Подари време, внимание и обич на специалните деца
Подари време, внимание и обич на специалните деца
Как премина мисията?
Тази мисия посвещавам на моята непобедима най-добра приятелка с установена дислексия – по дефиниция „неврологично състояние, засягащо много от областите на ученето и проявяващо се като специфична трудност в четенето, спелинга, писането…“ Тя е до мен на чина и в живота през всичките ми единадесет години в училище. Тя е моята съкровищница за тайни, моят доверен човек, моята подкрепа и моята специална обич завинаги. Когато бях малка не осъзнавах защо тя има нужда от допълнителна помощ, за да прочете правилно сричките или да напише дори простички думи. Защо трябва да ходи по график в „зеления кабинет“ и да ме оставя сама на чина. Нейното различие не беше видимо в никое друго отношение, а в много беше в пъти по-добра от мен. И така в годините като истински боец наваксваше бавно пропуските, които не бяха по нейна вина. Просто природата така е решила и с тези умения е дарила една невероятна душа. В момента госпожица Прекрасна няма почти никакви дефицити, върви смело към завършване на 11 клас, а в следващата година – матури и бал. Не такъв е случая с момчето-енциклопедия. Едва ли има учен, който да е изследвал и разгадал всички състояния на аутистичния спектър. А аз, която го познавам, неволно се замислям – как той може да знае имената на състезателите и треньорите на всички футболни отбори в Европа, столицата на всяка държава в света, да умножава наум двуцифрени числа… За мен грешна е дефиницията – не дефицити, а специални дадености.
Какво още научих от мисията, изпълнена на 100% по петте показателя, които планирахме?
Че така наречените специални деца обичат да се изявяват. Че обичат да се чувстват забелязани и оценени. Че полагат усилия наравно с нас. Че дават всичко от себе си, за да постигнат успех и да чуят заветното „браво, справяш се прекрасно!“. Че са мили, креативни, изобретателни и да – индивидуални в своите желания и възможности.
А ти, любима моя приятелко г-це Прекрасна, доказа, че наистина можеш – с изработката на пъзели, денят на добрите думи, презентациите за великите българи и професионалното ориентиране.
Резултат – справихме се с всички заложени дейности. И разбрахме, че по-важен от дефицита на устойчиво внимание, е дефицитът на любов. Моят колаж с теб е нашата 11-годишна любов, Прекрасна! И да – Еверест е покорен! Заедно.
- Десислава Николова
Какво?
Приятелството е един специален вид любов. Любов, която ни вдъхновява, прави ни по-добри, по-смели, по-уверени. Приятелството е безценен дар, който изпълва дните ни с неповторимо чувство на щастие. Всеки от нас създава в сърцето си такава връзка с някого. Тя е обмен на доверие, на мечти и съкровени тайни. Ценност, която не може да се купи с пари. Усещане, че си важен и значим. През месец април на фокус в „Купата на героите“ са децата, които трудно намират приятели. Защото не се вместват в общоприетата мярка за нормалност, а имат специални потребности – някои не чуват, други са незрящи или с двигателни увреждания, аутизъм, синдром на Даун… Спецификата в тяхното поведение е позната обикновено за съучениците от класа им. Общуват трудно, не знаем какво се случва дълбоко в душите им. В моя клас от 11 години уча с момче с аутизъм и момиче с проблем в цялостната преработка на информацията чрез сензорните системи. Хубавото е, че тя е най-добрата ми приятелка. Точно от 11 години. Равноправен член на доброволческия клуб и деен участник в мисиите. А сегашната мисия приема с много чувство и вдъхновение. Ще бъде в помощ на другите деца от „зеления кабинет“. Предизвикателството за включване за нея е двойно – да работи наравно с нас и да докаже на екипа преподаватели от Ресурсния център колко много е постигнала. Задачите, с които трябва да се справим в периода от 23 до 26 април са следните:
1. Оказване на помощ на учителите от Ресурсния център в училището за изготвяне на презентация във връзка с професионалното ориентиране на децата със специални потребности. Презентацията ще бъде представена на Регионален семинар на областно ниво;
2. Изготвяне на материали, необходими за групово занятие на учениците със СОП на тема „Великите българи“;
3. Посещение по график в Ресурсния център и занимания по интереси с учениците;
4. Оказване на съдействие в учебни часове на деца от други паралелки (не индивидуално, а когато са в клас);
5. Участие в онлайн среща по темата на 24 април, от 16:30 ч. – представители Деница Петрова и Валентин Дойчинов.
Кога?
От 23 до 26.04.2024 г.
Къде?
СУ „Иван Вазов“, град Вършец.
Нужна екипировка?
Компютър, канцеларски материали, интернет.
Защо?
За да насочим вниманието на обществото към тях – децата с трудности. Да ги подкрепим и окуражим. Защото, когато в края на учебната година всички се скупчат около отличниците на випуска и се радват на техните постижения и отличия, хубаво е да потърсим този, който обикновено стои свит в ъгъла и да го дарим с най-вдъхновяващите думи. Това дете току-що е изкачило своя Еверест.
Как да се включат герои, които не са част от клуба?
Отговорник – Десислава Николова, 11 а клас. Можете да ме намерите в класната стая, да ми пишете в месинджър или да се обърнете към петчленния екип на Ресурсния кабинет, за да разберете в кои часове да ги посетите.
