Всеки клуб в нашето училище в началото на учебната година трябва да представи план за дейности през годината. Инициативата за посещение на етнографската сбирка с демонстрация на ястия, танци и домашни дейности в миналото, съвместно с "Етноклуб" към СУ "Васил Левски", Вълчи дол беше една от плануваните дейности. Посещението беше подготвено с предварителна уговорка с уредника на музея г-н Тошко Чакъров, който подготви демонстрацията на изработване на свирки от върбово дърво, свирене на гайда и предене с хурка и вретено. След шестия час в петък доброволците се преоблякоха с народни носии, помогнаха в пренасянето на предварително подготвените ястия от училище в музея и подреждането им. Времето беше хубаво и в двора на музея открихме оформени кътове с демонстрантите на домашни дейности. След като се събрахме всички участници и в двата клуба си направихме обща снимка и пристъпихме към разглеждане на изложбата. Имаше представени традиционни ястия (няколко вида баници, качамак, погача и ястие в гювеч) и съвременни ( соленки, сладки и кексове). След това ни поканиха на първата демонстрация, представена от г-н Ненчо Михалев от село Кракра, самодеец, участник в мъжка вокална група "Родолюбие". Той ни показа как от върбово дърво се изработват свирки за игри и забавление на момчетата в миналото, както и стрели с ушички, които се използвали в ритуала на Заговезни. Последните бяха толкова интересни, че Мирела и Гери дори се опитаха да изстрелят няколко стрелички във въздуха. След това се запознахме с г-н Михал Йорданов, гайдарджия от село Брестак, който ни представи елементите на гайдата (гайдуница с пискун, ручило, главинки и мях) и ни засвири хоро. Последната демонстрация беше предене с хурка и вретено, представена от г-жа Стойка Димова, самодейка, солистка на женска певческа група"Теменуга" към местното читалище. Явно Мирела е най-любознателната ни доброволка, защото отново реши да се пробва, този път с предене. Свързахме последната демонстрация с посещение на етнографската сбирка, разпределена в няколко зали. В първата зала разгледахме народни носии от общината, земеделски инструменти ( сърпове, паламарки, дървена вила, диканя) и инструменти, свързани с обработка на вълна и прежда(чепкало, хурка, вретено, мотовилка, чекрък, совалки, бърдо). Втората зала е посветена на войнишките паметници в общината, представени в снимки с информация и изложба на военни атрибути, пушки и патрони. В третата зала видяхме телефонна централа, шевни и пишещи машини, кът на часовникарския занаят, касов апарат от 60-те години на ХХ век, стар грамофон. Дойде време и за нашите танци. Всички излязохме отново в двора на музея, където доброволките Ния, Симона, Цвети, Жанет и Гери ни демонстрираха Варненско и Дайчово хоро. Накрая поканихме всички присъстващи на традиционното право хоро, водено, разбира се от най-възрастния участник дядо Ненчо (на 82 години). Остана да се насладим на вкусните ястия от изложбата и да си пожелаем да има и други поводи за съвместни инициативи, в които да съчетаваме полезното с приятното. Тази мисия ще запомним като урок по история и толерантност между всички етноси, защото независимо какви сме по произход и религия, преди всичко сме българи, родени в България и трябва да познаваме нейната история и традиции, както и да живеем в разбирателство и взаимопомощ,