Нека не забравяме, че всички рано или късно, достигаме до момента на зрелостта, а след нея неминуемо вървим към старостта. Това е логичният път на живота за всеки от нас. Възрастните хора са пазители на мъдростта и опита. Те ни свързват с миналото и ни учат на важните уроци в живота. Благодарение на тях разбираме стойността на времето и наследството, което ни оставят. Именно затова в най-светлия и празничен месец на годината, решихме да им подарим това от което се нуждаят най-много – грижа и обич.

Свързахме се с Председателя на пенсионерски клуб „Чинарите“ – г-жа Серафимова. Изготвихме предварително сценария за тържеството заедно с класната ни ръководителка от начален курс, вече пенсионер. В училище подготвихме послания за здраве и късмет и помогнахме в украсата на салона в р-т „Тинтява“. На самия празник за мен беше чест да съм водеща заедно с г-жа Дора Данаилова, моята първа учителка. Танцовият ни състав ги впечатли с изпълненията на любими техни хора, а след програмата се веселихме и разговаряхме с тях. Зарадвахме ги много, а самите ние получихме много ценни уроци и съвети.

Този общ празник ни накара да осъзнаем, че отношението към възрастните хора е изпит, пред който се изправя всяко общество. И ако бъдещето на една нация са младежите, то бъдещето на всеки млад човек е да остарее достойно. А почитта към възрастните хора е белег за интелигентност.

Христомира Иванова, 10 б клас