Ходенето в църквата винаги ме зарежда. Дори ранното ставане в 7 не можа да помрачи съботното ми настроение. По пътя за Дружба, в автобуса се засякохме и с част от другите доброволци - Аглая, Георги и Ели. Е 8.00 бяхме в социалната кухня, сложихме престилките и ръкавиците и ни връчиха 6 кг чушки за турбушене. След това същите тези чушки трябваше да се нарежат на малки ситни кубчета. Работехме като машини, докато Георги се забавляваше да чисти месото. Следващият зеленчук беше лукът. Голям рев падна.

След като бяхме готови с подготовката за другата седмица, започнахме да наливаме супа, затваряме купичките, разпределяне хляба и правим пакети. Тази част винаги е най-напрегната, защото започва да се образува опашка от нетърпеливи чакащи.  Страхотно е, защото виждаш как всички почват да работят като едно. Този път супата стана дори повече от обикновено и напълнихме и рздадохме над 400 пакета с хляб, сандвичи. А през цялото време Ели документираше мисията като после интервюира и някои от нуждаещите се. Очакваме клипчето с нетърпение!