Предизвикателството „Общностна грижа и подкрепа“ през погледа на едно дете. За мисиите през месеца, посветени на грижата за другите разказва Жана Борисова – ученичка от VIII в клас и член на клуб „Добротворци“:

„Казвам се Жана и съм на 14 години от СУ „Иван Вазов“ – град Вършец. От пети клас съм в училището, но тази учебна година стартира за мен с много нови неща. От ромския квартал съм и се обучавам в паралелка - дуално обучение с две специалности – техник-озеленител и хлебар-сладкар. Избрах първата, защото обичам природата, свободата, красотата, цветята.

Новата учебна година доведе при нас и нова класна – вече сме гимназисти. Госпожата е ръководител и на доброволческия клуб в училището. Още в първите дни тя ни представи възможностите за различни инициативи, програми, проекти и всякакви интересни неща, в които винаги съм мечтала да участвам, а сега – още повече. Моите родители от години работят в Испания, в момента цялото ми семейство отново е там. Но аз останах при роднините, защото близките ми са дълбоко убедени, че трябва да завърша образованието си. Когато ме видят на снимки от различни събития много се радват и се гордеят с мен. А аз искам да им докажа, че мога.

И така – нашият клас участва като част от доброволческия клуб в „Купата на героите“. Първата ни мисия беше повече от успешна – събрахме пари за тетрадки и учебни пособия на съученици в неравностойно положение. Това ни мотивира и решихме да се включим и в „Танцувай ме“ като начин за опознаване. В часа на класа проведохме предварително събеседване на тема „Права и диалози“. Разговаряхме за етнос, религия, интереси, култура, музика. Всеки посочи любимите си песни, като част от същността му. И всеки прие избора на другия.

В деня на събитието – 31.10.2022 г. бяхме посрещнати от ръководителите на Фондация „Нова култура“ в залата на Общински детски комплекс – град Вършец. Освен от класа, там имаше и представителки на добротворките, които членуват в клуба от години. Артистите, които водеха обучението пристигнаха от София и въпреки първоначалните ни притеснения, се оказа, че всичко е много лесно. А празничната хелоуинска питка с извънземното Ити, червеите Роро и Боро и традиционната тиква допълнително ни изплаши и разсмя. Изразявахме себе си чрез по-малко думи и повече движения. Бяхме стихиите въздух, вода, огън, земя. Състезавахме се и се подкрепяхме, сменяхме партньора за танц и създавахме свое изкуство – на усмивките, разбирателството, човечността и доверието. Превърнахме се в едно цяло. „Танцувай ме“ се оказа незабравимо преживяване за всички нас. Кълбо от емоции и взрив от взаимност.

Искам да ви разкажа и една случка от месеца, която не беше планирана като мисия по темата „Грижа за другите“. Това беше наша случайна среща по време на час по учебна практика в новия парк на града. Там извършваме наблюдения на прости и сложни листа, изготвяме фенологичен календар, събираме хербарийни материали и правим красиви есенни цветя от обагрени листа. На занятието забелязахме дама в период на възстановяване (вероятно пациент на Специализираната болница по рехабилитация в града). Тя реагираше на думата „госпожо“ и се оказахме прави – учителка е. Спонтанно решихме да получи букетче от нас, което я зарадва безкрайно. Просълзи се, явно ѝ напомнихме за „нейните деца“. И тогава разбрахме какво е да усмихнеш с най-малкия жест деня на някой друг.

Ами, това съм аз – Жана. И за месец и половина от началото на учебната година, знам, че искам да съм доброволец. Вече спечелих „Короната на класа“ за месец октомври – без нито едно отсъствие, много добър успех, организация и инициативност във всички събития. Участвам, давам идеи, реализирам ги, имам нови приятели, радвам близките си. И съм светлина, свобода, цветя, усмивка и обич. Предизвикателството – прието.“