Идеята за постер е винаги дежурна и на първа линия, когато се обсъжда дадена тема. Този път обаче не постера, а проучването е приоритет на доброволците от клуб "Усмивка". Всички познаваме нашият портиер Румен Тодоров (чичо Румен) и сме свидетели как той всеки ден пълни кутии с вода и храни с гранули бездомните животни около нашето училище. Решихме да поговорим с него, за да ни разкаже повече защо го прави. Така започна нашето проучване. По време на срещата с него научихме историята на кучето Шушана, изхвърлено от влака Варна-Добрич и последвало Румен чак до училищния двор, където той полагал грижи за нея близо две години. А сега пръв негов приятел е котаракът Кольо и останалите бездомни животни, които го следват, където и да го видят. Румен ни запозна и с Орлин Георгиев, който заедно със своята съпруга е осиновил петнадесет бездомни котки, но не е спрял да се грижи и за тези, които са на улицата. Запознахме се и с Таня Ангелова, която прибира бездомни животни и ги предлага за осиновяване в социалните мрежи. Така кучето Мила е намерило дом чак в Германия. Сега Таня се грижи за две осиновени кучета - Мими и Гала и три котки-близнаци, които прибира като бебета. Озаглавихме нашият постер "Сърца, които не подминават." Написахме разказите и подбрахме снимките. Не пропуснахме да отбележим и двама от нашите доброволци Митко и Толга , които също са осиновили бездомни животни и се грижат за тях. Оставаме с надеждата, че нашите разкази и силните послания на нашите нови приятели ще докоснат повече ученици и те ще последват техния пример - да обичат и да помагат на бездомни животни, колкото могат. Да правим добро е нашето призвание, а да мотивираме и другите да го правят е наша мечта. И ние не спираме да работим за нейната реализация.Идеята за постер е винаги дежурна и на първа линия, когато се обсъжда дадена тема. Този път обаче не постера, а проучването е приоритет на доброволците от клуб "Усмивка". Всички познаваме нашият портиер Румен Тодоров (чичо Румен) и сме свидетели как той всеки ден пълни кутии с вода и храни с гранули бездомните животни около нашето училище. Решихме да поговорим с него, за да ни разкаже повече защо го прави. Така започна нашето проучване. По време на срещата с него научихме историята на кучето Шушана, изхвърлено от влака Варна-Добрич и последвало Румен чак до училищния двор, където той полагал грижи за нея близо две години. А сега пръв негов приятел е котаракът Кольо и останалите бездомни животни, които го следват, където и да го видят.  Румен ни запозна и с Орлин Георгиев, който заедно със своята съпруга е осиновил петнадесет бездомни котки, но не е спрял да се грижи и за тези, които са на улицата. Запознахме се и с Таня Ангелова, която прибира бездомни животни и ги предлага за осиновяване в социалните мрежи.  Така кучето Мила е намерило дом чак в Германия. Сега Таня се грижи за две осиновени кучета - Мими и Гала и три котки-близнаци, които прибира като бебета. Озаглавихме нашият постер "Сърца, които не подминават." Написахме разказите и подбрахме снимките. Не пропуснахме да отбележим и двама от нашите доброволци Митко и Толга , които също са осиновили бездомни животни и се грижат за тях. Оставаме с надеждата, че нашите разкази и силните послания на нашите нови приятели ще докоснат повече ученици и те ще последват техния пример - да обичат и да помагат на бездомни животни, колкото могат. Да правим добро е нашето призвание, а да мотивираме и другите да го правят е наша мечта. И ние не спираме да работим за нейното сбъдване.