В началото на месец май в училището ни вече за втора година пристигат дарени абитуриентски дрехи от млади хора, които държат всеки да има възможност да изживее магията на този празничен миг. Балът е много специален ден и повечето зрелостници се подготвят за него още от октомври – запазени часове за фризьор и грим, пътувания, обикаляне на МОЛ-ове и модни къщи, списъци за лични партита. Но има и такива дванадесетокласници, които не могат да си го позволят. Именно към тях е насочена настоящата мисия – за да могат без излишен шум да харесат за себе си нещо, за което са мечтали.

Мисията се оказа нелесна, въпреки че в началото смятахме, че ще е обикновено подреждане. На първо място нямахме склад, тъй като училищните помещения са заети във връзка с изграждането на STEM център. Един бус беше разтоварен в лятната кухня на госпожата, която е отделна къща и има как да бъде заета от пратката. В разтоварването се включиха трима от големите ученици – 9-11 клас, понеже ние не можехме да вдигнем тежките торби. Оказа се, че освен абитуриентските неща, има много и за останалите класове – книги, тетрадки, помагала, материали, та дори униформите за нашата театрална сценка. Живеем в краен квартал, затова най-активно в разпределянето участвахме аз, Преси и Йоана. Ели също се включи, но тя е доста далеч и не можеше ежедневно. Имаше подаръци и за нас – чорапки с кокоши крака, които обухме с високите токчета, за да си представим деня на нашето дипломиране.

Първо решихме да се справим с нещата за абитуриентите, тъй като е най-спешно. След сортирането те или идваха да си изберат, каквото им е необходимо, или родителите ни с колите превозваха до училището и там пробваха рокли и костюми. По обясними причини не сме ги снимали.

После сортирахме учебните материали по класове. Книгите ще закараме за училищната библиотека, което е мисия на големите доброволци. А всичко останало разпределихме за различните паралелки и малките от детската градина.

Какво научих от тази мисия? Аз, Мария, която не съм претенциозна, но винаги съм имала подсигурено всичко, та и в повече. Сега… искам да ви разкажа една приказка. Тя не е за родена със синя кръв принцеса, тънеща в богатство и разкош. Тя е за момиче, за което всеки учебен ден е нейната борба. С добро семейство от трудолюбиви хора, които оцеляват единият с временна работа, другият – на минимална заплата. Принцесата, независимо от своя етнос, учи здраво, завършва английска паралелка и мечтае да стане медицинска сестра. Вече работейки за през лятото. Тя нямаше пътувания до известни модни къщи в София, Пловдив и Асеновград; предварително запазени от година часове за грим, маникюр и прическа; лично парти с шум и заря. Но имаше най-красивата рокля, сълзи от щастие в очите на майка си и своите мечти. А за мен беше чест да бъда част от нейната приказка.

- Мария Иванова