Нашият уъркшоп на тема „Свобода на словото или реч на омразата“ ни накара да се замислим как говорим един с друг и как думите ни влияят на отношенията, на приятелствата и на облика на човек като цяло.

В началото направихме упражнението „Открий речта на омразата“. Бяхме разделени на групи и слушахме различни изказвания – някои бяха просто мнение, а други съдържаха обидни или нараняващи думи. Първо ми беше трудно да разбера разликата, защото някои изречения звучаха като шега. Но когато започнахме да ги обсъждаме, разбрах, че дори „шегите“ могат да обиждат, особено ако са насочени към това как изглежда или откъде е човекът. В моята група имаше спор – един съученик каза, че „всеки има право да казва каквото иска“. Тогава госпожата ни попита как бихме се почувствали, ако тези думи са насочени към нас. Това промени мнението му и започнахме да мислим повече за чувствата на другите.

След това направихме ролева игра „Как да реагирам на обиден коментар?“. Имаше три роли – жертва, свидетел и извършител. Аз бях свидетел. В началото се притесних, защото не знаех какво да направя. „Извършителят“ каза нещо обидно на „жертвата“, която изглеждаше наистина натъжена, макар че беше игра. Първо замълчах, но после си спомних, че свидетелите могат да помогнат. Реших да кажа, че това не е правилно и да подкрепя жертвата. Когато го направих, се усетих по-смела. След играта обсъдихме как сме се почувствали. „Жертвата“ каза, че дори и да е било на ужким, пак е било неприятно. Това ме накара да разбера колко силни могат да бъдат думите.

Последното упражнение беше „Разграничаване между мнение и вредна реч“. Тук трябваше да определим кое е просто изразяване на мнение и кое вече преминава границата и става обидно или дискриминационно. Научих, че можеш да не харесваш нещо и да го кажеш, но без да обиждаш или унижаваш другите. Например да кажеш „Не ми харесва този стил музика“ е мнение, но да кажеш „Само глупави хора слушат това“ вече е обидно. Това упражнение ми помогна да разбера, че свободата на словото не означава да нараняваш.

След уъркшопа започнах да мисля повече за думите си. Разбрах, че свободата на словото е важна, но трябва да върви заедно с уважение. Също така осъзнах, че дори като свидетел имам сила да променя ситуацията и да помогна на някого. За мен най-важният урок беше, че малките действия – като това да кажеш „това не е окей“ – могат да направят голяма разлика.

- Пресиана Петрова