"Да оставим следа!" - това беше основната идея. Видяхме подобна картинка в Интернет - земно кълбо с разноцветни ръчички около него и си помислихме, защо пък тези ръчички да не са на нашите по-малки приятели от начален етап. И така се започна. Мира, Димана и Нурай нарисуваха земното кълбо върху картон и го надписаха с "16 ноември - Ден на толерантността". Виктория изработи презентация, която представяше на достъпен език какво е толерантност, кои хора са толерантни, кои са вълшебните думи на толерантността. Измислихме толерантни и нетолерантни случки, които да демонстрираме и които децата да разпознават с палец вдигнат нагоре или насочен надолу. Осигурихме материалите - четки и бои за рисуване, чашки за вода, мокри кърпички, имената на публиката в една купа за жребий. Обиколихме класовете от начален етап, за да ги поканим в Актовата зала на 16.11. в 15 часа. И дойде уреченият ден и час. Всичко мина по план. Презентация, демонстрация, жребий и първите 5 деца с вече оцветени ръчички от доброволците. След това още 5, и още 5. Нямаше как всички да оставят следа, макар че явно горяха в нетърпение и надежда до следващия жребий. Направихме обща снимка с участниците и друга снимка само с доброволците. Накрая окачихме постера във фоайето на училището. Надяваме се, че оставихме следа на толерантност не само върху постера, но и дълбоко в съзнанието на малките ученици. И сме сигурни, че запомниха своята любима думичка за толерантност, макар, че на повечето не им се наложи да я напишат върху постера. И много следи от преживените емоции.