Снимка от Wiki Commons

През септември Malala Fund учредява Gulmakai Network – мрежа, чиято цел е да подкрепи дейността на застъпниците за образование в развиващите се държави и да ускори процеса по постигане на повсеместно момичешко гимназиално обучение.

Възпитаничката на Оксфордския университет Малала разговаря с UN News (новинарската платформа на ООН) относно необходимостта от увеличение на инвестициите в образованието и колко е важно на момичетата да им бъде позволено да бъдат себе си, а заедно с това споделя и за мига, в който открива силата на собствения си глас и, съответно, смисъла на живота си.

Според последни данни повече от 260 милиона деца, тийнейджъри и младежи по цял свят не посещават класните стаи. Въпреки напредъка в посока постигане на полово равенство и в най-бедните страни, много повече момичета, отколкото момчета все още нямат достъп до качествено образование.

Проучванията сочат, че образоването конкретно на момичетата има „мултиплициращ ефект“. Тези девойки се омъжват по-късно и раждат по-малко деца, които на свой ред имат по-големи шансове да оцелеят, да бъдат отгледани в по-добри условия и да получат по-качествено възпитание. Дипломираните жени са по-продуктивни вкъщи и се радват на по-високо възнаграждение на работното място. Те са и по-способни да участват в организации и учреждения, които вземат решения на социално, икономическо и политическо ниво.

По-рано тази година генералният секретар на ООН Антониу Гутериш назначи образователната активистка и носителката на Нобелова награда Малала Юсафзаи за Пратеник на мира към организацията, като длъжността ѝ ще се фокусира върху учебния процес на момичетата.  Юсафзаи започва да се произнася по този въпрос още от 11-годишна в родния си Пакистан. След като през 2012 г. преживява опит за покушение, нареден от талибаните, тя съосновава Malala Fund заедно с баща си Зиауддин, като целта на проекта е да гарантира правото на всяко момиче да получи дванадесет години безплатно, безопасно и качествено образование.

Снимка от Инстаграм

ООН: Разкажи ни повече за новата инициатива на Malala Fund, която се опитва да помогне на момичешкото образование в редица страни.

Малала Юсафзаи: Malala Fund постави началото на Gulmakai Network, като приоритет на тази мисия е да даде възможност на местните лидери и на някои местни активисти да развият докрай дейността си. Най-общо би могло да се каже, че им оказваме съдействие. Вече имаме представители в Пакистан, Афганистан, Нигерия, а също и в областите с голям брой сирийски бежанци. Бихме искали да увеличим финансирането си и да подкрепим и местни защитници, и то момичета. Засега разполагаме с три милиона долара. Стремим се да съберем дори повече, за да удвоим усилията си и да гарантираме, че можем да спонсорираме възможно най-много местни активисти, тъй като те са хората, които имат потенциала да променят съответната общност. Ако им предоставим този шанс, ние също бихме могли да допринесем за това.

ООН: В какво точно би искала тези средства да бъдат вложени?

МЮ: Ще инвестираме в местните лидери и активисти. Те защитават момичешкото образование пред всички – на локално, но и на национално ниво. В Нигерия например активистите, заедно с Malala Fund, организираха кампания, която да убеди правителството да увеличи образователния период от девет на дванадесет години. Пожънахме истински успех и законът бе официално променен. Развиваме сходни проекти в Пакистан и Афганистан, като дори сме включили и сесии, посветени на педагогическата подготовка. Усилията ни са насочени и към обикновени момичета, на които пък помагаме да достигнат до своите политически лидери и да говорят с тях. Работим и върху улесняване на достъпа до дистанционното обучение и подобряване на качеството на цялостната система. Това е един огромен проект, покриващ много сфери, но най-важната ни цел си остава да предоставим достатъчно помощ на местните лидери.

ООН: Има ли нещо специфично, което забеляза по време на мисиите си по цял свят?

МЮ: Тази година бях част от Girl Power Trip (обиколка, целяща да демонстрира силата на момичетата) и посетих САЩ, Канада, Нигерия, Ирак и Мексико. Във всички тези страни срещнах невероятни жени и чух вдъхновяващите им истории. В Ирак се запознах с момиче на име Наджла. Когато била на 14, захвърлила обувките си на висок ток и, облечена в бяло, избягала от собствената си уредена сватба. Просто избягала. По-късно, когато селото ѝ попаднало в плен на екстремистите от Ислямска държава, тя била нападната, но това не я спряло. Продължила своето образование и сега иска да бъде журналист.

Това са историите, които ме вдъхновяват. Моята цел обаче е да ги представя пред глобална платформа като ООН и да помогна на тези девойки да се срещнат с ръководителите на съответната държава, както и с местните лидери, така че исканията им да придобият гласност.

ООН: Доведе млада жена от Демократична република Конго. Каква е нейната история? Какво те накара да я представиш пред глобалните лидери?

МЮ: Срещнах я в Ланкастър, САЩ. Веднага ми сподели своята история. Наистина ме вдъхнови, защото действително е преминала през множество изпитания в родината си, била е пряк свидетел на насилие и бруталност. Семейството ѝ е било избито. Видяла е много по-лошо от най-лошото, което бихме могли да си представим, но въпреки това е оказала отпор на всички тези конфликти, на всички тези войни, които е преживяла. Сега е в САЩ и борбата ѝ продължава всеки ден. Опитва се да постигне мечтата си да бъде медицинска сестра, кава се Мери Клер. Изключително много се гордея с нея и я подкрепям, за да може да реализира тази цел, но и за да е способна да говори от името на други момичета като нея.

ООН: Какво е твоето ключово послание към световните лидери?

МЮ: Аз само им напомням какви са отговорностите им. Напомням им, че заемат позиции, от които зависи бъдещето на техните народи. Напомням им, че трябва да увеличат финансирането за училищния сектор и качественото образование. В противен случай следващите поколения ще ни се изплъзнат. Това няма да засегне единствено децата, нито пък само момичетата, а ще даде своето отражение върху всички нас. Трябва да инвестираме достатъчно, за да помогнем на всички 130 милиона момичета, които не посещават занятия. Трябва да ги подкрепим, да застанем до тях, да предприемем мерки и да променим законите.

ООН: Какво могат да направят мъжете, така че да допринесат за повсеместно момичешко образование?

МЮ: Мъжете трябва да направят много. Баща ми е истинско вдъхновение, защото неговите пет сестри така и не получават възможността да ходят на училище. Той обаче взема решението да позволи собствената му дъщеря да получи образование и да надигне глас срещу статуквото. Когато започнахме своята кампания в долината Суат, когато терористичните атаки станаха ежедневие, а момичешкото образование бе забранено, много други мои връстнички също искаха да протестират срещу това, но техните родители и братя не им разрешиха. Моят баща направи точно обратното.

Трябва да вярваме в момичетата, в нашите сестри и дъщери, и да им позволим да бъдат онези, които те самите искат да са. Както казва баща ми, дори не е нужно да правим каквото и да е, важното е да не „подрязваме крилата“ им, а да ги оставим да полетят и достигнат мечтите си. Мъжете трябва да признаят това и да подкрепят жените. Така е по-добре не само за икономиката и здравеопазването, но и за всеки един от нас. По-добре е и за децата, защото когато една жена е образована, тя ще се погрижи за своите наследници, за тяхното образование и бъдеще.

Снимка от Twitter

ООН: Какви са отношенията ти с твоите родители и братя? Успяваш ли поне малко да се забавляваш измежду всички неща, с които се занимаваш?

МЮ: Благодарна съм, че имам такова страхотно семейство. И майка ми, и баща ми ми оказват безусловна подкрепа и са винаги до мен – за тях си оставам малката им дъщеря и ме обичат и се грижат за мен точно както правят и другите родители. Имам и двама по-малки братя, които, както може да се очаква, обичат да ме дразнят... Понякога се караме и бием. Изобщо не ги интересува какви награди печеля, какви позиции заемам, дали съм посланик, или пък пратеник на мира към ООН.

ООН: Какво ти казаха братята ти, когато стана най-младия човек, удостояван с Нобелова награда?

МЮ: Когато спечелих и се върнах в хотела, където бяхме отседнали, малкият ми брат заяви: „Виж, това, че са те наградили с Нобел, не значи, че вече може да се разпореждаш с нас“. Искаха да си остана земното момиче, което винаги съм била.

ООН: Подготвяш се за Оксфордския университет. Как върви?

МЮ: Винаги съм искала да получа качествено образование и да бъда приета в добър университет. Това беше моята мечта, а сега е реалност – отивам в Оксфорд. Наистина положих много усилия, за да постигна тази цел. Бях невероятно щастлива, когато ме одобриха. Нямам търпение да се запозная с нови хора, да създам приятелства, да уча. Това е страхотно място за учене. Бих искала и да се забавлявам, да прекарвам време с приятели и изобщо да живея като нормален студент.

ООН: Къде се надяваш да бъдеш след Оксфорд? След пет или десет години?

МЮ: Трудно е да се каже какъв човек бих искала да бъда в следващите десет или двайсет години. Моята мисия и целите ми обаче са пределно ясни – да продължа да се боря за образованието на момичетата и техните права. Ще продължа това пътуване. В следващите няколко години пък ще завърша образованието си. Искам да продължа да работя в тази сфера. Искам да дам възможност на други стотици, дори хиляди, млади жени като мен да изкажат мислите си, така че всички да ги чуят. Ние им даваме глас, платформа. Окуражиш ли ги, кажеш ли им, че думите им могат да променят света, те вече са способни да го направят, могат да пристъпят напред и да разкажат своята история.

ООН: Може би един ден ще станеш Генерален секретар на ООН?

МЮ: Не съм убедена.

ООН: Какво би казала на едно 8- или 9-годишно момиче, така че да го вдъхновиш да последва твоя светъл пример?

МЮ: Започнах да се изказвам по тези въпроси, когато бях само на 11 и нямах никаква представа дали някой изобщо ще ми обърне внимание. Когато обаче бях нападната, осъзнах, че гласът ми е силен и че е достигнал тези хора, че ги е страх от него. Ето защо бих казала на това момиче да вярва в собствения си глас, в себе си, и неизменно да следва мечтите си. Защото малките момичета имат големи мечти, но с годините започват да се подценяват, изгубват вяра в себе си и спират да се целят високо. Бих призовала всички тях да следват мечтите си, колкото и невероятни да им изглеждат, защото вярвам, че са способни да ги реализират.

ООН: Демонстрира изключителен кураж и издръжливост. Откъде черпиш цялата тази сила?

МЮ: Била съм свидетел на множество терористични атаки, екстремизъм, самата аз бях нападната. В един момент трябваше да взема решение дали искам да продължа кампанията си, посветена на момичешкото образование, или не. Прекарах и доста време далеч от дома си в Пакистан. Благодарение на тези житейски сътресения научих, че смисълът на моя живот е да се боря за детското образование. Живеем едва 70 – 80 години, така че защо да не ги оползотворим? Защо да не живеем, служейки на човечеството, на целия свят? Искам да помогна на възможно най-много момичета, да съм сигурна, че те ще получат качествено образование и че ще постигнат мечтите си.

Източник: https://news.un.org/en/story/2017/10/567872-interview-fighting-girls-education-un-advocate-malala-yousafzai-finds-her

Превод от английски: Андриана Хамас