Ако питаш Симеон Николов, Катина Сталева или Стефани Боова от Немската гимназия в Бургас дали 2020-та е била лоша за тях, те непоколебимо ще кажат „не“.

Даже напротив – Симеон, който сега е в 11. клас, споделя, че тази иначе страшна година за него е била „може би най-хубавата досега“. Част от причината за това е, че нещо е „прищракало“ в главата му, когато е станал доброволец. Преди това, признава той, му е било все едно какво се случва около него.

Излиза, че на човек просто му трябва един добър повод, за да види света по-другояче. За тези и още 40-ина герои това е една среща, поставила началото на клуб “ДоброТворците от Бургас”. Но чакай - тепърва имаме какво да ти разкажем.

Едно добро начало

Връщаме лентата някъде към края на юни, когато тримата ученици виждат обява за това, че в Бургас ще се състои Младежка академия за добротворци. Зад това на пръв поглед мистично събитие стои една млада и дейна жена: Габриела Славова, която е ръководител на отдел „Превенции и младежки дейности“ в Община Бургас.

Нейната идея е визионерска – да събере младежи с мотивация и свежи идеи, които да движат града напред и да изградят крепка мрежа от доброволци, като по този начин работят в полза не само на средата, но и на себе си.

Ето как постепенно започва да се оформя и младежкият клуб „ДоброТворците от Бургас“ – понастоящем с над 40 членове, той събира ученици и студенти не само от няколко езикови и професионални гимназии в морския град, но и от Медицинския университет в София и лицея „Луи Велики“ в Париж.

Колкото и различни обаче да са временните им адреси, те гледат заедно в обща посока – по-добро бъдеще за Бургас.

„Винаги съм се интересувала от развитието на самия град и на обществото – въобще всичко, което би допринесло за по-добра атмосфера на мястото, където живея. Идеята, че има академия, където мога да отида, да споделя мечтите си и да бъда чута, ми хареса изключително много“, разказва Катина, която е 10. клас, но вече от две години трупа доброволчески стаж. 

Мисии с мисъл

Първото, което учениците правят заедно, е да запретнат ръкави и да почистят плажа по предложение на един от доброволците.

Previous Next

Екологията въобще е една от посоките, към които клубът е насочил поглед.

„Мотивира ме това, че навсякъде има някакви минуси или дупки, които могат да бъдат поправени с моята помощ. Така например средата може да се подобри със засаждане на дръвчета, с работа в посока по-чист въздух. От друга страна стоят и нуждите на младите хора. В Бургас например доскоро нямаше младежки пространства, но вече има проект за такива. Идеята е не само да се събираме и да си говорим, но и да се развиваме“, допълва още Катина.

След първата акция Габриела поставя пред клуба нова задача: да движат сами организацията на първия по рода си Младежки Startup фестивал в Бургас. На него те канят увлекателни лектори като знаменития учител по физика Теодосий Теодосиев, предприемача и изпълнителен директор на "Джуниър ачийвмънт България" Милена Стойчева, както и създателите на платформи като Xchange.bg или образователната Znam. be.

Previous Next

„Най-силният ми спомен остава организацията на фестивала. Той се проведе на 12 август в Конгресния център и още от сутринта всеки имаше задача – някои седяха на рецепцията, други посрещаха гостите на входа, трети се занимаваха с лекторите. Накрая на деня имаше концерт, на който разпуснахме за добре свършената работа“, разказва Стефани, която също е 10. клас и споделя, че преди академията трудно е намирала място, където може свободно да говори за интересите си и да обсъжда идеите си със свои връстници.

За Симеон фестивала също е бил велико преживяване, особено когато денят е отминал и всичко е протекло гладко.

„Не си бях давал сметка колко много труд се изисква за подобно нещо. Ето защо, когато всичко приключи, се чувстваш дори по-мотивиран. Казваш си: „Уау, аз помогнах това да се случи!“, спомня си той.

Най-ценното “благодаря”

Разбира се, обратната връзка също е едно от нещата, заради които си заслужава да си доброволец.

Така например добротворците никога няма да забравят благодарностите, които получават от пациенти в COVID отделения в Бургас, след като на празниците им изпращат писма, картички и рисунки за подкрепа. С тази мисия те се включват за пръв път и в Купата на героите, но клубът не възприема състезанието като съревнование, а по-скоро като още една причина да не се отпуска, да реализира събития и да представя резултатите на повече хора.

„Ние просто правим неща, които така или иначе искаме да направим. Това за нас е  платформа, чрез която разпространяваме дейността си, мотивираме и вдъхновяваме хората да се включат“, разяснява Катина.

Междувременно ДоброТворците от Бургас готвят и нов проект, който са озаглавили „Зелени заЕдно“. Накратко: предстои да засадят 100 фиданки на различни места във и около града, получени безвъзмездно от неправителствена организация.

„Тъй като бяхме забелязали, че има доста екологични проблеми, наскоро почистихме и един терен около Младежкия културен център в Бургас. Искаме да заменим пластмасата и отпадъците с фиданки, дървета и растения, които да направят града ни по-пъстър и приятен за разходки“, разказва Стефани и допълва, че не им трябва нищо освен ръкавици и желание.

Previous Next

Защо си заслужава ли? “Опит и любов”

Какво биха казали на един 8-класник, ако дойде при тях и им каже: „Защо да съм доброволец, какво ще получа в замяна?“

„Бих му казала да пробва. Не мисля, че когато чуят думата „доброволчество“, хората си дават сметка какво им дава то. Опитът и знанията, които съм събрала, са изключително много – контакти, нови запознанства, знания. След време те биха ми помогнали с нещата, които искам да правя. Накратко, ще му отговоря следното: „Ще ти даде опит, но и любов“, защото хората, които срещнах, са много ценни за мен”, казва Катина и допълва, че не е задължително да чувстваш доброволчеството като твоето нещо, но не пречи да му дадеш шанс.

„Ако дори само запалиш някаква искрица в човека, това пак е победа“, допълва я Симеон.

Иначе в момента организацията им се случва изцяло онлайн и благодарение на координатора им Габриела, която е „нашата стабилна опора“, както те я наричат. Тя е наоколо винаги, дава им идеи и ги напътства.

А какво ще стане, когато завършат училище, е труден въпрос. Симеон и Стефани си представят да завършат университет в чужбина и да натрупат опит, а след това да се върнат в Бургас и да го приложат на практика.

Катина пък е истински оптимист и вярва, че през следващите две години градът ще се развие достатъчно, за да има избор и възможности за развитие. Без да трябва да стяга куфара си.

Що се отнася до доброволчеството, тя е доста уверена: „Може би след време ще сме малко по-заети и няма да имаме възможността да сме напълно отдадени на различни каузи, както сега, но отново бихме посветили част от себе си на това да правим добро. Наистина си заслужава.“