Днес, 24. 02.22 г. учениците от 3 в клас, участници в клуб "Измирлиевчета" проведоха открит урок на тема  " Защо е важно да имаш мнение?" по метода на Едуард Де Боно "Шест мислещи шапки"

“1) Държавите страни на конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето.” (Член 12 от “Конвенция за правата на детето”)

“1) Детето има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от границите в устна, писмена, печатна форма или под формата на изкуство или чрез каквито и да са други информационни средства по избор на детето.”

(Член 13 от “Конвенция за правата на детето”)

 Усвояването на знания, умения и ценности е субективен акт на преработка на информацията, която постъпва в процеса на учене и социализация. Натрупаните собствени впечатления, чувства и разбирания прерастват в собствени възгледи и убеждения, които се изразяват пред другите като собствено мнение и позиция. Пълноценното взаимодействие и общуване между хората изисква свободно споделяне на възгледи и мнения. Предлагането и обсъждането на различни гледни точки и варианти за решаване на проблемите предоставя повече възможности за избор на правилни решения. Особено ценно е да се изисква и да се чуе мнението на страната, за която се предполага, че най-силно ще изпита последиците от вземането на определени решения. Ето защо свободата на изразяване на възгледите и мнението по всички въпроси демократичното общество утвърждава като право на човека (на детето).

 Човекът е същество, което живее чрез информация. Непрекъснато, волно или неволно, той е въвлечен в процес на обмен на информация с другите хора. Предаването на информация по своята същност е предаване на съобщение. Хората имат потребност да изразяват и съобщават един на друг мисли, идеи, намерения, настроения и чувства, тъй като това им помага да се ориентират взаимно в своите познания, позиции, убеждения, състояния. Човекът живее в информационна среда, тъй като сетивата го ориентират непрекъснато в промените, които протичат във вътрешния му свят и в заобикалящата го среда. Благодарение на своя разум той може да вижда извън рамките на очевидностите и да разгадава информацията, която природата е закодирала в тях. Освен това, човекът сам твори своя свят – строи, преобразува, задава свои значения и мисли на нещата, т.е. сам създава информация. Колкото повече информация има по даден проблем, толкова по-големи са възможностите за най-правилното му решаване. Затова с пълно основание се твърди, че предоставянето на информация е предоставяне на възможности за избор и на свобода на действията. Търсенето, получаването и изпращането на информация днес е все по-лесен и достъпен процес. 

 Умението на човека да си служи с информация включва и умението му да разчита посланието, което се отправя с информацията. Когато например директно общуваме с другите, ние предаване голяма част от информацията не само с думи, но и по несловен път – с погледи, мимики, жестове, тембър на гласа,Тази информация много добре ориентира в подтекста на това, което се съобщава с думите, както и в психическите преживявания на информиращия, отношението му към събеседника и др.

Учениците работиха, разделени на екипи на случаен принцип чрез игра. На практика бе приложен  метод, разработен през 80-те години на XX век от англичанина Едуард де Боно - метода на шест шапки, който се основава на идеята за паралелно мислене. Паралелното мислене е конструктивно мислене, при което различни гледни точки и подходи не се сблъскват, а съжителстват.

Методът „Шест мислещи шапки“ може лесно да се използва на всеки етап от урока във всяка предметна област. Този метод прави урока цветен и забавен. Цветните шапки са закачлива метафора, която е лесна за преподаване и лесна за прилагане.Методът с шест шапки разделя мисленето на шест различни режима, всеки представен от различен цвят на шапката..

Бяла шапка. Информация. Въпроси. Фигури. Безпристрастност.

Червена шапка. Емоции. Интуиция, чувства и предчувствия. Няма нужда да оправдавате чувствата си.

Жълта шапка. Положителна преценка. Ползи. Оптимистична визия, търсене на положителна информация.

Черна шапка. Отрицателна преценка. Внимание. Оценяване. Критика. Вярно ли е? Какво не е наред тук? Къде е уловката? Какъв е проблемът?

Зелена шапка. Създаване. Нови идеи. Възможни предложения. Алтернативен изход.

Синя шапка. Организация на процеса и координация на действията. Какво постигнахме? Какво трябва да се направи по-нататък?

Целта на използването на метода в уроците:

• Развитие на способността да формулирате и компетентно аргументирате позицията си.

• Подобряване на познавателната активност на учениците на творческа основа.

• Осигуряване на максимално включване на учениците в учебни дейности.

• Прилагане на принципа на сътрудничество в урока.

 Учениците  обогатиха представите си за това какво означава да “имаш мнение”. Разбират, че изразяването на мнение е тяхно право.  Участваха  в ситуации, изискващи тяхното мнение. Оценяваха възможностите за изразяване на своето мнение в ситуации на вземане на решения (у дома и в училище). Ориентираха се в някои умения за общуване и съвместно вземане на решения. Оценяваха ситуации, които се изисква търсенето на информация. Ориентираха се  бързо, точно и лесно в търсенето на източници на информация и в начините за нейното получаване.

Урокът бе заснет и в понеделник, 28.02. ще бъде качен в канала на училището в You Tube.