Мисията мина повече от успешно. Първо обмислихме заедно въпросите, след това Жаклин изработи анкетата в Гугъл Формуляри. Ето и линк към нея: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfMVuMMbhKc1mY7uZOo2-sPFTrIXVRMVWo2ElVwUFDqE8pXSg/viewform?usp=sf_link

 След което я сподели с мен и в месинджър групата на нашия клуб. От тук нататък започнахме да търсим хора от Вълчи дол или Варна, които са емигрирали в друга държава или континент временно или постоянно, за да търсят работа или да завършат образованието си и да ги каним да попълнят анкетата. В последствие разбрахме , че със собствени усилия няма да се справим и ни е необходима помощ. Така отново се сетихме за социалните мрежи и помолихме нашите приятели да споделят анкетата със свои познати, роднини или приятели, живеещи извън България. (https://www.facebook.com/marmihpet/ )

 Ето и резултатите в края на януари. Имаме събрани 29 отговора от 24 жени и 5-ма мъже на възраст от 27 до 62 години. Повечето от тях са написали своя роден град, а някои са предпочели да отговорт по-общо от България. Освен от Вълчи дол и Варна имаме отговори на хора от Добрич, Севлиево, Хасково, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Габрово и село Брестак. По-голямата част от тях са се установили в Англия в градовете Лондон, Бристол, Саупорт, Оксфорд. Имаме по два отговора от САЩ (Флорида и Чикаго), Австрия (Виена и Линц), Холандия (Хага и Witteveen) Испания ( Валядолид) и Белгия( Антверпен ). По един отговор сме получили от Швейцария, Норвегия, Германия и Италия (Киаравале). Петима живеят сами, останалите със своите семейства, някои от които са създадени там. На въпроса „ От колко години живеете там?” сме получили много различни отговори, почти без съвпадения, които започват от 1 година , минават през 3,5,7,9, 10, 15, 20 и стигат до 24 години. Най-често срещаните причини за заминаването им са икономически - безработица, финансови затруднения, ниски заплати, бюрокрация и корупция. Някои от тях са преследвали мечти в чужбина, други са там за да завършат образованието си, а трети градят кариера. Има и такива, които са създали семейства с чужденци и така са заминали да живеят в тяхната държава. Преобладава мнението, че чужденците са толерантни към имигрантите в техните държави. Основните трудности, които се споделят са езиковата бариера и носталгията по родния край. Други са срещнали трудност с професионалната интеграция, но с упоритост, труд и много учене и тази пречка се преодолява. Има обаче и такива, които споделят, че в чуждата държава винаги си оставаш емигрант, че има професионален таван, който не можеш да преминеш, а някои, дори са се чувствали като бежанци и трудно са се интегрирали в местната общност. Предимствата на чуждата държава - по-висок стандарт на живот, работа, спокойствие, сигурност, липса на стрес в ежедневието, по-добра социална политика и пенсия при навършени години, работещи правила и закони ( и сериозни глоби за нарушителите), по-високо ниво на здравеопазване, по-малка бюрокрация и възможност да се сдобиеш с жилище. В повечето случаи обаче животът им там е емоционално по-беден и непрекъснато ги мъчи носталгията по близкото и родното в България. Какво би ги върнало обратно в България - по-високи заплати, по-добро здравеопазване, ред, законност и сигурност, изкореняване на корупцията, по-малко бюрокрация, по-добри условия за лично и професионално развитие, природата, семейството и приятелите. Хубаво е все пак, че се срещат и отговори като този: „Ние сме заминали с план , и в края на този план дестинацията е била и винаги ще бъде България” или „Имахме обща цел , която можем да осъществим там. Нашето приключение ще си завърши в България.” На следващият ни въпрос „Занимавате ли се с някаква дейност там, свързана с България?” най-честите отговори са гласувам на избори, гледам българска телевизия, пазарувам от български магазини, посещавам български заведения или български църкви и чета български книги. Някои посещават клубове за български народни танци, готвят български ястия. Понякога с приятели отбелязват български празници, като Великден. Други водят децата си в български училища. А българите в Лондон дори са засадили български рози на Golden Square като подарък за лондончани от българската общност, като редовно полагат грижи за тях. От отговорите на последния въпрос от анкетата, разбираме, че във всички държави има български общности. Най-често българите се срещат за да си поговорят, хапнат, пийнат, празнуват заедно, танцуват народни танци, понякога да попътуват или да отидат на риболов. В няколко от отговорите, обаче се чувства разочарованието от българите в чужбина, които помагат само,когато имат изгода или не са променили своя манталитет и възпитание, а други изобщо не искат да бъдат разпознавани, че са българи. Освен това масовото излизане на роми от България в западна Европа създава фалшива представа за българите там. Но, ето и един отговор, който в края на нашият разказ вдъхва надежда и за българите в България: „Убедих се, че българите в чужбина, които милеят за България са много и са по- големи родолюбци от живеещите в родината (това е лесно обяснимо). Точно тези могат да допринесат за ускореното развитието на страната ни и не бива да бъдат спъвани.”