Във филиала: На въпроса: "Как можем да разширим културата дори на един човек, макар и с малко?" дойдохме с отговор - "Защо пък не се докоснем до света на малчуганите и не ум покажем, че книгите могат да бъдат нещо повече от подпирачи на шкафове?". Тази идея ни насочи към децата в детската градина "Преспа" и филиала й.

Така аз и още 3 момичета посетихме 4та група и почетохме приказки на децата. Всяка една завършваше с поука ("Мара Пепеляшка", "Болен здрав носи", "Лъжливото овчарче" и "Момъкът и самодивите"), а децата се забавляваха през цялото време. След това обогатяване с култура си поиграхме с тях. Аз се запознах с двама сладури, с които построихме град от дървени блокчета. После им пуснахме песни, на които децата танцуваха. Посещението в градината ми припомни моето детство и ме зареди с много топли меланхолични чувства.

В детската: На 27.04 отново посетихме дечицата от детска градина "Преспа" с цел да обогатим общата им култура и да ги запознаем с някои от най-известните ни автори. Пристигнахме в градината около 15:30 и след като изчакахме да приключат със следобедната си закуска, влязохме при малчуганите. Те разбира се ни посрещнаха с обичайното вълнение и нетърпение за поредната ни среща. За да се видим с повече деца, се разделихме на (тука нз дали са 2 или 3 групи тр да питаш другите две момичета къде са били и какво са правили, защото аз не знам) групи. На децата от 4. група започнахме да четем различни български народни приказки за хитър Петър, вълкът и лисицата, врабчето и лисицата и много други както и някои басни. След всяка приказка коментирахме с децата дали са разбрали поуката, дали им е харесала и какво мислят за постъпките на отделните герои. След това те решиха да ни припомнят колко талантливи художници са като всеки от тях нарисува по една пролетна картина. Ние им помагахме, показвахме им как да нарисуват типични пролетни цветя като лалетата и да напишат имената си накрая. За да затвърдят впечатленията ни за това колко са умни накрая по собствено желание те ни рецитираха научени от тях стихчета. Беше изключително приятно в компанията на такива малки и очарователни умници. Накрая се разтоварихме с игри на криеница, семейство, училище и отговаряхме на въпросите им относно предстоящото им преминаване от детска градина в първи клас. Разделихме се трудно с тях, а те ни помолиха да дойдем още на следващия ден. Цялото преживяване ни зареди с енергия и ни вдъхна надежда, показвайки ни колко потенциал има бъдещата младеж в България.