Мисията осъществихме така, както я запланувахме. Благодарение на класните ръководители бързо събрахме имената на нуждаещите се деца от първи до десети клас ( общо 27 на брой) . Записахме си и имената на техните родители и телефони за връзка. Организирахме преброяване и разпределение на пакетите в индивидуални торбички (по 3  пакета брашно на всяко дете).Подредихме ги по класове и ги надписахме. И от тук започнаха трудностите. Всички ( и най-вече аз-координаторът) бяхме много заети с подготовката на тържественото отбелязване на 145 години от създаването на училището, което беше предвидено за 24 юни. От друга страна голяма част от телефоните се оказа не актуални, временно ограничени в разговорите или изключени, което много затрудни свързването ни с родителите. От трета страна удобното за тях време, не винаги беше удобно за нас, защото ние сме в учебни часове, а след обяд голяма част от доброволците в часове по самоподготовка. Така се изнизаха дните и краят на учебната година почука на вратата. В раздаването на последните пакети на помощ се притекоха учители и медиатори, които ги отнесоха направо в домовете на децата. Надяваме се да сме помогнали и всички да са доволни от полученото дарение. А ние удовлетворени от работата през учебната година се оттегляме на заслужена почивка през лятната ваканция.