Изображение от Инстаграм

Тийн Вог разговаря с активистката за последните ѝ проекти и бъдещите ѝ планове.

Интервюто е част от поредицата Covering Climate Now – глобален журналистически проект, чиято цел е климатичните проблеми да достигнат по-широка аудитория.

Една облачна сутрин, през август 2019 г., светът наблюдава как, на борда на състезателна яхта, Грета Тунберг отплава от едно чаровно пристанищно градче в югозападна Англия към срещата на върха по въпросите на климата в Ню Йорк. Това се случва точно една година след началото на седмичните училищни стачки, които тя организира. Извървяла е дълъг път – от малко момиче, облечено в жълтия дъждобран на баща си, застанало само пред Шведския парламент, до млада жена, поканена да говори пред ООН и чиито думи успяват да запалят искрата на глобално движение за предприемането на незабавни действия в областта на климата. Движение, което вече има милиони последователи.

За Грета трансатлантическото пътешествие бележи и началото на нулева година преди следването. Освободена от училищните си задължения, тя възнамерява да представи протестните си възгледи по цял свят (с помощта на въглероднонеутрална състезателна яхта, електрически коли и обширната европейска железопътна мрежа) и да се срещне с водещи климатолози, за да научи повече за ефектите от глобалното затопляне и научните подходи, които биха могли да спасят планетата. Пътешествието, което ще залегне в основата и на нов документален филм от три части, излъчван по телевизионния канал PBS, обаче е прекъснато от нещо, което никой не бе в състояние да предвиди – обяваването на COVID-19 за пандемия през март 2020 г.

„Още в самото началото взехме решението да отменим или отложим всички планирани стачки и протести. Така беше правилно – разкрива Грета пред Тийн Вог. – Вместо това се преместихме в онлайн пространството“. Тя планира да шества заедно с хиляди други активисти съмишленици в различни градове по света, но вместо това публикува селфита от дивана си в Стокхолм  с вече лесно разпознаваемия черно-бял знак SKOLSTREJK FÖR KLIMATET („Училищна стачка за климата“).

Първоначално COVID-19 измества климатичните проблеми от международните заглавия. Скоро обаче връзките между двете кризи започват да кристализират. Със забавянето на темповете на движение по света в началото на пандемията климатолозите докладват за рязко понижаване на емисиите от природни горива, които загряват планетата. Популярни фотографии показват как дивите животни изследват опразнените градове, където преди време урбанизацията унищожава естествените им хабитати. Експертите предупреждават, че именно този процес е създал идеалните условия за появата на зоонотични болести като новия коронавирус, които биха могли да доведат и до други пандемии в бъдеще. Изведнъж правителствата се мобилизират – или обединяват под крилото на науката, както Грета би казала – за да открият решение и да разработят лечение и ваксини.

Насред целия този хаос Грета навършва 18. Днес, на прага на съзряването, тя говори с Тийн Вог в онлайн платформата „Зуум“ и разсъждава за нулевата си година и за това какво е необходимо, за да защитим своето несигурно бъдеще.

Отговорите са съкратени и леко редактирани за по-голяма яснота (Б.р.).

Тийн Вог: Взе си година почивка от училище и пътува по цял свят, за да се срещнеш с изтъкнати климатолози и да станеш пряк свидетел на последиците от глобалното затопляне. Кои бяха най-запомнящите се моменти от това пътуване?

Грета Тунберг: Не мисля, че имаше някакви конкретни запомнящи се моменти, интервюта или срещи. Тук по-скоро става въпрос за всичко събрано накуп – когато навържеш всички тези събития, разшифроваш онова, което се крие между редовете, и свържеш всички точки от пъзела, осъзнаваш че климатичната криза е огромен проблем, надхвърлящ единичните събития. Естествено, наистина имаше много въздействащи и ключови случки, но човек може да придобие поглед върху цялостната картинка едва когато ги съедини. Именно това е най-важното.

ТВ: Пътуването ти бе прекъснато след като изнесе реч пред Съвета по околна среда към Европейския съюз в Брюксел през март 2020 г. – точно когато коронавирусната пандемия спря живота по целия свят. Мислиш ли, че COVID-19 разкри нещо съществено за климатичната криза?

ГТ: Може би я постави в нова светлина. Винаги казваме, че парите не достигат, че не може да се действа толкова бързо, че не можем да правим такива неща. Когато обаче пандемията почука на вратите ни, станахме свидетели на една напълно различна ответна реакция, което на свой ред поставя климатичната криза в една по-различна перспектива. Тя действително ни показа, че бихме могли да се справим с всеки спешен случай, стига да се отнесем достатъчно сериозно към него.

ТВ: Мислиш ли, че благодарение на пандемията, си научила нещо, което бихме могли да използваме в борбата си срещу климатичните промени?

ГТ: Да – докато не започнем да се отнасяме с кризите като с такива, няма да постигнем истински резултати. Без научна база, не бихме могли да стигнем далеч. Разчитаме на науката едновременно да намери решение, но и да бие тревога, да отправи предупреждение. Стана ясно например колко бързо можем да разработим ваксина, стига да инвестираме всичките си усилия и ресурси в постигането на тази цел. Разбира се, за промените в климата ваксина няма. Въпреки това ако окажем подкрепа, финансова или от друг тип, на научните институции, ще започнем да виждаме резултати.

ТВ: Управлението на президента Тръмп бе истинска катастрофа за климата. Отмяната на климатични политики от ерата на Обама потенциално би могла да увеличи количеството парникови газове в атмосферата до 1,8 гигатона към 2035 г. Наследникът му Джо Байдън обеща администрацията да приоритизира вземането на мерки в тази област. Мнозина членове на Конгреса бяха избрани най-вече заради платформите си, фокусиращи се върху този въпрос. Какви са начините младите хова в САЩ да държат сметка на избраните държавни служители и да помогнат да се възстановим от несполуките на предишните лидери?

ГТ: Първото нещо, което трябва да имаме предвид, е, че Тръмп може и да си е отишъл, което само по себе си може и да е положително за климата, но все още не трябва да се успокояваме. Хората сякаш си мислят, че Джо Байдън е спасител, който ще върне нещата по местата им. Това обаче е доста опасна идея. Трябва да останем бдителни и да действаме още по-устремено, включително и като отправяме призиви към настоящия президент, защото, разбира се, той също няма да изиграе напълно градивна роля в борбата срещу климатичните промени. Само защото е по-малко лош от предшественика си, не значи, че ще последва подходящи стратегии. Трябва да прозрем какво се крие зад речите на политиците. Това, че казват, че са загрижени за климата, не е гаранция, че всъщност ще предприемат истински мерки.

TВ: Как, според теб, младите хора биха могли да направят това?

ГТ: Училищни стачки или протести. Знам, че това е по-трудно заради пандемията, но все пак има начини да сме активисти. Понеже, тъй като нямаме навършени определени години и не разполагаме с правото да гласуваме, едно от най-въздействащите неща, които всъщност бихме могли да направим, е да повишим глас, така че всички да ни чуят. Винаги имаме глас, без значение на каква възраст сме. Друг начин да помогнем, е като се опитаме да повлияем на възрастните около себе си – например на родителите си. Ето така се започва. Никоя стъпка не е твърде малка.

ТВ: Името ти е в международната преса вече повече от две години, ръководила си десетки шествия в различни страни по света и си говорила на няколко събития по високите етажи на властта – всичко това несъмнено оказва голямо напрежение. В рамките на документалния филм на PBS разказваш за това какво е да живееш със синдрома на Аспергер и колко трудно понасяш нервната свръхстимулация по време на многолюдни събития. Как се справяш с целия този стрес? Полагаш ли специални грижи за себе си? Имаш ли специфичен режим?

ГТ: Мисля, че просто се опитвам, доколкото е възможно, да се дистанцирам от всичко това. Така става по-лесно. Когато участвам в шествие, полагам усилия да изключа всички външни дразнители и, по свой си начин, да се обградя с въображаем балон. Вкъщи пък се разсейвам с други неща – грижа се за кучетата си, редя много пъзели, хобитата ми включват плетене и бродиране. Наистина ми действат ми изключително успокояващо.

ТВ: След като вече навърши 18 и приключи своето околосветско пътешествие, какви са бъдещите ти планове?

ГТ: Тъкмо започнах колеж. Това е първата ми година, а след края на този срок, ми остават още две. Като за начало възнамерявам да приключа с настоящия етап от живота си, докато в същото време продължа да бъда активист. А след това... Нямам никаква идея. Явно ще трябва да почакаме и да видим какво ще стане. Най-вероятно обаче ще се занимавам с нещата, с които мога да бъда най-полезна – да призовавам към промяна по един или друг начин и да бъда активист под каквато и да е форма.

Въпросите зададе Мариан Денин

Източник: https://www.teenvogue.com/story/greta-thunberg-pbs-documentary-interview

Превод от английски: Андриана Хамас