21 февруари – Международният ден на майчиния език, се отбелязва всяка година в много държави. Обявен е на генерална конференция на ЮНЕСКО през ноември 1999 година. От 2000 г. датата се отбелязва с цел насърчаване на многоезичието и културното разнообразие.

Езикът е тясно свързан с културата на един народ. С изчезването на даден език, който характеризира дадена област, се получава културно обедняване, което засяга цялото общество: по-малко възможности за комуникация и обмен в диалога и разбирателството между различните култури.

Майчиният или родният език е първият език, който човек научава и започва да усвоява още от раждането си. За всеки това е основата на неговата социолингвистична идентичност. И всеки от нас е най-добър именно на своя първи език и обикновено не владее толкова добре другите езици, които учи впоследствие.

Как решихме да отбележим Деня на майчиния език през тази учебна година? С множество интересни хрумвания. Предоставихме на класовете материали за прочит на двата основни езика в училището – български и ромски (песни, стихове, приказки). Първоначалната ни работа включваше търсене на информация в Интернет, свързана с езиковото многообразие на българския и ромски езици, определяне на тематичната насоченост на думи и словосъчетания, избор на дизайн за изготвяне на табло, посветено на Международния ден на майчиния език. В импровизираната интелектуална седянка се включиха ученици от 7 б, 8 в, 9 в класове. Запознахме се с произведения на изкуството, музиката, литературата или други културни постижения на ромски артисти – танцов спектакъл „Хоакин Кортес“, песните на Джанго Райнхард, филми с Боб Хоскинс, творчеството на Сали Ибрахим и Усин Керим. В часовете по български обсъдихме на ролята на езика като главно средство за комуникация между хората. Проведохме и импровизирано състезание за най-правилен прочит на ромската азбука. Учениците от начален курс получиха възможност да научат ключови понятия, свързани с природата – ден, нощ, дърво, слънце, река на двата езика. Нарисуваха картини и оцветиха думите с българското знаме, защото всички ние живеем в България, където официален език е българският. Накрая всеки ученик получи възможност да се включи в дървото на положителните думи – тези, които ни карат да ценим същността си и многообразието на всички хора около нас.

Наталия – ек романи чай