Седмицата от 9 до 13 декември се превърна в истински празник за ученици, учители, родители и общественост в малкото ни градче. Те ни потопиха в живота и делото на патриарха на българската литература и оставиха трайна следа в съзнанието на всички нас. Защото Вазов е творец, който цял живот не се изморява да възпява и да защитава България, да съхранява нейната историческа памет, и да напомня на българското общество за неговия патриотичен дълг.

Успяхме да реализираме всички планирани инициативи от училищната празнична програма –представяне на драматизация на откъс от „Радини вълнения“, провеждане на интердисциплинарен урок „Непознатият Вазов“, на утринна физзарядка така, както е било по времето на нашите майки и баби, изготвяне на електронна книга „За мен Вазов е…“ с есета на гимназисти, финално факелно шествие и светлинно шоу.

Седмицата беше динамична, вдъхновяваща, интересна и незабравима. Много емоции предизвика изложбата, показваща моменти от ежедневието и развитието на школото през годините. Училището събра бивши и настоящи преподаватели, много гости и приятели, които се върнаха назад в годините с много вълнение и искрена емоция. Старите фотоалбуми, радиоточката, чавдарската и пионерската връзки, звънецът, хартиените документи и написаните на ръка дипломи станаха повод за много спомени, разговори и ценни напътствия.

„Понякога си мисля, че ако България беше човешко същество и тя щеше да е влюбена във Вазов, както той в нея.“ – това е написала в есето си Анна Горанова. И нека пребъдат заветите му за нас – днешните Вазовци!

- Мария Замфирова, 11 а клас