С нашата мисия, посветена на българските букви и българското слово получихме възможността да се запознаем с много нови неща – изкуството декоративната типография за артистично използване на шрифтове като основен визуален елемент в дизайна; основният стил калиграфия и летъринг (уникални ръчно изрисувани или изписани букви, които придават персонално и емоционално усещане); буквите на първата българска азбука – глаголицата и нейното послание; розетата от Плиска и елементите й.

Подготовката отне не малко време, но бяхме разпределили задачите предварително. Г-н Александров ни гостува в часа по изобразително изкуство и ни показа как да превръщаме буквите и думите в произведение на изкуството, съчетавайки ги с илюстрации, текстури и форми. Използвахме стила Hand-lettering и всеки създаде картина със своето име, като ги съчетавахме с текстури, илюстрации и форми.

Във втората част – семинара в компютърната зала, поехме по стъпките на глаголицата. Научихме, че тя не е просто азбука, а философия, закодирана в символи. Че преди нея славяните не са имали писменост, пригодена за звуковите особености на езика им. Че предназначението ѝ е всеки народ да общува с Бог на свой собствен език, а посланието, което носи е „Мир, любов, светлина и доброта да залеят мен, теб и всички човешки същества“. Радослав ни представи древната розета от Плиска – печатът на живия Бог – медальон-звезда със седем лъча, като на всеки лъч са гравирани по два прабългарски рунически знака, върху обратната страна е изсечен свещеният знак IYI, който се свързва с рода Дуло, Тангра и космическата хармония.

Разбрахме тайните на скритата геометрия в глаголическите символи: кръгът – вечност и безкрайност на духа; кръстът – равновесие, жертва и вяра; триъгълникът – трите нива на познание и Светата Троица. Глаголицата е първата ни песен – кръгове, кръстове и триъгълни форми – път от знак към смисъл, от смисъл към дух. Накрая имахме възможност да образуваме думи с буквите ѝ, част от които вече не се използват, но все пак това са нашите първи букви.

Така се докоснахме до живия дух на българското слово, до нашето наследство, духовност и идентичност. И отключвайки тази врата към миналото, разбрахме, че мъдростта на предците ни днес е по-актуална от всякога.

- Мария Иванова