Знаеш ли, че менструиращи жени и момичета по цял свят са изключвани от всекидневни дейности като яденето на определени храни или общуването с част от обкръжението си?

Срамът, който някои култури изпитват от менструацията, както и недостигът на ресурси не позволяват на много от тях да посещават училище или работа редовно. Менструалната бедност е липсата на достъп до санитарни продукти, тоалетни, съоръжения за миене на ръце, както и невъзможността за получаване на информация относно менструалната хигиена и управлението на отпадъците.

Само шепа американски щати са приели закони, според които училищата са длъжни да предоставят менструални продукти (също толкова съществени колкото и тоалетната хартия) на своите възпитаници. Все още обаче има какво да се желае. Федералните затвори започват да раздават такива санитарни материали безплатно едва през 2018 г. Наскоро активисти пък организират петиция и марш, чиято цел е да окаже натиск върху Министерството на образованието, за да бъде сложен край на менструалната бедност в САЩ. Те призовават менструалните средства да бъдат обявени за стоки от първа необходимост, да бъдат въведени защитни политики, насочени към менструиращи ученици, както и да бъде оказана парична помощ за закупуването на менструални консумативи за училищните тоалетни.

„Удовлетворяването на хигиенните потребности на подрастващите момичета е фундаментален проблем на човешките права, достойнство и обществено здраве“, категорична е Санджай Уиджесекера, бивш ръководител на глобалната програма на УНИЦЕФ за достъп до вода и за обезпечаване на хигиенните и санитарните нужди.

Неадекватната менструална хигиена не е проблем, с който единствено жените в САЩ се сблъскват. Тя засяга различни групи в развития и развиващия се свят, като най-бедните са особено уязвими. 

момичета от Етиопия държат в ръцете си продукти за менструална хигиена / кадър: UNICEF

Какво трябва да знаеш за този сериозен хуманитарен проблем? Кой е засегнат?

Менструалното здраве не е проблем само на жените. В глобален план 2,3 милиарда души живеят без основни санитарни услуги, като в развиващите се държави едва 27% от населението, според данни на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), разполага с адекватни приспособления за миене на ръце вкъщи. Липсата на достъп до такива съоръжения възпрепятства жените и момичетата да полагат необходимите лични грижи по време на месечния си цикъл, което на свой ред им пречи да запазят достойнството си.

Непропорционално голям брой момичета със специални нужди и увреждания нямат достъп до съоръженията и ресурсите, които да им позволят да поддържат правилна менструална хигиена. Животът в зони, белязани от конфликти или опустошени от природни бедствия, е друг угнетяващ фактор.

Момчетата също биха могли да извлекат ползи от образованието на тема менструална хигиена. Благодарение на уроците в тази посока още от най-ранна възраст, вкъщи или в училище, подрастващите развиват здравословни навици, а стигмата около този естествен процес е преодоляна. Постигането на менструална справедливост предполага гарантиран достъп на хората от цял свят до санитарни продукти, истински тоалетни, съоръжения за миене на ръце, санитарно и хигиенно образование, както и до възможността за управление на отпадъците.

Кои са основните причини за менструалната бедност?

Менструацията е стигматизирана в различни краища на света. В Непал например общността възприема менструиращите жени като нечисти и ги отлъчва в колиби по време на цикъла им. Въпреки че т.нар. „менструални колиби“ са незаконни, много семейства продължават да поемат този риск, тъй като митовете и погрешните схващания са дълбоко вкоренени в местната култура. В Уганда пък неправителствената агенция WoMena провежда проучване, чиито резултати разкриват, че мнозинството момичета не ходят на училище, когато са в цикъл, за да избегнат подигравките на съучениците си.

От друга страна, много момичета и жени не могат да си позволят менструални материали. „Розовият данък“, познат още и като „тампонения данък“, дължи името си на честите маркетингови кампании, които рекламират розовия цвят на жените. Въпреки че някои държави са премахнали данъка върху менструалните продукти и не ги смятат за луксозни, други продължават да се възползват от тази форма на дискриминация, основаваща се на пола.

Важно е да се отбележи, че повсеместното отменяне на данъка няма да е достатъчно, за да направи тези стоки по-достъпни – те остават извън финансовите възможности на твърде много хора, които често трябва да избират между това да си купят храна или менструални средства. Според УНИЦЕФ в Бангладеш много такива семейства са принудени да използват вехти парцали. Индийското министерство на здравеопазването пък наскоро докладва, че едва 12% от менструиращите имат достъп до санитарни консумативи. Останалите използват небезопасни заместители като дрипи и дървени стърготини. 

Ако сравниш цената на розови самобръсначки с тези на обикновените, ще разбереш, че макар те да са абсолютно еднакви, "женските" са по-скъпи. Това е т.нар. "розов данък" / кадър: Flickr

Защо менструалната бедност представлява проблем?

Лошата менструална хигиена би могла да доведе до физиологични проблеми, сред които репродуктивни и пикочни инфекции. Нещо повече, тя пречи на жените да реализират пълния си потенциал, като ги принуждава да се откажат от ключови за собственото си развитие възможности. Момичетата, които не успеят да получат образование, по-често стават жертви на насилствени детски бракове, усложнения по време на бремеността, недохранване и домашно насилие.

Менструалният срам има и отрицателен психологически ефект. Той обезсилва жените и ги кара да изпитват неудобство от един иначе напълно естествен биологичен процес.

„Заедно със сестрите ми криехме санитарните си подложки под леглото, където да изсъхнат – беше ни срам.“ С тези думи Анита Корома разказва на организацията Water Supply & Sanitation Collaborative Council (WSSCC) за детството си в Сиера Леоне.

Всъщност обаче трябва да е точно обратното – менструиращите трябва да са горди и уверени в способността си да бъдат пълноценни личности в рамките на своите общества.

Как да разрешим този проблем?

Първата стъпка е нормализирането на темата за менструацията и опровергаването на табутата, заобикалящи този толкова естествен процес. Следва приемането и прилагането на различни политики, които да направят менструалните, санитарните и хигиенните продукти и съоръжения лесно достъпни. Активистите и защитниците на каузата настояват правителствата да приоритизират проблема за менструалната справедливост, но, в исторически план, този въпрос се оказва истинско предизвикателство.

„Политиците не харесват темата, защото не е секси“, обяснява д-р Варина Тьон-А-Тен, бивш нидерландски депутат, а понастоящем професор в Хагския университет.

Организации като Mina Foundation не чакат правителствата да предприемат нещо, а самите те предоставят на младите жени менструални продукти, които да им помогнат да се задържат в училище.

На глобално равнище WSSCC работи за подобряването на санитарните и хигиенните условия, с които най-уязвимите групи разполагат. Организацията цели да разбие менструалната стигма и да промени националните политики посредством образователни кампании, които да преобърнат негативните поведенчески нагласи. Инициативите включват уъркшопове за менструални отпадъци в Западна и Централна Африка, както и популяризирането на тоалетен дизайн, който лесно да обработва материалните остатъци в Индия.

Според Хана Ноймейер, ръководител на отдела за човешките права към WASH United, нещата всъщност са много прости, като добавя: „Жените и момичетата имат човешки права, имат и месечен цикъл. Едното не изключва другото“.

Източник: https://www.globalcitizen.org/en/content/period-poverty-everything-you-need-to-know/
Превод от английски: Андриана Хамас