Какво са стереотипите и имат ли те място в нашето общество? На този въпрос се опитахме да отговорим (макар и нееднозначно) ние – доброволките от СУ „Иван Вазов“ – град Вършец.

Стереотипът представлява генерализиран, обобщен и често погрешен образ (свързан с раса, религия, етнически произход, възраст, пол, националност и пр.), който се приписва на всички членове на дадена култура или група, базиран на ограничена информация и непознаване на „другите“. Стереотипите в известна степен се формират, за да ни помогнат да се справим със сложността на света. И колкото по-далечна или чужда е една група хора за нас, толкова сме по-склонни да я описваме със стереотипи.

Какво направихме по класове, за да успеем да вникнем в същността на проблема и открием пътища за преодоляването му? В 11 а клас обсъдихме вариантите на положителни и отрицателни стереотипи по отношение на раса, пол, сексуална ориентация, религия и т.н. Направихме извод, че стереотипите могат да изграждат позитивен или негативен oбраз и обикновено представляват изказване на генерално мнение, основаващо се на минимално или ограничено познаване на определена група от хора. Дефинирахме понятието „дискриминация“: отношение или действие, основани на предразсъдък/стереотип; отношение или действие към хора от гледна точка единствено на принадлежността им към определена група (възрастова, полова, етническа, религиозна и т.н.), без да се обръща внимание на индивидуалните им качества. Изготвихме табло „Пътища към доброто“ и колаж от наши снимки. 8 а клас се включиха с флайери „Моето позитивно послание“, 8 б – с дискусия „Толерантността е сила“, 9 а създадоха флашмоб „Стълба на човешките добродетели“, 9 б изготвиха „Букет на толерантността“. В 8 в клас заложиха на темата „Светът през моите очи“. В класа има представители на две етнически групи – българска и ромска. Децата от ромския етнос са представители на групата на йерлиите, подгрупа дасикане рома, разделени на решетари (катунари) и кошничари. По отношение на религията учениците от класа посещават 4 различни църкви: православна, българска евангелистка, адвентистка и евангелска петдесятна. Разказваха интересни случки, ритуали, легенди, обреди. Така достигнаха до извода, че в бита и културата на всеки има нещо ценно и полезно, независимо от различията им. Че всеки човек е уникален и заслужава уважение. Те попълниха и собствени визитни картички – цветя, в средата на които има надпис „Визитна картичка на …“, а в листата – „народност“, „етнос“, „вяра“, „любим празник“ и „моето послание“.

А ето и част от нашите мисли, с които се опитахме да направим света по-добър:

„Всеки човек е личност и нямаме право да пристъпваме към него с предубеждения.“

„Многообразието прави света интересен. Ако сме еднакви, ще е много скучно.“

„В нашия клас е много шарено.“

„Толерантност – това е да търсиш и виждаш красивото у всеки човек.“

„Да подадем ръка и приемем чуждото послание!“

„Многообразието в света ни учи да сме толерантни, показва ни колко е пъстър животът и колко много и различни начини има да изразим себе си.“