни готвят мама или баба. Също отговаряме и за лекарствата от здравната книжка, защото той не може да стигне до центъра на града пеша.
Иван: Ники е от нашето село и е с ДЦП. През лятото се събираме всеки ден на центъра и си говорим, но през зимата той почти не излиза. Не знаех с какво да го зарадвам, затова му направих снежен човек.
Светла: Баба Кина е възрастна, а моята майка е неин асистент. Помага ѝ за готвене, чистене, пране, пазаруване, плащане на сметки. Аз също се включвам, защото тя е мъдра и добра. С часове може да ми разказва интересни случки за младостта си. Много тъжи за починалия си съпруг.
Деси: Моят брат Митко учи в Център за Специална Образователна Подкрепа "Христо Ботев", гр. Берковица, защото е със сериозен интелектуален дефицит. Но в събота и неделя си е вкъщи. От вчера вече има пинарт (pin art), но не го беше донесъл и реших да наредим заедно пъзел.
Аз, Преси: Баба ми Денка е с глаукома, но не е ходила на ТЕЛК, защото отнема много време. Живее сама на 300 метра от нас и ние сме при нея всеки ден. През другото време е със съседката. В неделя е денят за църква в БЕЦ – Вършец. Харесва песните им и се моли. Иначе много е обичала да чете. Аз ѝ почетох днес.
От нашата мисия днес разбрахме, че повече от всичко на възрастните хора им тежи самотата. Срещите бяха изпълнени с усмивки и искрени емоции, и научихме колко важни са съпричастността, търпението и уважението към различието.
- Пресиана Петрова