Отидохме в детската градина, заредени с позитивна енергия, като бяхме сигурни, че ще получим такава и от децата. Нямахме търпение да си припомним какво е да сме толкова безгрижни и затова бързо се заловихме за работа. Започнахме с четенето на книжки на децата, които бяха толкова любопитни, че на всяка страница се скупчваха около четящия, за да видят красивата рокля на Пепеляшка. Децата отговаряха съобразително на въпросите за Мечо Пух, а останалите книжки слушаха в захлас. Дойде време да излезем от класната стая и да поиграем навън. Гонихме се, играхме си с колички, рисувахме, правихме смешни физиономии и надяваме се, донесохме на децата надежда, че дори когато пораснат ще могат да запазят малко от невинността и детското си щастие. Признавам, беше уморително, но определено усмивките на малките ангелчета си заслужаваха. Те ни изпратиха с много прегръдки, благодарности и молби да дойдем пак.