Организирай мисия „Добър съсед“ и отдели време за хората, които са наблизо във всеки твой ден
Организирай мисия „Добър съсед“ и отдели време за хората, които са наблизо във всеки твой ден
Как премина мисията?
От днес вече имаме своето ново голямо семейство. Семейството на съседите от нашата улица. Тя не е малка, затова разпределихме ангажиментите по между си така, че всеки да проучи най-близко живеещите до неговия дом. Получи се интересна картина на хора на различна възраст, с различни професии и интереси:
1. Чичо Кънчо – около 60 години, художник и майстор-строител.
2. Необитаема бивша почивна станция. За съжаление вече не се поддържа.
3. Чичо Николай – в момента не работи, поради здравословни причини.
4. Леля Албена – пенсионер.
5. Къща за гости „Йонкин“ – постоянно живеещи там са семейството, чиито синове са в София и баба Пенка.
6. Сем. Александрови – двама учители, читалищен деец и пощенски служител.
7. Горски пазач, служител в бензиностанция, двама синове. Иво е част от доброволческите мисии в областта на спорта.
8. Къщата се използва като лятна вила на семейство, живеещо в София.
9. Помощник-възпитател в ОДЗ „Слънце“.
10. Сем. Николови – учителка по математика и шофьор в „Спешна помощ“.
11. Д-р Ахмед (Сирия) и съпругата му.
12. Сем. Сиракови (стоматолози). В дома се намира и зъболекарския кабинет.
13. Къщата се използва като лятна вила от възрастен мъж.
14. Треньор по тенис, чийто внук живее в САЩ и е звезда в този спорт сред юношите.
Повече можете да видите тук.
15. Самотно живееща възрастна жена, бивш ресторантьор.
16. Семейство възрастни хора, наскоро закупили имота. Мъжът е професор.
18. Домът на Александър – главна мъжка роля в постановката „Хванати в мрежата“ на училищния театър. Майка – икономист, баща – животновъд. Котаракът Рамзи също е член на семейството.
19. Сем. Панталееви – собственици на хотел и закусвалня. Ралица е мажоретка и танцьорка, а Преслав подкрепя спортните инициативи на клуба.
20. Домът на Християн, участник в 3 мисии на клуба. Ромско семейство от Видин, живеят тук от 3 години.
21. Валентин Дойчинов – доброволец и семейството му. С тях живее и най-възрастния човек на нашата улица – баба Христина (93 години) и кучето Хера.
22. Семейство Беличовски – строител и готвач. Син – Георги, дъщеря – Йоана. И двамата са доброволци.
23. Семейството на Калоян и Мария – активни членове на доброволческия клуб. Майката е икономист, бащата – фитнес треньор.
24. Къща, която се използва предимно през лятото от бизнесмени, свързани с продажби.
25. Домът на Мария – председател на доброволческия ни клуб. Майка – учител, баща – работи в Енергото в Монтана. Домашен любимец – немецът Бейли.
26. Нашият ментор и вдъхновител по пътищата към доброто – г-жа Албена Цветкова, чичо Иво (тираджия), дъщеря Симона и коте Люси (хулиганката на квартала).
27. Къща, която се ползва през уикендите. Собственици – Леля Елена (търговец на дрехи) и чичо Пламен (земеделец).
28. Сглобяема къща на съседи, които я посещават през почивните дни. Имат уникална цветна градина.
29. Любимата г-жа Ели Алексиева, която ни връща в детството (детска учителка). Синът ѝ от години е в Англия.
30. Банков служител и собственик на заложна къща са родителите на Алекс – член на Духов оркестър „Дефилир“. В другата част на къщата живеят служители на РПУ (баща и син).
31. Възрастни учители-пенсионери.
32. Шофьор към „Рамус“ лаборатория и търговец на автомобили.
33. Домът на Деница Петрова, активен доброволец. Родители – дърводелец и служител в СБР „Свети Мина“.
34. Нови съседи, завърнали се от Испания. Козметик и шофьор на ТИР, бабата е шивачка.
35. Баба Мица, живее сама, по-младото семейство е в Германия.
36. Най-младия член на семейството на нашата улица – Даниел (3 месеца). Баща – търговец, майка – икономист.
И оттук нататък отиваме в гората, в Балкана. Черен път между дъб, бук, бор, ела, шипка, глог. Крайна улица, която води в планината, позната за всички нас и почти втори дом. Няма дете, което да не бере къпини, диви ягоди, гъби, билки.
Потрудихме се с проучването и обърнахме внимание на разказа на всеки съсед. Забавната част на нашето проучване са следните мъдри констатации и съвети, завещани ни от най-възрастните ѝ членове:
„Когато си гладен, най-блага (сладка) е порезеницата (филията) с циганска баница у комшиите.“
„Да сте живи и здрави, пак да разходите кучето, че ми го оставиха, а мен краката ме болят.“
„Нема злоядо дете, даже и на попара, ако викнеш всички деца от улицата.“
„Радвам се като ви чувам по тъмно вечерно време. Едно време играехме на жуменка. Знаете ли я тая игра?“
„Тия моди сега – без глутен, без захар и на капки (хомеопатия), не ги разбираме ние. Аз ще ви направя качамак, че сте дошли и сте ме почели.“
В интерес на истината тук все още няма влияние отчуждението, което е характерно за големия град. Много често явление са общите вечери в дома или под навеса на някого, помощ при пренасянето на дървата, обменът на техника, цветя, рецепти… Нямаше дом, от който да ни върнат и да не искат да съдействат. Даже бяха приятно изненадани. Интересен е и фактът, че чичо Пепи има връзки с ключове от много съседски домове. Понеже е майстор – ако нещо се случи, да влезе и да реагира.
В заключение: нашата улица е задружна и сплотена, не само за децата, които играем заедно, участваме в общи инициативи и всъщност сме отгледани така: една майка може да прибере три или четири от детската градина. Големите също се грижим за по-малките. Допреш ли до съседа – всеки помага, с каквото може. Подкрепяме се в моменти на нужда, уважаваме се. И да – съседите са част от нашия свят. И нашето голямо семейство.
- Деница Петрова и Валентин Дойчинов
Какво?
Един от парадоксите на нашето време е, че понякога е по-лесно да общуваме с човек, който е на другия край на света, отколкото да поздравим съседа си. Съсредоточени в дисплея на телефона или пред монитора на лаптопа, пропускаме да забележим хората, които са на крачки разстояние от нас. Тази наша мисия е насочена срещу изолацията и индивидуализма, които нерядко царят в нашите градове. Преди 24 години в Париж се заражда идеята за Ден на съседите. Десет години след поставяне на началото, денят се чества в 1300 града в 32 страни. В България за първи път се включва Община Русе, последвана от Община Бургас. Това е своеобразна среща, имаща за цел да благоприятства контактите и да развие социалните връзки и една възможност да срещнем със съседите си и да създадем и развием приятелски отношения, за да се сложи край на анонимността и изолацията. Нашата цел е да направим карта на съседите от улицата, на която живеем и да научим повече за тях, да разберем дали можем да бъдем полезни с нещо на възрастните и да отбележим (не без гордост!) колко са учениците-доброволци на улицата.
В статията „Да обичаш съседите си“ от списание „Нацията от 1865 г. насам“ журналистката Лиза Фундербург споменава някои прости неща, които могат да бъдат направени, за да се насърчат добрите съседски взаимоотношения. Тя пише: „Искам ... личните взаимоотношения да бъдат изразявани в хилядите малки услуги, които съседите си правят един на друг — да вземат вестника, да гледат децата, да пазаруват нещо от магазина. Искам тази близост във все по-отчуждаващия се свят, където общностите са станали по-уязвими поради страха и престъпността.“ След това добавя: „Все трябва да се започне отнякъде. И това може да бъде от съседната врата.“
Кога?
27.05.2024 г. - 28.05.2024 г.
Къде?
Ул. „Раковски“, гр. Вършец.
Нужна екипировка?
Компютър и интернет за картата, канцеларски материали за въпросник.
Защо?
За да запомним, че съседите са нашето второ семейство.
„Първо попитай кои са съседите, а после купи дома.“
(Еврейска поговорка)
Как да се включат герои, които не са част от клуба?
Отговорници – Деница Петрова и Валентин Дойчинов, 9 б клас. Тъй като мисията е локализирана на нашата улица, ако имате въпроси за разпределението, потърсете ни вкъщи.
