Гергьовден беше различен за някои от нас тази година. Вместо обичайното семейно тържество (баща ми е Георги) в 6:50 тръгнах за най- голямата кухня за бедни в София. За другите ни доброволци това беше поредното ходене,но за мен беше първо, което го направи и незабравимо. Бях подготвена, че ни чака много работа и повярвайте ми, така си беше. Десетки килограми чушки, лук, моркови бяха почистени и нарязани, докато се готвеше традиционното вкусно агнешко. Неусетно изминаха 3-те часа в заготовка и дойде времето за разсипването на яденето и правенето на пакети за 370 човека. Най-вълнуващата част беше срещата с благодарността в очите и най- искреното "Благодаря! Бог да ви благослови! " А всъщност ,ние искахме да им благодарим , че ни накараха да се чувстваме значими , че можем да помагаме; да им благодарим, че ни изкараха от ежедневната ни апатия. Някои, които не бързаха и просто искаха да си поговорят,ни разказваха за другия си живот, когато не са имали нужда от помощ , а те са помагали и ни просълзиха. Беше най- хубавият ни Гергьовден! Пропуснахме военния парад, закъсняхме за печеното агнешко, но бяхме щастливи!