Всичко започна след няколко часа чудене каква да е мисията ни. Преминахме през "защитници на лалугерите" ,"да бием лошите хора" и тем подобни идеи. Както и да е, най- накрая решихме, че ще е най- добре да подкрепим дом за бездомни хора. Все пак е зима, такива домове трябва да бъдат подкрепяни, защото (както разбрахме по- късно) държавата не го прави. Искахме да изберем дом за бездомни, в който да знаем, че се полагат старания жителите на дома да бъдат интегрирани. Спряхме се за дома за бездомни към фондация "Милостиво сърце". Цели 35 души са интегрирани, имат работа и вече сами плащат сметките и квартирите си. 

 Добре, всичко е супер. Избрали сме мисията, избрали сме фондацията. Остана ни само да съберем парите, да говорим с Александър Иванов (ръководител на дома и много вдъхновяващ човек) и да вдигнем местния супермаркет на главата си. За наше щастие доброволците, родителите и учителите ни помогнаха много. Бързо събрахме 190 лв. и всяка стотинка беше от полза. Нашата добре позната вече госпожа- Дамянка Иванова, се свърза с Александър Иванов. Разбрахме кои са продуктите им от първа необходимост. На 27.02. се събрахме и помогнахме на госпожата в пазаруването. Служителите в магазина също се заинтересуваха от каузата и мястото и са надяваме, че ще съберем още желаещи да помогнат. Взехме краве масло, кашкавал, сирене, шампоан, пастет, месо, кренвирши и яйца. Взехме им мартеници за предстоящата Баба Марта и купихме кафе, за да може силата винаги да бъде с тях.

  ОК, напазарувахме без да срутим магазина (почти) и говорихме с Александър Иванов. Изпращаме ги и мисията е готова, нали? Да, ама не. Госпожата ни направи страхотна изненада. Ние (обикновени провинциални чеда) щяхме да ходим в Добрич и там да се срещнем с Александър Иванов и жителите на приюта. След много плач, смях и "Ши ходим у Лилитууу, 'ораа!!", стегнахме багажите и се качихме на микробус, предоставен от общината.

  На 28.02. тръгнахме и се срещнахме с Александър Иванов. Разказа ми много вдъхновяващи истории, като една от най- интересните ще споделим с вас.                                                                            Х е бил момче, занимаващо се с наркотици, кражби и най- общо казано- всичко, което нашите ни казват да не правим. Макар голямото му желание да се образова и отличните му оценки, родителите му са били принудени от безпаричие да спрат сина си от училище. Х губи ръката си при инцидент, а с Александър Иванов се среща след опит за самоубийство. Х е изпитвал вина за всичко, което е вършил. А. Иванов се грижи момчето да получи дом, терапия и подкрепа. Не след дълго разбира, че Х обожава да чете книги и да се образова. Х открива и ново хоби- канадска борба, макар и само с една ръка. Участва в множество състезания. Бяха ни показани медалите му, като един от най- забележителните е второ място на Европейско първенство. Днес Х работи, плаща абсолютно сам сметките си и даже често помага в плащането на сметки на дома за бездомни, откъдето е тръгнал. Това бе само една от забележителните истории, които ни разказаха там. Беше много обогатяващо преживяване.

Е, герои, този разказ е към края си. Няма да се впускам в подробности за този 1 час, който имахме свободен, защото ще блокирам страницата и Галина Безлова ще се хване за главата. След много скандали, малко бой, въртящи се люлки, мартеници на Пепа Пиг, няколко дюнера и + един час бонус време за разходка, ние се върнахме в нашата столица на селата- Тервел. Мисля че всички останахме доволни, само ми е жал за шофьора. Май ще му плащаме терапевт.

           До следващата мисия, герои :)