Заразно добро или как шепа младежи събудиха Етрополе в пика на пандемията

Заразно добро или как шепа младежи събудиха Етрополе в пика на пандемията

от Мария Черешева, 2 November 2020

„Толкова много се бяхме изплашили от самия вирус, че бяхме стопирали всичко“, припомня си началото на пандемията от COVID-19 Мария-Габриела Тинева, единайсетокласничка от град Етрополе. 

„Просто бяхме спрели и изобщо не знаехме с какво да се заемем“, разказва ученичката, за която, в нормални условия, бездействието е напълно чуждо.


Тя координира доброволческия клуб „Заедно с теб“ от  Средно училище "Христо Ясенов“, който вече две години развива различни инициативи в помощ на местната общност. 

Страхът и объркването обаче не успяват да надделеят над енергията на учениците да създават смисъл. И така, още по време на тоталния локдаун през месец май, младежите решават, че не могат да стоят повече със скръстени ръце и дават началото на доброволческата мисия  “Подари книги за пациентите на болницата в Етрополе, чиито мащаби надхвърлят и най-смелите им очаквания. 


Идеята им идва спонтанно, като всички са единодушни, че би било хубаво във всяко отделение на местната болница да има книги, които да разнообразяват дните на хоспитализираните пациенти. След като публикуват мисията на платформата TimeHeroes, запитванията и обажданията от желаещи да се включат буквално заваляват. 

 „Толкова много се развълнувах и си казах: леле, какво направихме! Изобщо не очаквах, че ще се стигне чак дотам“, споделя Мария-Габриела. 


Една от най-приятните изненади за нея е, че хората не изпращат само остарелите си книги, които вече намират за непотребни, а дори и купуват нови разнообразни издания. Доброволците получават многобройни пратки ежедневно, включително и с податели отвъд границите на България. 

„В началото се чудех как да благодаря на всички тези хора“, смее се координаторката на мисията.

Резултатът от инициативата е красноречив: освен на етрополската болница, учениците дарявят книги и на училищната и градската библиотека. Но това не е всичко – с помощта на дарения от свои последователи във Фейсбук и доброволния труд на местен дърводелец, успяват да изработят и дървени къщички, пълни с книги, които поставят в училище. 



„Наистина, и в училище, много от книгите се вземат, прочитат се, и се връщат. Имаше страхотни произведения“, доволна е Мария-Габриела.

В сърцето на мисията обаче си остава първоначалната идея да бъдат осигурени книги за градската болница и макар и да не успяват да осъществят първоначалната си идея да ги раздадат лично на пациентите, доброволците предават на медицинския персонал събраното дарение. 



„Бяхме изработили и картички за всички лекари и медицински лица, тъй като искахме да им се отблагодарим за това, че работят постоянно и усърдно, за да могат да помагат на хората“, разказва ученичката. 


Делото им не остава незабелязано от местната общност и дори им носи номинация за званието „Почетен гражданин“ на град Етрополе, титла, които би ги наредила до личности като Христо Стоичков, създал спортен клуб в града, Ловчанския митрополит Гавраил, Джеръми Уест, американец от Корпуса на мира, и много други.

Но за Мария-Габриела и нейните съмишленици основен мотиватор да развиват доброволчеството в малкия балкански град не са титлите и наградите. 

„Ние се радваме, когато помагаме, защото виждаме усмивките на хората“, споделя тя. 


Отговорност, организация и голямо сърце: в основата на успешната доброволческа работа

„Заедно с теб“ започва да функционира като доброволчески клуб формално в началото на миналата учебна година, но Мария-Габриела и съучениците й работят в полза на обществото от доста по-отдавна. 

Искрата запалва класната им, разказвайки им за доброволчеството още в осми клас.  Учениците проявяват голям интерес и скоро след това първата мисия вече е факт: класът организират коледен базар, за да съберат средства в помощ на болен близък на едно от момчетата. 

Но историята, допринесла най-много за формирането на „Заедно с теб“ като клуб, работещ на пълни обороти, е тази на малката Мария – момиченце, болно от левкемия, което Мария-Габриела среща при болничен престой в София. Завръщайки се в Етрополе, тя решава да организира съучениците си, за да помогнат финансово на семейството на болното дете. Както винаги, те откликват и в училището започва провеждането на филмови прожекции за деца и родители. Каузата отново набира много средства, които младите доброволци предават лично на трогнатото семейство. И макар и, за съжаление, днес вече Мария да не е сред живите, Мария-Габриела никога не я забравя и не спира да поддържа контакти с родителите й. 

„Въпреки че още бяхме в доста крехка възраст, успяхме да съберем доста средства. Дори отидохме на живо да се срещнем със семейството и да им дадем парите. Те изключително много се зарадваха“, припомня си момичето.



Именно постигнатото с тази мисия кара нея и приятелите й да осъзнаят, че за да продължат с доброволческите инициативи, им трябва по-стройна организация. 

„В началото изобщо не знаехме кой с какво трябва да се заеме, как да го прави. И имаше един момент, в който двама-трима човека работеха върху всичко и беше изключително изморително“, обяснява тя.

Отново класната им е човекът, който им помага да намерят решение на проблема, разказвайки им за доброволческите клубове на TimeHeroesС подкрепата на доброволческата мрежа, младежите от Етрополе успяват да сложат ред в организацията си, да натрупат опит и всеки да заеме мястото си в клуба. 

Към днешна дата, добрите дела се раждат след обсъждане на идеите между всички, като членовете на клуба трезво преценяват дали мисиите им ще се увенчаят с успех, а решенията се вземат единодушно. 

На въпроса кое е ключовото за успешната работа на един доброволчески клуб, Мария-Габриела отговаря, че е нужна е изключителна организираност и отговорност към нещата.

„Също така трябва много добре да се комуникира с останалите доброволци и задачите да се разпределят добре, защото сам човек няма как да успее. Особено ако самата мисия е много голяма“, смята тя. 

И все пак, в основата на всичко, според ученичката, в условието добрините трябва да се правят от сърце. „Не ти ли идва отвътре, насила хубост не става“.

Други събития