След като всички се обединихме около идеята, че би било много приятно и задушевно да посетим потребителите на Дом за стари хора, гр. Сливен, веднага се свързахме с психолога на дома Любомира Иванова и тя прие радушно. Всъщност сме стари познайници там, защото посещавахме хората още от създаването на клуба преди години, но по време на пандемията се наложи да спрем. Изработихме коледни картички, измислихме оригинални коледни пожелания и послания, грабнахме усмивки подръка и топъл ентусиазъм и поехме към дома. Там ни очакваха, трябва да призная, с радост. Част от потребителите бяха на екскурзия в Ямбол и Кабиле, но друга част бяха останали и ... се получи толкова топло и мило! Бивши учители, зооинженери, продавачи, земеделци...въвлякохме се в разговори за миналото, за поколенията, за семейството, за гурбетчийството...за живота в цялото му пъстрота! Усети се тънката струя тъга като запяхме "Назад, назад, моме Калино", но пък какъв ентусиазъм, когато тропнахме право хорце. Държаха да прочетат пожеланията си на глас, бяха трогнати! После бай Георги изрецитира "Хаджи Димитър" на Хр. Ботев (стана прав, говори с ръка на сърце и треперещи нозе), а бай Кольо изпълни две весели народни песни. И всичко това само на нашия етаж, защото другата половина от доброволците бяха на горния етаж, където са танцували и пели още повече. Различно бе усещането! Различни са хората. Всички с добри очи, с топли сърца, натъжени. Изпратиха ни с очакване на нова среща, която ще се осъществи скоро, вярваме. Дадохме малко, отидохме си с много. Благодарност!