Когато говорим в Zoom с Анестина Левенова, Моника Добрева и Радостина Анастасова, изборите за президент и ново правителство в младежката организацията PTPI “Делфините” тъкмо предстоят на 16 май. Това е точно толкова сериозно, колкото звучи – всяка година членовете ѝ (в момента активните са 30) се събират, задават въпроси на кандидатите за деветте поста и решават кой да понесе тази отговорност и, разбира се, чест. 

Подобно на скаутите, варненският клон на американската организация People to People International изпълнява завета на своята чуждестранна “Алма-матер” – да подпомогне разбирателството и приятелството между различни групи хора чрез образователни, културни и хуманитарни дейности, които включват обмен на идеи и опит. В случая на “Делфините” – и доброволчество. Много доброволчество.

Всяка година младежите организират различни акции, с които успяват да помогнат на хора в нужда с присъствие, дарения или набиране на средства. Междувременно те управляват структурата на своя клон, водят се по международен устав на PTPI, ходят на училище (всеки – в своето си), а после се събират във “Виста” – своето убежище – за да обсъждат идеите си. Но чакай – тепърва ще те потопим в тази история.

Previous Next

От кота 0 до върха на щастието

“Нашата менторка е научила за организацията в чужбина и е решила да я пренесе тук във Варна преди 15 години. В началото са били само тя, дъщеря ѝ и няколко техни приятели”, разказва ни Анестина, която е ученичка в 11. клас, а днес е и един успешен президент на финала на своя мандат. 

Тя самата разказва, че е закърмена с доброволчество, защото родителите ѝ се занимават с това отдавна, а брат ѝ я взима за пръв път със себе си в Червения кръст едва 6-годишна. Докато е доброволец в БЧК, тя попада на фестивала “Най-сладкия ден”, където се запознава с Делфините. Това я кара да се присъедини, а само три години след това вече е президент на организацията.

Радостина пък, също 11-окласничка, към този момент е вицепрезидент, а когато си спомня за първите си дни сред “Делфините”, отново през 2018 г., отчита, че е успяла постепенно да се превърне в по-уверен човек.

“Първото ми участие в организацията беше в коледната кампания, когато седях върху възглавници в края на коридора и лепях едни картички, понеже във “Виста” имаше толкова хора, че нямаше как да се съберем всички. Беше тръпка. Когато после успяхме  да ги продадем и разбрах, че сме постигнали промяна, чувството беше уникално”, разказва тя. 

Да разясним: "Виста" е мястото, където се раждат и осъществяват идеите на “Делфините” и където младежите се събират, за да прекарват време заедно. Както всички дружно казват, те отдавна вече са и компания от приятели, затова работата в организацията съвсем плавно се е сляла с останалата част от ежедневието им. 

Що се отнася до коледната кампания, това е най-голямата им ежегодна инициатива. В ядрото ѝ лежи базар на ръчно изработени коледни картички, изработени както от младежите, така и от доброволци от TimeHeroes от всички ъгли на картата, които изпращат своите творения по куриер. След това “Делфините” ги продават във Варна, а със събраните средства подкрепят кауза, която им е на сърце. 

През 2019 г. например те успяват да съберат цели 38 000 лева, благодарение на които са закупени уреди за рехабилитация и люлки за деца в инвалидни колички и дори е изградена детска площадка, на която те безгрижно да прекарват времето си в игра. През 2020 г. пък събират близо 17 000 лева, с които Центърът за деца с аутизъм “Живот под дъгата” успява да обзаведе нови кабинети по кинезитерапия, музикотерапия и стая за психомоторика, така важни за неговите посетители. 

Моника, която е в организацията от 4 години, макар да е едва 8. клас, също помни като бял ден първия път, когато е трябвало да занесе своя дан за тази мисия.

“С малко помощ от майка ми направихме общо 350 картички. После отидох с два кашона във “Виста” и всички ме гледаха доста странно. Оказа се, че никой досега не е носил толкова големи количества. Със средствата тогава успяхме да направим дарение на Дома за възрастни хора “Гергана”. Спомням си лицата на хората там и радостта, която почувствах, когато видях, че целият ми труд е отишъл на правилното място”, разказва тя. 

Със събраните 30 000 лева тогава са закупени 30 ортопедични легла с матраци и 2 пациентски лифтера в помощ на трудноподвижните пациенти от дома. 

Впрочем, към настоящия момент Моника вече е новият президент на “Делфините”.

Previous Next

Енергията, която не се губи 

Колкото и трудна да е организацията на някои акции, младежите не спират ежемесечно да подкрепят каузи и да помагат на хора в нужда. Неслучайно понастоящем “Делфините” са на второ място в класацията на Купата на героите. 

Мисиите им обаче излизат и извън пределите на състезанието и намират място в сайта на TimeHeroes. Така например в момента младежите организират кампания в помощ на Кризисен център за жени и деца, пострадали от насилие, и едновременно с това събират книги за варненското читалище “Елин Пелин - 1977”. 

Когато обаче питам Радостина с коя инициатива е най-горда, тя си спомня един конкретен момент. 

“Може би не е най-голямото постижение за организацията, но аз винаги ще го помня. Беше след един много кофти ден в училище, след който бързахме да идем в една болница и да занимаваме деца със синдром на Прадер-Вили, докато родителите им обсъждат нещо с лекарите. Всеки трябваше да намери собствен начин да го направи. Тогава се запознах с едно момченце, което не говореше. В края, когато приключвахме, то се обърна и ме прегърна. Това ме докосна много. В подобни моменти се крие цялата топлина на доброволчеството”, споделя тя и допълва, че заради опита си в организацията един ден би искала да се занимава с психология. 

Дали в такъв случай радарът на трите момичета е станал по-чувствителен към социалните проблеми, които ги заобикалят?

“Преди не забелязвах мащаба на нуждите, които имат конкретни групи в обществото. Колкото повече навлизам в тази материя, толкова повече разбирам, че проблемите са много. Хубавото е, че когато зад гърба си имаш още хора, е по-лесно да помогнеш в действителност”, казва Анестина, за която успеха на кампаниите е знак, че хората всъщност имат добри сърца. 

За Моника отговорът е подобен. 

“Усещам положителна промяна в себе си. Преди нямах навика да помагам на хората, а сега изпитвам естествено желание да го правя. Ако видя например възрастен човек, който има нужда от помощ с това да пресече или да нося пазара му, се случва да спра и да му предложа подкрепа”, разказва тя и допълва, че организацията ѝ помага да вижда проблемите и извън нея и да се опитва да ги реши, без да очаква “благодаря” в замяна. 

Previous Next

4 срещи и 2 кампании

Какво биха казали на 12-годишно хлапе, което се колебае дали да се пробва с доброволчеството, защото ще му отнема твърде много време? 

“Бих му казала, че в началото ще е трудно, най-вероятно майка му ще го кара да ходи против волята му, но в един момент ще започне да се отпуска и да разбира, че е сред свои хора. Ще намери приятели и ще започне да се наслаждава на това, което прави”, разсъждава Моника. 

Впрочем, в момента в организацията за пръв път момчетата преобладават като численост, а това е сериозен успех за доброволчеството по принцип, защото изследванията в тази област сочат, че има нужда от по-сериозно представителство на мъжкия пол.

А по въпроса с колебанието Анестина има дори по-категорично мнение. 

“Съвсем скоро ми се случи да убеждавам едно дете да се присъедини. Казах му следното: “Когато станеш на 14 години, искам да дойдеш на 4 срещи и на 2 кампании. Тогава ще си говорим отново”. Защото не може да се опише. Можеш да кажеш всичко заучено: че помагаш, включително на себе си, че е много благородно, че е хубаво. Това е вярно, но е изтъркано, превърнало се е в клише. А човешкото внимание не се привлича с изтъркани приказки. Ето защо, когато някой попита, направо го каня да дойде. И в 99% от случаите след това той идва при мен с членския внос в ръце и казва: “Записвам се”.”